Густав Холст

английски композитор

Густав Холст (Gustav Holst, 21 септември 1874 – 25 май 1934) е английски композитор от немски произход и музикален преподавател в продължение на над 20 години.

Густав Холст
английски композитор
Gustav Holst.jpg
Роден
Починал
25 май 1934 г. (59 г.)
ПогребанВеликобритания
Учил вЛондонски университетски колеж
Музикална кариера
Стилкласическа музика, опера
ИнструментиТромбон
Активностот 1904 г.
ПодписHolst-planets-inscription.jpg
Уебсайт
Густав Холст в Общомедия

Холст е най-известен със своята оркестрова сюита „Планетите“. Учи в Кралския музикален колеж в Лондон, неговите ранни работи са повлияни от Равел, Григ, Рихард Щраус. Въпреки това голяма част от неговата музика е изключително оригинална, с влияния от хиндуисткия спиритуализъм и английското фолклорно звучене. Музиката на Холст е известна и с необичайната употреба на метриката и в известен смисъл с открояващите се и дори натрапчиви мелодии.

Холст пише над 200 каталогизирани композиции, включително оркестрови сюити, опери, балети, концерти, хорални химни и песни.

Холст става музикален преподавател в Девическото училище Сейнт Поул през 1905 г., както и музикален директор на Морли колидж през 1907 г.; заема тези 2 поста до пенсионирането си.

Той е брат на холивудския актьор Ернест Косарт и баща на композиторката и диригентка Имоджен Холст, която пише биография за своя баща през 1938 г.

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gustav Holst“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​