Далеминците или Гломачите (на немски: Daleminzier, Daleminzen; на полски: Głomacze, Dalemińcy) са западнославянско племе, част от племенния съюз на лужишките сърби. Населява територии по средното течение на река Елба. Те сами се наричат Гломаци (Глумаци) (Glomaci, Glumaci) на тяхното централно светилище Гломуци.

Приблизителни граници на територията заселена от племенния съюз на лужишките сърби
Гау Далеминци в Свещената Римска империя ок. 1000

Споменати са за пръв път през 805 г. по време на похода на Карл Млади, най-възрастният син на Карл Велики, против славяните. Тогава е победен техният вожд Семела. През 880 година гломачите и други лужишкосръбски племена вдигат успешен бунт срещу германското управление и се присъединяват към Великоморавия.[1] Около 908 г. Хайнрих I Птицелов тръгва против гломачите, които викат унгарците за помощ.

През 928/929 г. е превзет и разрушен главният им град Гана. На негово място Хайнрих основава град Майсен (932). Гломачите са подчинени и интегрирани в Източнофранкското кралство, в състава на създаденото през 965 година Маркграфство Майсен.[2]

Гау ДалеминциРедактиране

Гау Далеминци (на немски: Gau Daleminzi; на латински: pagus Daleminzi) е средновековно гау-графство на река Елба в Саксония, Германия. Графството се намира в Маркграфство Майсен.

Граф в Гау Далеминци e:

ИзточнициРедактиране

  1. Skowronek, Jerzy et al. Historia Słowian południowych i zachodnich. Warszawa, Państwowe wydawnictwo naukowe, 1977. str. 58. (на полски)
  2. Skowronek, Jerzy et al. Historia Słowian południowych i zachodnich. Warszawa, Państwowe wydawnictwo naukowe, 1977. str. 61. (на полски)

ЛитератураРедактиране

  • Arne Schmid-Hecklau: Archäologische Studien zu den Kontakten zwischen dem Markengebiet und Böhmen im 10. und 11. Jahrhundert. In: Arbeits – und Forschungsberichte zur sächsischen Bodendenkmalpflege. Bd. 45, 2003, ISSN – 7817 0402 – 7817, S. 231 – 261