Давид Арианит (на средногръцки: Δαυίδ Ἀρ[ε]ιανίτης) е византийски патриций и стратег от времето на император Василий II Българоубиец. Давид Арианит взема активно участие в последните походи на император Василий II, сложили край на Първото българско царство.

Давид Арианит
Δαυίδ Ἀρ[ε]ιανίτης
византийски военачалник
Роден
Починал

Около 1000 г./1002 г. Давид Арианит е назначен за дука (управител) на Солун на мястото на магистър Никифор Уран, който бил назначен за архонт на Антиохия[1]. По-късно на мястото на Давид Арианит императорът назначава Теофилакт Вотаниат. През 1015 г. начело на един военен отряд Давид Арианит опустошава околностите на Струмица и завладява крепостта Термица[2]. През 1017 г. той командва един от отрядите, опустошили Пелагонийското поле[3]. След като влиза в Скопие през 1018 г., император Василий II назначава за "стратег автократор" (пълномощен стратег) на града именно Давид Арианит, когото нарекъл и "катепан на България"[4].

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Скилица
  2. Златарски, с.717
  3. Скилица, Йоан. Хронография.
  4. Златарски, c. 734; Павлов
Никифор Уран дук на Солун
(999/1000 – около 1014)
Теофилакт Вотаниат