Давид Виняс

аржетински литературен критик, драматург, сценарист и писател

Давид Виняс (на испански: David Viñas) е аржентински литературен критик, драматург, сценарист и писател на произведения в жанра драма, исторически роман и документалистика.

Давид Виняс
Давид Виняс, 1968 г.
Давид Виняс, 1968 г.
Роден28 юли 1927 г.
Починал10 март 2011 г. (83 г.)
Буенос Айрес, Аржентина
Професияписател, драматург, сценарист, литературен критик
Националност Аржентина
Активен период1955 – 2008
Жанрдрама, исторически роман, документалистика
Известни творби„Собствениците на земята“
”Мъже на коне”
СъпругаАделаида Гигли
ДецаМария Аделаида, Лоренцо Исмаил
Уебсайт
Давид Виняс в Общомедия

Биография и творчество

редактиране

Давид Борис Виняс е роден на 28 юли 1927 г. в Буенос Айрес, Аржентина, в семейството на Исмаил Педро и Естер Виняс. По бащина линия е от еврейска фамилия, заселила се в Аржентина през 19 век. Следва изкуство в университета в Буенос Айрес. В университета е президент е на университетската студентска федерация.

След дипломирането си работи като журналист. През 1953 г., заедно с брат си Исмаил Виняс, съпругата си Аделаида Гигли и състуденти, основава списанието „Contorno“, което обединява марксистки и екзистенциални интелектуалци. Публикува литературна критика като прави преглед от приетата от него марксистка социологическа или политическа и антиимпериалистическа перспектива.

Първият му роман „Cayó sobre su rostro“ (Той падна по лице) е издаден през 1955 г. Книгата му „Un Dios cotidiano“ (Един ежедневен Бог) е удостоена с наградата „Герчунов“.

Един от най-известните му романи е „Los dueños de la tierra“ (Собствениците на земята) от 1958 г., в който разказва история от 20-те години на 20 век, когато в Южна Патагония се развива продължителна стачка на работниците и селяните, която завършва с кървава военна репресия. Чрез романа критикува формите на олигархичното насилие развиващо се в страната.

По време на последната аржентинска военна диктатура (1976 – 1983), от 1976 г. той е заточен в различни страни на Америка и Европа, основно в Испания и Мексико. Децата му, Мария Аделаида и Лоренцо Исмаил, са отвлечени и изчезват през този диктаторски период, заради което през 1991 г. отхвърля стипендията „Гугенхайм“. Да 1983 г. преподава литература в Калифорния, Берлин и Дания. От 1984 г. се завръща да живее в Буенос Айрес. Става преподавател по аржентинска литература към Факултета по философия и творческо писане в университета в Буенос Айрес. Ръководи Института за аржентинска литература.

Давид Виняс умира от пневмония на 10 март 2011 г. в Буенос Айрес. Той е кремиран, а прахът му е разпръснат в Буенос Айрес.

Произведения

редактиране

Самостоятелни романи

редактиране
  • Cayó sobre su rostro (1955)
  • Los años despiadados (1956)
  • Un Dios cotidiano (1957) – награда „Герчунов“
  • Los dueños de la tierra (1958)
  • Dar la cara (1962)
  • En la semana trágica (1966)
  • Hombres de a caballo (1967)
    Мъже на коне, изд.: „Народна култура“, София (1972), прев. Валентина Рафаилова
  • Cosas concretas (1969)
  • Jauría (1971)
  • Cuerpo a cuerpo (1979)
  • Prontuario (1993)
  • Claudia conversa (1995)
  • Tartabul (2006)
  • Lisandro (1971)
  • Tupac-Amaru (1973)
  • Maniobras (1974)
  • Dorrego (1974)
  • Rodolfo Walsh y Gardel ()

Документалистика

редактиране
  • Las malas costumbres (1963)

Екранизации

редактиране
  • 1958 El jefe – сценарий
  • 1960 Sábado a la noche, cine
  • 1962 Dar la cara – история
  • 1985 Cocaine Wars – история

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране