Густав Холст

английски композитор

Густав Холст (Gustav Holst, 21 септември 1874 – 25 май 1934) е английски композитор от немски произход и музикален преподавател в продължение на над 20 години.

Густав Холст
английски композитор
Gustav Holst.jpg
Роден
Починал
25 май 1934 г. (59 г.)
Погребан Чичестър, Великобритания

Учил в Лондонски университетски колеж
Музикална кариера
Стил класическа музика, опера
Инструменти Тромбон
Активност от 1904 г.

Уебсайт
Густав Холст в Общомедия

Холст е най-известен със своята оркестрална сюита „Планетите“. Учи в Кралския музикален колеж в Лондон, неговите ранни работи са повлияни от Равел, Григ, Рихард Щраус. Въпреки това голяма част от неговата музика е изключително оригинална, с влияния от хиндуисткия спиритуализъ и английското фолклорно звучене. Музиката на Холст е известна и с необичайната употреба на метриката и в известен смисъл с открояващите се и дори натрапчиви мелодии.

Холст пише над 200 каталогизирани композиции, включително оркестрални сюити, опери, балети, концерти, хорални химни и песни.

Холст става музикален преподавател в Девическото училище Сейнт Поул през 1905 г., както и музикален директор на Морли колидж през 1907 г.; заема те зи 2 поста до пенсионирането си.

Той е брат на холивудския актьор Ернест Косарт и баща на композиторката и диригентка Имоген Холст, която пише биография за своя баща през 1938 г.

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gustav Holst“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​