Густав Холст
Густав Холст (Gustav Holst, 21 септември 1874 – 25 май 1934) е английски композитор от немски произход и музикален преподавател в продължение на над 20 години.
| Густав Холст | |
|---|---|
| английски композитор | |
 | |
| Роден |
21 септември 1874 г.
|
| Починал | |
| Погребан | Великобритания |
| Учил в | Лондонски университетски колеж |
| Музикална кариера | |
| Стил | класическа музика, опера |
| Инструменти | Тромбон |
| Активност | от 1904 г. |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Густав Холст в Общомедия | |
Холст е най-известен със своята оркестрова сюита „Планетите“. Учи в Кралския музикален колеж в Лондон, неговите ранни работи са повлияни от Равел, Григ, Рихард Щраус. Въпреки това голяма част от неговата музика е изключително оригинална, с влияния от хиндуисткия спиритуализъм и английското фолклорно звучене. Музиката на Холст е известна и с необичайната употреба на метриката и в известен смисъл с открояващите се и дори натрапчиви мелодии.
Холст пише над 200 каталогизирани композиции, включително оркестрови сюити, опери, балети, концерти, хорални химни и песни.
Холст става музикален преподавател в Девическото училище Сейнт Поул през 1905 г., както и музикален директор на Морли колидж през 1907 г.; заема тези 2 поста до пенсионирането си.
Той е брат на холивудския актьор Ернест Косарт и баща на композиторката и диригентка Имоджен Холст, която пише биография за своя баща през 1938 г.
Външни препратки Редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gustav Holst в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |