Уикипедия

Гърчище

(пренасочване от Гърчища)

Гърчище или Гърчища (на македонска литературна норма: Грчиште) е село в община Валандово, Северна Македония.

Гърчище
Грчиште
— село —
Гърчище в 1931 година
Гърчище в 1931 година
41.2569° с. ш. 22.4986° и. д.
Гърчище
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаВаландово
Географска областТиквеш
Надм. височина129 m
Население255 души (2002)
Пощенски код2460
Гърчище в Общомедия

География редактиране

Намира се северно от град Валандово на левия бряг на Вардар.

История редактиране

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним * Грьчишти, който произхожда от прозвището Грькъ.[1] Според Йордан Заимов името произхожда от личното име * Гърчо или * Гърдчо.[2]

В края на XIX век Гърчище е българско село в Тиквешка каза на Османската империя. Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от 1849 година. На два километра южно от селото, в местността Долни лозя, край пътя за Гявато и Богданци, се намират развалините на манастирската църква „Св. св. Петър и Павел“.[3][4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гърчища има 500 жители българи християни.[5]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[6] На 18 ноември 1899 година Андон Кьосето, Михаил Апостолов, Атанас Бабата и Душо Желев убиват гъркоманския свещеник в селото Дельо Николов Юрганджиев, като отявлен враг на българщината.[7]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гърчище (Gartchichte) има 680 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Гърчище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Сръбските власти прекръщават селото на Кралево (Краљево).[11]

Преброявания

В Гърчище има 66 домакинства в 2002 година, като жителите му, според преброяванията, са:[12]

  • 1994 – 285
  • 2002 – 255

Личности редактиране

Родени в Гърчище
 
Христо Андонов.
  •   Андрей Мицев Караманов (1883 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Атанас Таборов и синът му Панде, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
  •   Димо Попмицов (Дине, 1889 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Христов Попето, четата на Ичко Димитров, 4 рота на 14 воденска дружина[13]
  •   Иван Андонов Ангов, македоно-одрински опълченец, 29 (30)-годишен, четата на Ичко Димитров, 3 рота на 13 кукушка дружина[14]
  •   Илия К. Трайков (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[15]
  •   Илия Николов (Колев, 1882/1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христов Попето[16]
  •   Каме Димитров Парцаков, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  •   Леонид Стойков - Гърчищки (1883 или 1890 – 1923), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христо Попето, 4 рота на 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО,[17] отвлечен, докато се лекува в Александровската болница, от дейци на ВМРО след Деветоюнския преврат и убит извън София[18]
  •   Толе и Атанас Пемпови, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
  •   Христо Андонов Ушинов (1887 – 1928), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, гевгелийски и дойрански войвода на ВМРО
  •   Христо Атанасов Таборов, български революционер, деец на ВМОРО[19]
  •   Христо Митрев, македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[20]
  •   Христо Трайков Даскалов, български революционер, деец на ВМОРО[6]

Бележки редактиране

  1. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 172.
  2. ↑ Zaimov, J. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus –itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern, Linguistique balkanique, IX/2, 34.
  3. ↑ Цркви во Валандовско // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. ↑ За парохијата // Валандовска парохија, 2 юни 2008 г. Архивиран от оригинала на 2014-02-24. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  6. ↑ а б в г д Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 51.
  7. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 63 – 64.
  8. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  11. ↑ Картов, Владимир. Гевгелија и Гевгелискиот крај од Балканските војни до ослбодувањето (1912/13-1944). Гевгелија, Општинско собрание, 1969. с. 96.
  12. ↑ Население в община Валандово[неработеща препратка].
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 578.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 725.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 504 – 505.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 657.
  18. ↑ Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 333. (на македонска литературна норма)
  19. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 137.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 454.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гърчище&oldid=12206680“.