Гундекар II (на немски: Gundekar II, Gunzo, * 10 август 1019, † 2 август 1075, Айхщет) е епископ на Айхщет от 1057 до 1075 г. Почитан е като Светия, въпреки че официално не е обявен за такъв.

Гундекар II
епископ на Айхщет, светец
Gundekar II., Bischof von Eichstätt 1057-1075, im Pontifikale Gundekarianum.jpg
Гундекар II в Pontifikale Gundekarianum
Роден
Починал

Религия Католическа църква
Гундекар II в Общомедия

Произход и управлениеРедактиране

Той е син на Регинхер и Ирмингарт. Сестра му се казва Тоута. Роднина е на Зигфрид I, архиепископ на Майнц (1060 – 1084) от среднорейнско-франкски благороднически род Регинбодони. Друг негов роднина е Егилберт, епископ на Пасау (1045 – 1065).

Още като дете той е възпитаван в Айхщет. През 1045 г. кралица Агнес Поатиенска го прави дворцов каплан като последник на Егилберт и той напуска Айхшет. На 20 август 1057 г. императрицата го прави епископ на Айхщет. Той помага на Хайнрих IV при похода му против Саксония.

През 1072 г. Гундекар дава на своята катедрала великолепния ръкопис, наричан Gundekarianum, сбирка от 204 страници, които след него са увеличени на 257 страници. Епископ Гундекар II освещава през 1073 г. църквата в Егвайл.

Гундекар е погребан в построената от него през 1062 г. Йоан-капела в катедралата на Айхщет. Скоро започват да го почитат като „блажен“. През 1309 г. мощите му са издигнати в каменен саркофаг.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Julius Sax: Die Bischöfe und Reichsfürsten von Eichstätt. Landshut 1884. S. 157 – 175.
  • Julius Sax und Josef Bleicher: Geschichte des Hochstiftes und der Stadt Eichstätt. Eichstätt 2. Auflage 1927. S. 60 – 66.
  • Franz Heidingsfelder: Die Regesten der Bischöfe von Eichstätt. Erlangen 1938. S. 76 – 86.
  • Andreas Bauch: Gundekar (Gunzo). In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 312
  • Andreas Bauch: Gundekar II., Bischof von Eichstätt. In: Fränkische Lebensbilder. Bd. 6. Würzburg: Schöningh 1975. S. 1 – 29.
  • Konrad Held: Gundekar. Eichstätter Kurier Nr. 175 vom 2./3. August 1986.
  • Das „Pontifikale Gundekarianum“. Faksimile-Ausgabe des Codex B 4 im Diözesanarchiv Eichstätt, 2 Bde., Faksimile-Band, 46 x 37 cm, 82 S., davon 37 farbig, Kommentarband mit Beiträgen von Brun Appel, Andreas Bauch, Walter Dürig, Johann Konrad Eberlein, Monika Fink-Lang, Helmut Flachenecker, Hermann Hauke, Dietmar von Hübner, Klaus Kreitmeir, Ernst Reiter und Stefan Weinfurter, Bibliographie von Maria Mengs, 28 x 20 cm, 199 S. mit 9 Abbildungen und 1 Frontispiz, Verlag Reichert 1987
  • Klaus Kreitmeir: Die Bischöfe von Eichstätt. Verlag Kirchenzeitung. Eichstätt 1992. S. 22 – 24.
  • Bruno W. Häuptli: Gundekar II. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 26, Bautz, Nordhausen 2006, ISBN 3-88309-354-8, Sp. 547 – 550.
  • Alfred Wendehorst: Das Bistum Eichstätt. Band 1: Die Bischofsreihe bis 1535. Reihe: Germania Sacra – Neue Folge 45. Berlin 2006. ISBN 978-3-11-018971-1. S. 64 – 69.

Външни препраткиРедактиране