Гунтарит
Гунтарит (Guntarith; Guntharis; † 546, Картаген) e византийски военачалник от вандалски произход, който се бунтува през 546 г. в Африка против господството на император Юстиниан I.
| Гунтарит | |
| византийски военачалник и узурпатор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 546 г.
Картаген, Тунис |
Една година след погромяването на бунта на Стотзас (545) начело на въстанието застава дукът на Нумидия (dux Numidiae) Гунтарит. Подпомаган от маврийски и номидийски участници, той се настанява в град Картаген и през март 546 г. нарежда убийството на императорския управител на Нумидия Ареобинд в Картаген, a неговата съпруга Прайекта, племенница на император Юстиниан I и сестра му са оставени живи и заведени в манастир. Цел на въстанието е вероятно откъсване на провинцията от Византия и възстановяване на самостоятелно Вандалско кралство. Гунтарит започва масово убиване и чистка. След пет седмици узурпаторът е убит в сблъсък по нареждане на strategos Артабан, вероятно със съгласието на praefectus praetorio Атанасий. Неговият маврийски поддръжник Йоан е екзекутиран в Константинопол.
Източници редактиране
- Корип, Iohannis IV, 364f.
- Марцелин Комес, Chronicon, Additamentum a. 547, 6 (online)
- Прокопий, Bellum Vandalicum XXVI, 8, 9
- Bury (1923), Vol. 2, p 146
- Thomas Gärtner: Untersuchungen zur Gestaltung und zum historischen Stoff der Johannis Coripps. De Gruyter, Berlin 2008, ISBN 978-3-11-020107-9.
- John Robert Martindale: Guntharis 2. In: The Prosopography of the Later Roman Empire (PLRE). Band 3A, Cambridge University Press, Cambridge 1992, ISBN 0-521-20160-8, S. 574 – 575.
- Berthold Rubin: Das Zeitalter Iustinians, 2 Bde., Berlin 1960 (Bd. 1), Berlin/New York 1995 (Bd. 2 postum hrsg. von Carmelo Capizzi, dort S. 47−49).