Божурище е град в Западна България, административен център на община Божурище, Софийска област. Намира се в близост до градовете София, Банкя и Костинброд.

Божурище
Читалище „Христо Ботев“
Читалище „Христо Ботев“
Общи данни
Население 5425 (ГРАО, 2015-03-15)*
Повишение 8269 (НСИ)
Землище  [1] km²
Надм. височина 573±1 m
Пощ. код 2227
Тел. код 02
МПС код СО
ЕКАТТЕ 5027
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   кмет
Божурище
Георги Димов
(Движение „Гергьовден“)
Адрес на общината
бул. „Европа“ 85
п.к. 2227
тел.: 02 9932913
факс: 02 9933104
www.bozhurishte.bg
Божурище в Общомедия
Изложбена зала на „Машиноекспорт“
Църква „Св. Троица“

ГеографияРедактиране

Градът се намира на 13 km западно от центъра на гр. София, в западната част на Софийско поле. Районът е равнинен, до хълмист.

Божурище има 8269 жители към 15 февруари 2019 г., които се намират в сравнително по-добър социален и икономически статус от средното равнище за страната.

Градът е сред малкото селища в България, които са увеличили населението си спрямо 80-те години на миналия век.

ИсторияРедактиране

Началото на днешния град Божурище като населено място е поставено през 1897 г., когато в землището на село Гурмазово е създаден коневъден комплекс за нуждите на армията. В строево и домакинско отношение е подчинен на тогавашното Министерство на войната. Около него постепенно започва постепенно застрояване на частни и държавни сгради и така се оформя бъдещото населено място. Конско военноремонтно депо е формирано на 1.01.1897 г. в с. Гурмазово, Софийско, съгласно Височайши указ № 2/1897 г. На 1.01.1900 г. е преименувано на Ремонтно конско депо и е преместено в с. Божурище. Със Заповед № 89/1906 г. на Военното ведомство, от 1 март 1906 г. към депото е разкрито „конезаводско“ отделение, което извършва селекция и собствено производство на коне. През 1941 г. Конезавода е преименуван на Военно депо за коне „Божурище“. С това наименование функционира до 1951 г. Първото условно наименование на депото е под. 9940. От 10 март 1950 г. получава военнопощенски номер 7580, а от 13 ноември 1950 г. – военнопощенски номер 35360–А. Съществува под името Конно-спортна база „Ген. Крум Лекарски“.

Селището е наречено Божурище заради многото диви божури в поляните около него. Днес от тях са запазени само малък брой отделни екземпляри в две доказани находища, за които е в ход процедура по обявяване на защитени зони.

Община Божурище е основана през 1934 г. като „селско общинско управление“, а впоследствие претърпява промени:

  • 1949 – 31 януари 1959 г. – „Селски народен съвет“.
  • 1 февруари 1959 – 31 март 1979 г. – „Общински народен съвет“.
  • 1 април 1979 – 15 август 1997 г. "Общински народен съвет на селищна система Божурище.

При основаването си общината е включвала селата Божурище, Гурмазово, Пожарево, Пролеша и Волуяк.

През 1959 г. в състава на Съвета влизат: Божурище, махала Белица (административно към Хераково), Гурмазово – с пълномощничество, Делян (административно към Златуша), Златуша – с пълномощничество, МалаРаковица (административно към Златуша), Пожарево – с пълномощничество, Пролеша-с пълномощничество, Росоман – с пълномощничество и Хераково.

Сега съществуващата селищна система включва кметствата Гурмазово, Пролеша, Пожарево, Хераково (с Белица), Храбърско, Златуша (с Делян), Росоман и Мала Раковица.

Структурата на Съвета от 1949 е: Изпълнителен комитет и постоянни комисии по: народното здраве, търговия и услуги, народна просвета, архитектура и благоустройство и селско стопанство. Към Съвета са изградени и две помощни комисии: по безопасността на движението и учебното и професионално ориентиране. В Съвета са функционирали шест отдела: Финансов, Архитектура и благоустройство, Планиране, Военен отчет, Комплексно административно обслужване и Организационен отдел. От 1978 г. има и Съвет за изкуство и култура.

Административен център на община, гр. Божурище е от 1949 г. На 15 август 1997 г., за 100-годишнината му, село Божурище е обявено за град с Решение 786 на Министерския съвет от 11 август 1997 г.[2]

Летище БожурищеРедактиране

Божурище играе важна роля в историята на авиацията в България. Още през 1906 година при кавалерийското депо е извършен първият полет с балон в страната, а през 1912 година там са построени първите сгради на Летище „Божурище“. През същата година летището и селището са свързани с железопътната линия за София. През 1914 година в Божурище е пренесено полевото летище, намирало се дотогава северно от днешната Централна гара на София. През август 1915 година оттам излита първият български самолет, който е конструиран от Асен Йорданов[3]. Няколко месеца по-късно в Божурище е създадено първото в страната Аеропланно училище.

След поражението на България в Първата световна война военната авиация е унищожена, но Летище Божурище продължава да се използва за граждански цели, главно за пренос на пощенски пратки, а през 1927 година компанията „Бунавад“ за пръв път започва да извършва редовни пътнически полети. През 1925 година в селото е създадено предприятието Държавна аеропланна работилница, което разработва и произвежда самолети. През следващата година Аеропланното училище е преместено в Казанлък.

През 1937 година е възстановена българската военна авиация и Летище Божурище става база на нейния Първи орляк, като продължава да се използва и за граждански цели. Летището играе важна роля за отбраната на София по време на бомбардировките през 1943 – 1944 година. Оттам през 1943 година излита Димитър Списаревски за последната си мисия за отбрана на София от най-масираната атака от страна на английски и американски бомбардировачи през Втората световна война.

През 1947 година е открито новопостроеното Летище Враждебна, което започва да обслужва гражданските полети в района на София. По същото време в Доброславци е построена нова военновъздушна база, пригодена за реактивни самолети. През 1948 година летището в Божурище е предадено на Организацията за съдействие на отбраната и през следващите десетилетия се използва за тренировъчни полети и парашутизъм.

След закриването на военновъздушната база Божурище продължава да бъде важен военен център, като в селото са изградени нови военни съоръжения и поделения, свързани главно с противовъздушната отбрана и зенитно-ракетните войски.

През 2005 година министърът на отбраната Николай Свинаров ликвидира летището и продава терена и сградите му на компанията „Индустриален парк София“, чийто мажоритарен собственик е италианската инвестиционна банка „Финанциария Интернационале“, в замяна на 106 апартамента. През 2008 година летището е обявено за паметник на културата.

ИкономикаРедактиране

Разположението на Божурище определя своеобразието на неговата икономика, население и атмосферата на гражданска активност и духовно присъствие на жителите. Развитието на съвременната община Божурище и на общинския център град Божурище е свързано с 3 символа: кон, символизиращ коневъдството и конния спорт, самолет – люлката на българската авиация, божур – обагрящ всяка пролет околностите на града, откъдето носи името си.

Стратегическото местоположение – близостта на общината до столичния град, създава добри възможности за развитие на неговата икономика и култура в интеграция с тази на столицата. Едновременно с това община Божурище е обявена за един от най-чистите райони в страната в екологично отношение, подходящ за билкопроизводство и екотуризъм. За това значително допринася и полупланинският ѝ релеф и природо-климатични условия – мека зима и хладно лято, обуславяни от близостта на планините Витоша и Люлин. Съхраняването, продължаването и обогатяването на културните и образователните ѝ традиции, наличието на свободни терени и сграден фонд и на значителен кадрови потенциал превръщат общината в перспективен обект и партньор за бизнес и инвестиции.

Предприятия
 
Полицейски участък Божурище с графити от Димитър Казаков
  • „Газстроймонтаж“ АД
  • „Спетема“ – фабрика за кафе
  • „Станков“ – мебелна фирма
  • „САКС 2000“ – мебелна фирма
  • завод „ТЕРЕМ – Ген. Вл. Заимов“ ООД
  • Логистичен парк Божурище
  • „Минстрой-металик“ АД
  • „Минстрой-инфра комерс“ АД
  • „Изток-запад“ – издателство
  • „Пасат-МН“ ООД (б. „Виста БМ“) – фабрика за химични продукти
  • „Автомотор копорация Ситроен“
  • Мелница с производителност 24 тона/час
  • Търговско-сервизен център на „Ситроен“ (най-големият в Източна Европа)
  • „Софиягаз“ ЕАД – от групата на „Овергаз“ инк.
  • „Овергаз Сервиз“ АД – от групата на „Овергаз Инк.“
  • „Полисхарт“ – преработка на вторична хартия
  • „Милмекс“ – фабрика за бонбони
  • „Шенкер“ ЕООД – международна логистична фирма
  • „Бер-Хелла“ Термоконтрол ЕООД – производство на електроника за панели на автомобилни климатици
  • „Оскар-ЕЛ“ ЕООД – електрозахранване, автоматизация, управление и контрол на технологичните процеси
  • „Неофарм“ АД – производство на хранителни добавки и витамини
  • „Ангро“ ООД – производство на строителни материали, строителна химия, бои и др.

ИнфраструктураРедактиране

Божурище се намира в непосредствена близост до София, на международен път Е-80 Белград – Истанбул.

Достъп от София:

За периода от 1999 до 2003 г. в града са прокарани 23 000 m газопровод с 650 отклонения, като градът е газифициран над 90%. След 2003 г. е изградена първата далекосъобщителна мрежа, предоставяща Интернет достъп на крайни абонати.

Известни личностиРедактиране

 
Графити от Димитър Казаков върху блока срещу Читалище „Хр. Ботев“
Починали в Божурище
Други

ИзточнициРедактиране

  1. Божурище е разположено в землището на село Гурмазово.
  2. Божурище – справка от Национален регистър на населените места на НСИ
  3. monitor.bg, 14 април 2009, Летище Божурище помни славно минало

Външни препраткиРедактиране