Гърмящ живак
химично съединение
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Гърмящият живак (живачен фулминат) – Hg(CNO)2 е иницииращо взривно вещество, сол на фулминовата киселина. Представлява бял или сив кристален прах, неразтворим във вода. Открит е през 1799 г. от английския химик Хоуард.
Характеристики редактиране
- Плътност – 4,3 г/см3.
- Сладък металически вкус.
- Отровен.
- Топлина на разлагане – 1,8 МДж/кг.
- Температура на избухване – 180 °C.
- Лесно взривим при удар, пламък.
- При бавно нагряване се разтапя постепенно.
- При 130 – 150 °C се самовъзпламенява с взрив.
- При навлажняване се намалява взривоопасността.
- Разтворимост – добра във водни разтвори на амоняк и цианкалий.
- Концентрирана сярна киселина предизвиква взрив от една капка.
Получаване редактиране
Получава се при взаимодействие на етилов спирт с разтвор от живак и концентрирана азотна киселина. Първо се разтваря живакът в азотната киселина като се следи за отвеждането на температурата от реакцията, след което полученият разтвор се смесва с етиловия алкохол.
Употреба редактиране
Използва се в капсул-детонатори и капсул-възпламенители. В последно време гърмящият живак бива изместван от вещества, които са по-малко токсични и по-стабилни — оловен азид, оловен стифнат и тетразен.