Отваря главното меню

Мачу̀ково[1] (на гръцки: Εύζωνοι, Евзони, до 1927 година катаревуса Ματσίκοβον, Мациковон, димотики Ματσίκοβο, Мациково[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 568 души население (2001).

Мачуково
Εύζωνοι
— село —
Паметник в Мачуково
Паметник в Мачуково
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 104 m
Население 568 души (2001)
Мачуково в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е на границата със Северна Македония и в него функционира граничен контролно-пропускателен пункт Мачуково - Богородица.

ИсторияРедактиране

В местността Тумба северозападно от Мачуково, над старото корито на Вардар, има праисторическа селищна могила, обявена в 1994 година за защитен археологически паметник.[3]

В Османската империяРедактиране

 
Доклад от сръбския консул в Солун Живоин Балугджич относно убийството на чифликчии в Мачуково, 5 март 1910 г.

В XIX век Мачуково е голямо българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ в селото е дело на Андон Китанов.[4] През 1870 година Кузман Шапкарев пише, че Мачюково има около 180 български къщи, църква и училище, жителите му са „чисти българи и с български дух“. Въпреки това по това време те все още не са успели да въведат български език като език на обучение в местното училище.[5]

В 1866 година мачуковският учител Христо Боженов предава на Стефан Веркович описание на Мъгленско от поп Ной от Лугунци.[6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Мачиково (Matchikovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 267 домакинства, като жителите му са 1248 българи.[7]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[8] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[9].

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 селото има 1300 жители българи.[10]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[11] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мачуково (Matchoukovo) има 1312 българи екзархисти и функционира българско училище.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година 21 души от Мачуково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Част от местното му българско население се изселва в България. В рапорт от Солун през април 1914 година българският дипломат Сократ Тодоров пише:

Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от Кара Суле, Дъбово, Боймица, Куфалово и Мачуково.[14]

В селото са настанени гърци бежанци. В 1928 година Мачуково е представено като смесено местно-бежанско село със 100 бежански семейства и 385 жители бежанци. В 1927 година селото е преименувано на Евзони.[15]

ЛичностиРедактиране

Родени в Мачуково
 
Сава Михайлов.
 
Зафир Христов.
  •   Александър Маташев, деец на ВМРО, безследно изчезнал като четник на Георги Хаджимитрев при Мировци през август 1924 г.[16]
  •   Атанас Николов Тодев (1874 - 1901), български учител и революционер, деец на ВМОРО, ръководител на революционния комитет в Богданци, секретар на Апостол войвода
  •   Вениамин Мачуковски (ок. 1847 – 1878), български просветен деец
  •   Георги Дойчинов (Георгиос Дойцинис), гръцки андарт
  •   Георги Торбешов (или Тубешков), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части през юни[17] или през август 1923 година при Дървош Струмишко[18]
  •   Гоно Понов (Гончо, 1870 – ?), четата на Аргир Манасиев, 14 воденска дружина[19]
  •   Гоно Хр. Зафиров (Гоне Замфиров, 1886 – ?), четата на Коста Христов Попето, 1 рота на 15 щипска дружина[20]
  •   Григор Христов (1880 – ?), четата на Лазар Делев[21]
  •   Димитър Поптомов, български революционер
  •   Динка Мицов Пецев (? – 1903), български революционер, куриер на ВМОРО, убит през 1903 година в Мачуково[22]
  •   Дино Гонов (1881 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 1 на 13 кукушка дружина, загинал на 9 юли 1913 година[23]
  •   Дино Лазаров (1888 – ?), четата на Аргир Манасиев, 4 рота на 14 воденска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[24]
  •   Зафо Йосифов Зафиров (? – 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 21 март 1903 година с Иванчо Карасулията[22]
  •   Зафир Христов Макаресов (? – 1907), български революционер
  •   Илия Маказлиев (? – 1903), български революционер
  •   Кочо Георгиев (1881 – ?), четата на Коста Христов Попето[25]
  •   Лазар Поптодоров (? – 1903), български учител и революционер, от 1897 година четник, а после войвода. Умира на 12 ноември 1903 година в Дупница[26]
  •   Лазо Трайков Гоцев (Георгиев), 1 рота на 15 щипска дружина[27]
  •   Леонид Янков (1878 – 1905), български революционер
  •   Миле Стаменов (? – 1913), Сборна партизанска рота на МОО, загинал на 2 юли 1913 година[28]
  •   Михаил Т. Москов (1899 – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части в Негорци, Гевгелийско, на 6 юли 1923 година[29]
  •   Митко Савов Йосифов (? – 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година[22]
  •   Мито Лазаров Ортаков (? – 1907), български революционер, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково[22]
  •   Мито Стоянов Думчев, български революционер, легален деец, а от 1901 година след Баялската афера и четник на ВМОРО[8][22]
  •   Мицо Динов (1861 или 1867 – ?), четата на Аргир Манасиев, 14 воденска дружина[30]
  •   Панде Карадоламо, български революционер, деец на ВМОРО, починал в България[22]
  •   Панде Маркудов (? – 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година[22]
  •   Петър Лазаров, 2 рота на 3 солунска дружина[31]
  •   Петър Л. Янков (1886 – ?), 2 рота на 3 солунска дружина[32]
  •   Сава Михайлов (1877 – 1905), български революционер
  •   Стамен Думчев (ок. 1800 - 1874), български свещеник и общественик, баща на видния български просветен деец Георги Стаменов
  •   Теофан Георгиев Икономов (1887 – ?), учител, четата на Коста Христов Попето, 1 рота на 15 щипска дружина, ранен на 6 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[33]
  •   Теофан Гонев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[23]
  •   Тома Димитров (1867 – ?), Нестроева рота на 5 одринска дружина[34]
  •   Тома Хр. Маркудов (? – 1913), Сборна партизанска рота на МОО, Нестроева рота на 14 воденска дружина, загинал при Занога, Петричко на 7 юли 1913 година[35]
  •   Тома Христов (1878 – ?), четата на Гоце Бърдаров, 3 рота на 14 воденска дружина[36]
  •   Томе Мицов Пецев (? – 1907), български революционер, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково[22]
  •   Филип Дервишев (1886 - ?), в 1905 година завършва с двадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[37] македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО[38]
  •   Христо Г. Николов, 1 рота на 15 щипска дружина[39]
  •   Христо Михайлов Йосифов, четник на ВМОРО, брат на Сава Михайлов[40]
  •   Христо Пецов (1884 – ?), четата на Аргир Манасиев, 4 рота на 3 солунска дружина[41]
  •   Христо Стайков Гелебешев, български революционер, деец на ВМОРО[8]
  •   Христо Танев (Танов, 1877 – ?), Солунски доброволчески отряд, 3 рота на 14 воденска дружина[42]
  •   Христо Фиров Тодев (? – 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година в Балинци[22]
  •   Христо Я. Митрев (Митров), 1 рота на 15 щипска дружина[43]
  •   Христо Янков Лазаров, български революционер, легален деец, а от 1901 година след Баялската афера и четник на ВМОРО[8][22]
  •   Христо Янчев, български революционер, деец на ВМОРО[8]
Починали в Мачуково
  •   Колю Колев Дренков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[44]
  •   Михаил Сионидис (1870-1935), гъркомански андартски капитан

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.328
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ματσίκοβο -- Εύζωνοι
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/48774/2565/7-10-1994 - ΦΕΚ 841/Β/11-11-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 29 юни 2018.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  5. „Македония“, 4, № 58, 15 юни 1870, цит. по Извори за българската етнография, т. 1. Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 130.
  6. Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 25.
  7. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 168-169
  8. а б в г д „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 9549514560
  9. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  11. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  12. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.194-195.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 862.
  14. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония - мит или реалност“. София, 1996, стр.145.
  15. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  16. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 135.
  17. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 136.
  18. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 707.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 573.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 265.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 765.
  22. а б в г д е ж з и к „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 132, ISBN 9549514560
  23. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 180.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 402.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 159.
  26. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 138.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 182.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 636.
  29. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 708.
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 241.
  31. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 404.
  32. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 823.
  33. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 307. Вероятно идентичен с Теофан Гонев.
  34. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 229.
  35. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 430. Вероятно идентичен с Тома Христов.
  36. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 781.
  37. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  38. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 205.
  39. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 516.
  40. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 130, ISBN 9549514560
  41. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 570.
  42. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 690.
  43. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 454.
  44. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 37