„ДАР-10“ е български лек бомбардировач и разузнавателен самолет, разработен от Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище.

„ДАР-10“
Описание
Тип разузнавателен самолет и лек бомбардировач
Конструктор инж. Цветан Лазаров
Производител Държавна аеропланна работилница, Божурище
Произведени бройки 2
Първи полет юли 1941 година
Използван от Български въздушни войски
Тактико-технически данни
Размах на крилете 40 фут
Височина 10,8 фут
Таван на полета 23 785 фут
„ДАР-10“ в Общомедия

През 1938 г. командването на Въздушни войски връчва задание за изработване на проект на боен двуместен разузнавателен самолет. Проектирането се извършва от инж. Цветан Лазаров. Поради бюрократични или други причини и лични интереси, командването на Въздушни войски спъва развитието на проекта на този съвременен и с изключителни бойни възможности за времето си самолет, както и производството му в държавната самолетостроителна работилница. Изработването завършва през 1941 г., а изпитанията се провеждат през 1942 г.

Произведени са 2 версии – ДАР-10А Бекас с двигател на Алфа Ромео и ДАР-10Ф с двигател на Фиат, но не влизат в серийно производство.

ИсторияРедактиране

 
Конкурентният самолет „КБ-11“

В Държавната аеропланна работилница под ръководството на инж. Цветан Лазаров са разработени прототипите и серийните самолети „ДАР-3“, прототипа на първия многомоторен български самолет ДАР-4, ДАР-6, ДАР-6А, ДАР-9 („Синигер“) и ДАР-10.

Заданието на командването на Въздушни войски през 1938 г. за създаването на боен двуместен разузнавателен самолет с двигател „Алфа Ромео“ с мощност 750 hp, е предаден на инж. Цветан Лазаров шест месеца по-късно, след като то е предадено на конструкторите на самолетостроителната фабрика Капрони Български в Казанлък. Така когато започва проучването на заданието от инж. Цветан Лазаров, конструкторът на казанлъшката фабрика италианския авиоконструктор Калигарис вече е предал в командването общи чертежи, изчисления и умален модел на самолета КБ-11. Независимо от неблагоприятното положение в което е поставен, инж. Лазаров и екипа му работи по заданието и представя мащабно умален модел на създадения проект на ДАР-10А през 1939 г. във Въздухоплавателния изпитателен институт – Варшава. Резултатите от изпитанието доказват изчисленията и аеродинамическите характеристики на проекта. Независимо от това поради бюрократични или други причини, строежът на ДАР-10А започва през 1940 г. и завършва през юни 1941 г., когато става облитането и се доказват не само изчисленията, но и много високите качества на самолета, превъзхождащ най-модерните подобни самолети, строени по това време. Самолетът е конструиран и изработен като прототип с двигател Алфа Ромео 126 RC 34. (Има източници, които твърдят, че самолетът е съоръжен с двигател Алфа Ромео 128 RC 21 с мощност 709 kw /950hp). ДАР-10А превъзхожда строеният вече по същото задание самолет КБ-11 по проекта на италианския конструктор Калигарис и има по-високи резултати и безспорно предимство, независимо от използването на еднакви двигатели и витла. Като пример за качествата на паралелно разработените самолети по заданието, може да се посочи, че максималната скорост на ДАР-10А е 410 km/h, а на КБ-11 е 327 km/h. Пътната скорост на двата самолета съответно е 362 срещу 270 km/h за КБ-11. Въпреки това щабът на Въздушни войски дава поръчки за производство на КБ-11 в самолетната фабрика Капрони Български, като пренебрегва и отлага за неопределено време серийното производство на ДАР-10А в държавната самолетостроителна работилница. Конструкторът инж. Лазаров е преместен в Пловдив, с което допълнително се забавят изпитанията на тази изключителна бойна машина и реално появата на ДАР-10А се отлага с още една година. В тази нечестна конкурентна борба за създаване на нов боен самолет, участие имат не толкова бойните качества на машината, а интересите на щабните кръгове във Въздушни войски, недопустнали развитието и производството на бойната машина разработена от инж. Лазаров и произведена в ДАР – Божурище [1]

При закриването на ДАР и преместването на работилницата в построената ДСФ-Ловеч, вече разработения прототип ДАР-10А също се премества за довършване и е изпитван на летище Карлово от инженерите Бошнаков и Живков.[2]

Самолетът „ДАР-10А“ е разрушен през 1942 година при принудително кацане в мъгла.

Като главен инженер на новата Държавна самолетна фабрика (Ловеч) (ДСФ), инж. Цветан Лазаров модернизира ДАР-10А и с двигател Фиат А 74 RC 38 се произвежда прототипът, наречен ДАР-10Ф – един отличен щурмови самолет. Първи полетни изпитания са проведени през март 1945 г. В края на Втората световна война и настъпващата ера на реактивната авиация, тази добра бойна машина вече е морално остаряла.

КонструкцияРедактиране

Двата прототипа на ДАР-10 са едномоторни, двуместни моноплани. Конструирани са по модерната схема за скоростни самолети от края на 30-те години на ХХ век като нископлощници с неприбираем колесник с опорно задно колело и закрита кабина. Използвани са 2 вида двигатели:

  • за ДАР-10А – 9-цилиндров звездообразен двигател с въздушно охлаждане Алфа Ромео 126 RC 34 с турбокомпресор и мощност 573,3 kW (780 hp);
  • за ДАР-10Ф – Фиат А 74 RC 38 – 14-цилиндров звездообразен двигател с въздушно охлаждане и мощност 649kW (870 hp).

На двигателите е монтиран трилопатен метален въздушен винт.

ВъоръжениеРедактиране

По заданието на Въздушните на Негово Величество войски ДАР-10 е разработен като дивизионен разузнавателен самолет.

ДАР-10А е въоръжен с 2 х 7,92 mm неподвижни крилни картечници и една сдвоена подвижна 7,92 mm картечница за защита на опашката. Картечниците са немско производство MG 17. Носи бомбов товар от 4 х 100 kg на крилото и 1 х 100 kg под тялото. Предвидена е възможност за бомбардиране при пикиране.

ДАР-10Ф е по-тежко въоръжен. Освен четирите картечници, позволява монтирането на 20 mm немско оръдие тип MG FF и носи 650 kg бомбов товар (1 х 250 kg и 4 х 100 kg).

 
Двигател Fiat A.74 RC 38

Технически характеристикиРедактиране

Общи характеристики

  • Екипаж – 2 души
  • Двигатели
    • Алфа Ромео 126 RC 34 (ДАР-10А)
    • Фиат А 74 RC 38 (ДАР-10Ф)
  • Мощност
    • 573,3 kw/780 hp (ДАР-10А)
    • 649 kw/870 hp (ДАР-10Ф)
  • Дължина – 9,54 m (9,83 m за ДАР-10Ф)
  • Височина – 3,3 m
  • Разпереност – 12,20 m (12,65 m за ДАР-10Ф)
  • Носеща площ – 22,2 m2 (22,9 m2 за ДАР-10Ф)
  • Маса, празен – 1843 kg (2030 kg за ДАР-10Ф)
  • Маса, полетна – 2540 kg (максимална 3420 kg за ДАР-10Ф)

Летателни показатели

  • Скорост, максимална – 410 km/h (454 km/h за ДАР-10Ф)
  • Скорост, крейсерска – 330 km/h
  • Таван – 7250 m
  • Далечина на полета – 1170 km, (1400 km за ДАР-10Ф)

Въоръжение

  • 2 х 7.92mm неподвижни картечници MG17
  • 1 x сдвоена 7.92mm картечница MG17 за защита на задната полусфера.
  • 1 х 20mm оръдие MG FFпри ДАР-10Ф
  • До 500kg (650kg за ДАР-10Ф) бомбов товар.

Сравними щурмови самолетиРедактиране

По време на разработката и изпитанията на „ДАР-10А“ на въоръжение в Българските военновъздушни сили за леки бомбардировачи, щурмови самолети и за разузнаване са използвани:

  • произвежданите от завод „Капрони Български“, Казанлък:
    • КБ-11 „Фазан“ – едномоторен моноплан горноплощник, 7 броя, произвеждани от 1941 година,
    • КБ-11 А „Фазан“ – модификация на КБ-11 „Фазан“, по същата аеродинамична схема, но с по-мощен мотор и промени в някои технически параметри и полетни характеристики, 43 броя, произвеждани от 1942 година;
  • внесени от Германия щурмови самолети Junkers JU 87 в модификации:
    • Ju 87 R-2 „Щука“ – 12 броя, доставени през 1943 г.,
    • Ju 87 D-2 „Щука“ – 40 броя, доставени през 1944 г.

Други сравними щурмови самолети:

 
PZL.23 Karaś

ИзточнициРедактиране

  1. Цаков, Цветан. Мъже и крила, ДИ „Техника“, София, 1987, с. 136
  2. Цаков, Цветан. Мъже и крила, ДИ „Техника“, София, 1987, с. 96
  • Бориславов И., Даньо Йотов, Лаз-7 Лястовицата, Издателство „Еър груп 2000“, Ретросалон, кн. 7/1999, София
  • Бориславов И., Румен Кирилов, Въздушните на Негово Величество войски 1935 – 1945, част втора, Издателство „Еър груп 2000“, София, 2001

Външни препраткиРедактиране