Моторно масло

(пренасочване от Двигателно масло)

Двигателно масло или моторно масло е петролен или синтетичен продукт, чиято цел е да смазва възлите и детайлите в двигателя с вътрешно горене. Освен да смазват триещи се повърхности, моторните масла охлаждат определени части на двигателя и имат и почистващо действие. Газовите двигатели използват огромни количества масло, което се сменя след многократни тестове на маслото и неговите качества. Масова практика е маслото да се сменя на 10 000 – 15 000 км. В момента прочувания твърдят, че маслото трябва да се сменя на 20 – 30 хил. км. [1]

Синтетично масло „Mobil“

Моторните масла се използват не само за нуждите на транспорта, а и за индустриални приложения – земеделие, строителство, енергетика, промишленост и др. Изборът на подходящо масло се отразява в съществени спестявания чрез подобряване ефективността на оборудването, удължаване на живота му и намаляване прекъсванията на работата.[2]

Минерално масло
Наливане на моторното масло в автомобил с фуния.

ИзискванияРедактиране

Двигателното масло трябва: [3]

  • Да почиства добре компонентите на двигателя от неразтворимите замърсявания.
  • Да има висока термична стабилност и устойчивост към топлинно окисление.
  • Да е съвместимо с материала на уплътнителните елементи, да не разрушава металните детайли.
  • Да създава здрав маслен слой, който предотвратява абразивното износване на контактуващите повърхности. Често за тази цел се използват специални присадки, като молибденов дисулфид MoS2.
  • Да запазва оригиналните си експлоатационни свойства за дълго време.
  • Да има оптимални вискозни характеристики при всякаква температура, за да осигури ефективно смазване на съприкосновяващите се повърхности при студено стартиране на двигателя и да предотвратява износването им в горещините.
  • Да не образува пяна.
  • Да има ниска изпаряемост, за да не замърсява околната среда.

При ниски температури е желателно маслото да е с колкото се може по-нисък вискозитет, с което се улеснява стартирането на двигателя. При работни температури обаче е желателно той да е достатъчно висок, за да се гарантира доброто смазване на двигателя. Тъй като вискозитетът на повечето вещества намалява рязко с температурата, за да се гарантират едновременно и двете условия, на маслата се добавят напр. различни полимери с пространствена структура, която зависи силно от температурата. При ниска температура полимерната верига е под формата на „топчета“, а при висока те се „разгъват“ и увеличават изкуствено вискозитета на маслото.

ХарактеристикиРедактиране

Двигателните масла имат следните по-важни характеристики:

  • име – определя се от производителя и спецификацията по SAE;
  • спецификации по ACEA и API;
  • вискозитет – динамичен μ [mPa·s] и кинематичен ν [mm²/s]; вискозитет при висока температура и високо и рязко натоварване (HTHS вискозитет);
 
Плътно натрупване на сив нагар върху изпускателен клапан на двигател Волга M-21 (произведен през 1961 г., първи ремонт оттогава).
  • индекс на вискозитета IB;
  • специфично тегло (плътност) ρ [kg/m³, g/l];
  • температура на запалване (точка на възпламеняване) COC [°C];
  • температура на сгъстяване/застиване (точка на изливане) Tmin [°C];
  • съдържание на добавки;
  • съдържание на механични примеси;
  • съдържание на пепел (минерални вещества) [%];
  • стабилност на маслото, коксиране (склонност за образуване на нагар и смола); коксово число;
  • съдържание на вода;
  • алкално число (съдържанието на водоразтворими киселини и основи);
  • миещи свойства;
  • цвят и прозрачност.

Видове двигателни маслаРедактиране

Минерални маслаРедактиране

Минералните масла се получават директно чрез дестилация/ректификация от нефта без допълнителна обработка. Те са смес от много и най-различни въглеводороди. Съставът на маслата варира с качеството на нефта и условията на получаване. По тази причина те са сравнително нискокачествени. За да се гарантират определени показатели, устойчивост и др., най-често е необходимо добавянето на адитиви (присадки).

Животът на този тип масло е сравнително кратък – 6000 км, поради високото остатъчно съдържание на вредни остатъчни вещества (катран, производни на восък и парафин, кислородни, серни и азотни съединения).[4]

Синтетични маслаРедактиране

Синтетичното масло също са петролен продукт, с тази разлика, че се получават от най-чистия продукт на фракционирането на петрола – газта (пропан-бутан). Чрез синтезът се получават полиалфаолифини (Polyalphaolifins), които са основната съставка, която различава синтетичното от минералното масло. Именно тези съставки значително подобряват вискозитета (течливостта) при различни температурни режими. В същото време, тези полиалфаолифини са по-стабилни химически от съставките на минералното масло и са по-малко склонни да отделят агресивни разпадни продукти.

Накратко можем да кажем, че синтетичните масла са създадени да вършат работата си, без да носят ненужните или вредни качества на минералните масла. Също така е възможно постигане на качества, които са непостижими с минералните масла.

Предимства на качествените синтетични масла:

  • Премахват вредните наслоявания и замърсявания
  • Защитават двигателя срещу износване
  • Спомагат двигателите да се експлоатират при тежки натоварвания, екстремални условия или режим „старт-стоп“ в натоварени градски условия.
  • По-ниска консумация на масло. Синтетичните моторни масла се изпаряват по-малко в сравнение с конвенционалните масла. Една синтетична смес ще загуби само около четири процента от теглото си, когато се движи с 400 градуса в продължение на шест часа, в сравнение със загуба от 30 % при конвенционалните масла. По-ниската скорост на изпарение означава по-малко консумацията на масло. [5]

Като недостатък на тези масла може да се отбележи агресивността им към някои материали, използвани в направата на уплътнения и гарнитури, напр. корк. За наше успокоение, автомобилните концерни от дълги години не използват такива материали.

За двигатели по-старо производство, с по-голям пробег, синтетичните масла са категорично неподходящи, особено в случаите, когато досега са използвани минерални масла. Първо – влизащите в техния състав присадки могат да разрушат образуваният сработен и не пречещ на работата на мотора стар нагар, увеличавайки натоварването на двигателя и ускорявайки износването на елементите му. Второ – продуктите, съдържащи синтетични съставки, имат нисък вискозитет и могат да протекат през уплътнителните елементи или да ги разрушат. От друга страна използването на минерални масла е недопустимо за спортните и мощни автомобили, чиито възли са подложени на екстремно високи натоварвания: високото температурно въздействие може да се окаже разрушително за тях. [3]

Полусинтетични маслаРедактиране

Полусинтетичните масла, както се разбира от името им, са нещо средно. Накратко, това са минерални масла с добавка на съставки, характерни за синтетичните масла, като полиалфаолифини например.

Живота на полусинтетичните масла е между 10 000 и 12 000 километра. Въпреки това, до голяма степен продължителността на техния живот зависи от експлоатационното състояние на двигателя[6].Този тип масла осигуряват добро смазване и почистване на частите на двигателя при по-модерните коли, които работят при по-висока температура и налягане. [7]

Хидрокрек маслаРедактиране

Хидрокрекингът е химичен процес, при който съставките на минералното масло се модифицират тотално с цел да се подобрят качествата им. С две думи, това са минерални масла, макар и с по-добри качества от обикновените минерални. Чрез хидрокрек производителите постигат свойства, каквито доскоро бяха възможни само с напълно синтетични масла, а в някои случаи могат дори да превъзхождат чистата синтетика!

Класификация по SAEРедактиране

Дружеството на автомобилните инженери SAE (Society of Automotive Engineers) дефинира вискозитетния клас на моторните масла в зависимост от вискозитета им при 100 °C и способността им да бъдат изпомпвани при ниска температура. Най-пълното описание на съответствието на вискозитетно-температурните свойства на маслата с изискванията на двигателя се съдържа в международно приетата класификация SAE J300, първото издание на която е въведено през 1911 г. и оттогава постоянно се актуализира и допълва. Маслата се делят на всезезонни, зимни и летни.

Обозначенията за вискозитетния клас на всесезонните масла имат вида „SAE НW-В“. Числото Н пред буквата W (winter – зима) обозначава способността на маслото да се изпомпва при ниски температури (0 градуса по Фаренхайт или -17,8 градуса по Целзий), а числото В след W е мярка за вискозитета при висока температура (100 °C). Може да се каже, че по-голямо число означава по-висок вискозитет. Класът на зимните масла е означен с „SAE НW“, а на летните с „SAE В" – пропуска се едната или другата част. Например зимно масло SAE 15W и лятно SAE 40.

Класификацията SAE J300 разделя моторните масла на 17 класа от 0W на 60: 8 зимни (0W, 2.5W, 5W, 7.5W, 10W, 15W, 20W, 25W) и 9 летни (2, 5, 7.5, 10, 20 , 30, 40, 50, 60) степени на вискозитет.

  • Според SAE J300 (от януари 2015 г.) на зимните и всесезонни масла се дава един от следните вискозитетни класове:

0W (много тънки), 5W (тънки), 10W (нормално тънки), 15W (нормално гъсти), 20W (гъсти) или 25W (много гъсти), като „W“ означава „подходящо за зимата“. Числото пред буквата W показва долната граница на ниската температура, при която маслото може да се изпомпва и осигурява заработването на двигателя. Това е най-ниска температура Т0, при която маслото все още може да се изпомпва при определени условия (SAE J 300). Тя се определя с 5 °C по-висока от точката на застиване Tmin (минималната температура, при която маслото е течливо и динамичният му вискозитет стане μ = 60000): [8]

 
Класове масла SAE (2012): летни, зимни и всесезонни (в зелено)
Моторно масло [9],[10] Най-ниска работна температура Т0
и максимален динамичен вискозитет при нея μmax
Tmin за течливост
(μ = 60000)
SAE 0W, SAE 0W-В −35 °C ; 6200 mPa·s −40 °C
SAE 5W, SAE 5W-В −30 °C ; 6600 mPa·s −35 °C
SAE 10W, SAE 10W-В −25 °C ; 7000 mPa·s −30 °C
SAE 15W, SAE 15W-В −20 °C ; 7000 mPa·s −25 °C
SAE 20W, SAE 20W-В −15 °C ; 9500 mPa·s −20 °C
SAE 25W, SAE 25W-В −10 °C ; 13000 mPa·s −15 °C

Вискозитетният клас на маслото при ниски температури Н се определя от долните граници на температурата по формулите Н = 35 + Т0 и Н = 40 + Тmin. От тук по числото Н пред W може да се изчислят долните граници на работната температура:
Най-ниска работна температура за оптимален вискозитет:   [°C]
Минимална температура за течливост:   [°C]

  • Според SAE J300 (от януари 2015 г.) летните и всесезонни масла се определят в един от следните вискозитетни класове:
    8 (много тънки), 12, 16, 20, 30, 40, 50 или 60 (много дебели). Основната отличителна черта е поведението на потока при високи температури на маслото. Носимостта на смазващия филм е по-добра с по-висок вискозитет, отколкото с по-нисък, но самият вискозитет не е качествена характеристика. Дали трябва да е по-голям или по-малък при определена висока температура, определя само производителят на автомобила. Референтната температура за горещо моторно масло е 100 ° C, въпреки че дори по-високи температури могат да се появят в двигателя (понякога до около 120 ° C, максимум до 130 ° C). Затова за всеки клас масло се определят изисквания за минималния вискозитет   при висока температура 150 °C и високо и рязко натоварване – със скорост на изменение 1 000 000 s-1: [9],[10]
Моторно масло Кинематичен вискозитет  
при 100 °C
Минимален динамичен вискозитет   при 150 °C
и изменение на натоварването със скорост 106 s-1
SAE 16, SAE НW-16 5,6 mm²/s ÷ 6,9 mm²/s [11] 2,3 mPa·s
SAE 20, SAE НW-20 6,9 mm²/s ÷ 9,3 mm²/s 2,6 mPa·s
SAE 30, SAE НW-30 9,3 mm²/s ÷ 12,5 mm²/s 2,9 mPa·s
SAE 40, SAE НW-40 12,5 mm²/s ÷ 16,3 mm²/s 3,5 mPa·s (0W-40; 5W-40;10W-40)
SAE 40, SAE НW-40 12,5 mm²/s ÷ 16,3 mm²/s 3,7 mPa·s (15W-40; 20W-40; 25W-40)
SAE 50, SAE НW-50 16,3 mm²/s ÷ 21,9 mm²/s 3,7 mPa·s
SAE 60, SAE НW-60 21,9 mm²/s ÷ 26,1 mm²/s 3,7 mPa·s

Според SAE J300-07 от 2007 г. минималният вискозитет HTHSmin при 150 ° C и висока скорост на изменение на натоварването за SAE 0W-40, 5W-40 и 10W-40 е променен от 2,9 mPa·s на 3,5 mPa·s. Обосновката е, че преходът от SAE xW-30 към SAE xW-40 трябва да осигури увеличена дебелина на лагерния маслен филм в по време на работа на двигателя, което не е отразено напълно в старата версия на стандарта. [12]

В по-новите версии на стандарта (1999 г. нататък) нисковискозните масла с вискозитет   под 6,9 mm²/s са разделени в отделни категории – SAE 8, 12 и 16. Това са така наречени енергоспестяващи масла.

Вискозитетният клас на маслото при високи температури В се определя от границите на кинематичния вискозитет при температура 100 °C: от долната граница по формулата В = (2,74 ÷ 3,2258).νmin или от горната граница по формулата В = (2,15 ÷ 2,45).νmax. От тук по числото В пред W може да се изчисли обхвата на кинематичния вискозитет при температура 100 °C на маслата от съответния клас:
долна граница на кинематичния вискозитет:
  [mm²/s]
горна граница на кинематичния вискозитет:
  [mm²/s]

Маслата със SAE 5W-В или по-ниски са обикновено синтетични, докато стандартните минерални масла имат вискозитет от порядъка на SAE 15W-40 или SAE 20W-40.

 
Синтетично масло 5W40 и полусинтетично масло 10W40

Примери за вискозитетен клас на всесезонни масла, по SAE:

Вискозитетен клас на всесезонни масла
Синтетични Полусинтетични Минерални
0W-8 5W40 15W-30
0W-12 10W-30 15W-40
0W-16 10W-40 15W-50
0W-20 10W-50 15W-60
0W-30 10W-60 20W-40
0W-40 20W-50
5W-20 20W-60
5W-30
5W-40
5W-50

Повечето съвременни автомобилни двигатели използват масла 5W30 или 5W40. Хибридните автомобили, оборудвани c двигатели c вътрешно горене използват масла 0W8, 0W12, 0W16 и 0W20. Съвременните масла имат по-нисък вискозитет. Това означава, че те са по-тънки и циркулират бързо около двигателя след стартиране. По-тънките масла помагат да се намали разхода на гориво. [13],[14]

Класификация по APIРедактиране

Класификацията на Американския петролен институт (American Petroleum Institute, API) дефинира качествените показатели на маслото. Тя може да бъде според вида на двигателя и според начина на производство на маслото.

Според вида на двигателяРедактиране

Тя има вида „API-Sx“ за бензинови двигатели (S-Service) и „API-Cx“ (C-Commercial) за дизелови двигатели. „x“ е буква, която показва качеството на маслото – колкото тя е по-„голяма“, толкова по-високи са качествените показатели. Следователно масло с API-SN е по-качествено от масло с API-SJ, а CJ-4 е по-качествено от CH-4. Актуалните моторни масла имат API-SJ или по-високи (бензин) и API-CE или по-високи (дизел).

Всички моторни масла, съгласно стандартите на API, могат да се разделят на две категории, които от своя страна се делят на няколко класа: [3]

S. Предназначени са за бензинови двигатели. Понастоящем категориите SA – SH се считат за технически остарели – тоест могат да се произвеждат масла, които отговарят на техните изисквания, но API не е в състояние да гарантира тяхното качество, тъй като вече не поддържа подходящите методи за сертифициране. От 2017 г. до днес в повечето държави се допуска използването на масло от 4 класа:

  • SJ. Препоръчват се за използване при двигатели, произведени до 2001 година.
  • SL. Подходящи за силови агрегати, произведени до 2004 година. Приети от много автомобилни производители като минимален стандарт, необходим за техническо обслужване на автомобила.
  • SM. Предназначени за двигатели, произведени до 2010 година. Отличават се с повишена ефективност на работа при ниски температури, устойчивост на окисление и образуване на утайки. Запазват отлични експлоатационни свойства в течение на целия си срок на работа.
  • SN. Въведени през 2010 година. В момента това са маслата, осигуряващи най-висока защита на двигателя, както и максималната му ефективност. Спомагат за икономия на гориво. Предотвратяват преждевременното износване на турбокомпресора. Не предизвикват разрушаване на уплътненията и семерингите.

C. Използват се при дизелови двигатели на товарните автомобили. В настоящия момент се използват следните класове за двигатели от различни години на производство: CH, CI, CJ и CK. Цифрата 4 след посочения клас показва, че смазочното масло може да се използва в четиритактови двигатели:

  • CH-4. Въведени през 1998 година. Подходящи за двигатели, работещи с висококачествено гориво с относително съдържание на сяра под 0,5 %.
  • CI-4. Представени през 2002 година. Осигуряват надеждна защита на двигателя и елементите на системата за рециркулация на отработените газове (EGR) от отлагане на сажди и преждевременно износване. Някои смазочни масла от този клас могат да бъдат означени като CI-4 PLUS.
  • CJ-4. Отличават се с повишена температурна стабилност, устойчивост към окисление, притежават увеличен експлоатационен срок.
  • CK. Създадени за защита на двигатели, произведени през 2017 година, но могат да се използват и като алтернативни при по-ранни модели.

Съществуват универсални смазочни масла, подходящи за използване както в дизелови, така и в бензинови двигатели. Те имат двойна маркировка, например CH-4/SJ.

Според начина на производство на маслотоРедактиране

Cинтетичните масла се произвеждат по три различни метода, ĸласифицирaни oт АРІ в cлeднитe гpyпи: [15]

  • АРІ Grоuр V - Естерни и диecтepни cъeдинeния. Бaзoви мacлa, ĸoитo ca 100 % cинтeтични xимични cъeдинeния и ce пoлyчaвaт чpeз ĸoндeнзaция нa кисeлина c aлĸoxoл. Πpитeжaвaт изĸлючитeлни eĸcплoaтaциoнни xapaĸтepиcтиĸи, нo ca нeĸoлĸoĸpaтнo пo-cĸъпи oт гpyпa ІV и гpyпa ІІІ.
  • АРІ Grоuр ІV - Πoлиaлфaoлeфини (Роlуаlрhаоlеfіn - РАО). Бaзoви мacлa, ĸoитo ca 100 % cинтeтични xимични cъeдинeния. Πoлyчaвaт ce чpeз пoлимepизaция нa aлфa-oлeфини. Πpитeжaвaт мнoгo дoбpи ĸaчecтвa и oтнocитeлнo ниcĸa цeнa.
  • АРІ Grоuр ІІІ - Xидpoĸpeĸинг (Нуdrосrасk Ѕуnthеѕе - НСЅ). Бaзoви мacлa пoлyчeни oт cypoв нeфт. Πpoизвeждaт ce чpeз пo-дълъг пpoцec, нacoчeн ĸъм пocтигaнe нa пo-чиcтo бaзoво масло чрез силнo хидроĸpeĸиране – пречистване c по-висоĸo налягане и топлина. Πритежават висĸозитетен индеĸc над 120, повече от 90 % наситени мастни ĸиселини и по-малĸo от 0,03 % сяра.

Mинералните масла ce ĸлacифицират в две групи според съдържанието на мастни ĸиселини и сяра. [15]

  • АРІ Grоuр ІІ – Базови масла c висĸозитетен индеĸc от 80 до 120, повече от 90 % наситени мастни ĸиселини и по-малĸo от 0,03 % сяра.
  • АРІ Grоuр І – Базoви масла c висĸозитетен индеĸc от 80 до 120, по-малĸo от 90 % наситени мастни ĸиселини и повече от 0,03 % сяра.

В Европа има и допълнителна група:

  • VI – масла на базата на поли-вътрешни олефини (PIO), свойствата им са приблизително между маслата от групи III и IV; по химичен състав те са близки до маслата на базата на PAO, но имат по-малка молекулна дължина и са по-евтини за производство.

Трябва да се отбележи, че API в своята класификация избягва фундаментално използването на понятието „синтетични масла“, като се има предвид, че този термин е чисто маркетингов, лишен от техническо значение. По този начин двигателните масла, базирани на базови масла от група III, които всъщност са високо рафинирани минерални масла, могат да бъдат етикетирани като „синтетични“.

API отразява условията в САЩ (температури, конструкция на автомобилите и др.). Освен нея съществува и класификация на армията на САЩ (MIL).

Класификация по ACEAРедактиране

Класификацията на Асоциацията на европейските автомобилни производители ACEA (Association des Constructeurs Européens d’Automobiles) отразява условията в Европа. През 1996 г. е пусната първата версия на стандарта за моторни масла ACEA, нови издания на която са въведени през 1998, 1999, 2002, 2004, 2007, 2008, 2010, 2012 и 2016 години. Различните приложения на моторните масла по европейската класификация на ACEA са описани със следните букви:

А – масла за бензинови двигателиРедактиране

  • A1. Категория за т. нар. горивоспесяващи (Fuel-Economy) моторни масла с особено нисък вискозитет при висока температура и високо и рязко натоварване HTHS < 3,5 mPa·s (High-Temperature – High-Shear). Предпочитани класове на вискозитет са: XW-30, XW-20. Отменена от 2016 г.
  • A2. Категория за общоприети и лесно течливи моторни масла.
  • А3. Категория за общоприети и лесно течливи моторни масла с по-високи изисквания от А2 за двигатели на леки и лекотоварни автомобили, работещи в тежки условия с удължени интервали между смените на маслото. Превъзхожда А2 по отношение на загубите при изпарение, чистотата на буталата и стабилността при окисляване.
  • А4. Категория за общоприети и лесно течливи моторни масла за двигатели на леки и лекотоварни автомобили, работещи с удължени интервали между смените на масло, превъзхождащи по своите характеристики маслата от категория A3.
  • A5. Категория за общоприети и лесно течливи моторни масла. Отговаря на А3, но с по-нисък вискозитет HTHS между 2,9 и 3,5 mPa·s. Може да не са подходящи за някои модели двигатели. При тестване в сравнение с масло 15W-40 се наблюдава намаляване разхода на гориво с минимум 2,5 %.

В – масла за дизелови двигатели на леки автомобилиРедактиране

  • B1. Категория за горивоспесяващи моторни масла с особено нисък вискозитет HTHS (отговаря на A1). Отменена от 2016 г.
  • B2. Категория за общоприети и лесно течливи моторни масла.
  • B3. Категория за общоприети и лесно течливи моторни масла за двигатели на леки и лекотоварни автомобили, работещи в тежки условия с удължени интервали между смените на маслото. Превъзхожда В2 по отношение на износването, чистотата на буталата и стабилността на вискозитета при отделяне на сажди.
  • B4. Категория за общоприети и лесно течливи моторни масла за дизелови двигатели с директно впръскване (TDI), работещи с удължени интервали между смените на масло, превъзхождащи по своите характеристики маслата от категория В3.
  • B5. Категория за общоприети и лесно течливи моторни масла. Отговаря на B4, но с по-нисък вискозитет HTHS между 2,9 и 3,5 mPa·s. При тестване в сравнение с масло 15W-40 се наблюдава намаляване разхода на гориво с минимум 2,5 %.

C – масла с повишена съвместимост с каталитични конвертори (масла с ниска пепел)Редактиране

Масла, съвместими с каталитични преобразуватели за съвременни двигатели с произволни видове системи за намаляване на вредните емисиите в атмосферата, включително дизелови двигатели с директно впръскване и с филтър за твърди частици, позволяващи използването на нисковискозни масла със съответно определени HTHS вискозитет и съдържание на добавки, които при изгаряне образуват сулфатна пепел, фосфор и сяра (SAPS – Sulphated Ash, Phosphorus and Sulphur), вредни за каталитичните конвертори:

  • C1. Спецификация от 10/2004 с по-ниско съдържание на SAPS макс. 0,5 % и по-нисък HTHS > 2,9 mPa·s (Ford).
  • C2. Спецификация от 10/2004 с по-високо съдържание на SAPS макс. 0,8 % и по-нисък HTHS > 2,9 mPa·s (Pegeot).
  • C3. Спецификация от 10/2004 с по-високо съдържание на SAPS макс. 0,8 % и по-висок HTHS > 3,5 mPa·s (Daimler Chrysler/BMW). Общо базово число (Total-Base-Number) TBN ≥ 6 mg KOH на g.
  • C4. Спецификация от 02/2007 с по-ниско съдържание на SAPS макс. 0,5 % и по-висок HTHS > 3,5 mPa·s (Renault). TBN ≥ 6 mg KOH на g.
  • C5. Нова спецификация с по-високо съдържание на SAPS макс. 0,8 % и най-нисък HTHS > 2,6 mPa·s.

Е – масла за дизелови двигатели на товарни автомобилиРедактиране

  • E1 – невалидна.
  • E2 – отговаря на MB 228.1.
  • E3 – невалидна от 10/2004.
  • E4 – базирана на MB 228.5. Няма тест на двигател OM 364 A, но има на Mack T8 & T8E, удължени интервали за смяна, подходящо за Euro III – двигатели.
  • E5 – невалидна от 10/2004.
  • E6 за двигатели със система за рециркулация на отработените газове (EGR), с или без филтър за твърди частици и за SCR DeNOx катализатори; препоръчва се за двигатели с филтър за твърди частици в комбинация с несъдържащо сяра гориво, съдържание на сулфатна пепел < 1 %.
  • Е7 За двигатели без филтър за твърди частици (повечето двигатели с EGR и SCR-DeNOx катализатор). Съдържание на сулфатна пепел – макс. 2 %.
  • E9 – масла, които осигуряват достатъчно висока степен на защита срещу образуване на отлагания върху буталата и износване на отвора на цилиндъра, както и изключително висока степен на защита срещу износване, образуване на сажди, с висока стабилност на смазващите свойства. Препоръчват се за дизелови двигатели със стандарти за емисии Euro I, Euro II, Euro III, Euro IV и Euro V, работещи в трудни условия, с дълъг интервал между смяната на маслото. Подходящи за двигатели със и без филтър за твърди частици, повечето EGR двигатели и повечето SCR двигатели. Силно се препоръчват за двигатели с филтър за сажди DPF, използващи горива с ниско съдържание на сяра.

Някои производители на автомобили дефинират собствени класификации за качеството на маслата (VW, BMW и др.). Само масла, които отговарят и на класификацията на производителя, могат да се използват в тези автомобили.

Смесване на маслаРедактиране

Смесване на масла се налага най-често при принудително доливане на масло и липса на подходящата марка на продукта.

Маслата могат да се смесват, но разумно, следвайки определени правила. В противен случай има възможност да се навреди на мотора, резултатът ще бъде неговият ремонт.

Смесването е разрешено само за масла от една категория. Това е единственият начин да се избегнат негативните последици от ДВГ. Смесването е допустимо само когато водачът не планира да кара дългосрочно.

Допустими комбинации от маслаРедактиране

  • Минерал с полусинтетика. Ако двигателят преди е използвал минерално масло, смесването с полусинтетика е допустимо. Подходящи са и синтетиката с полиалфаолефинова основа. Също могат да се наливат следните видове масла: полиестер, силикон, гликол. В този случай трябва да се вземе предвид такъв нюанс като химическия състав на синтетичния продукт.
  • Синтетика със синтетика. Почти всички днешни производители на стоки разработват продукти според европейските стандарти. Това им позволява да се смесват. Но не е факт, че резултатът ще бъде положителен. В някои случаи могат да възникнат следните проблеми: валежи, поява на пяна. Те просто са сведени до минимум в сравнение с други видове масла. Минималният брой недостатъци показва, че е използван висококачествен продукт. Преди да се смесят маслата е добре да се промие двигателя с маслото, препоръчано от производителя.
  • Синтетика с полусинтетика. Смесването на синтетика с полусинтетика е разрешено само в критични случаи. Ако в момента на спада на нивото на синтетичното масло в колата са налични само полусинтетични масла, могат да се долеят и двигателят се спасява. Агенти като 5W40 и 10W40 могат да се смесват удобно. Ще се получи вискозитет от 6W40 до 8W40. Най-добрият вариант е комбинирането на съществуващото масло с по-добро. С други думи, полусинтетичните масла могат да се разреждат със синтетични.
  • 5W30 и 5W40. Масла 5W30 и 5W40 могат да се смесват като се отчита, че категориите им може да са еднакви или различни – например, Shell Helix Ultra ECT C3 5w30 е синтетика, а Shell Helix HX7 5w40 е полусинтетика и макар от един производител, имат твърде различни параметри. При това се спазват правилата за такива случаи, описани по-горе. Ако са от една категория, масло 5W40 е подходящо за добавяне към масло с клас на вискозитет 5W30 съгласно SAE. Ако двигателят с 5W40 и има рязък спад на нивото на маслото по пътя и няма от същото масло за доливане, но има подобна течност със същия етикет и маркировки, но от друг производител, в този случай 5W30 масло от вашия производител ще ви помогне. При добавяне на определената течност към мотора няма да възникнат проблеми с работата на двигателя при средни и ниски температури до -35 °С. Максимумът, който може да се случи, е леко намаляване на вискозитета. Това не е критично, а отрицателната страна ще бъде видима само когато двигателят работи при висока температура. Шофьорът просто ще трябва да спести малко автомобила и да не го претоварва. Важно е да се знае, че не се препоръчва да се добавя 5W30 към 5W40, ако температурата на околната среда по време на работа на превозното средство е над 30 ° C. В такива случаи не е добре да се смесват двата споменати вида смазочни материали. Това може да повлияе неблагоприятно на характеристиките на потока на течността. [16]

Нискотемпературните характеристики на тези масла са еднакви. И двата продукта поддържат оптимален вискозитет за старт на двигателя при -30°C, а течливост – при -35°C. Обаче високотемпературните им характеристики се различават. Кинематичният вискозитет на 5w30 варира в диапазона на 9,3 – 12,5 mm2/s; динамичният вискозитет е 2,9 mPa. За 5w40 тези стойности са: 12,5 – 16,3 mm2/s и 3,5 mPa съответно. При високи температури 5w30 изтънява по-бързо отколкото 5w30. [17]

Всеки от тези продукти има своите недостатъци и предимства. Например, лубрикантът 5w40 създава по-плътен слой и по-силно маслено покритие, особено при уплътняването на луфтове, предназначен е за значителни натоварвания и затова често се използва при по-мощни спортни автомобили с висока производителност. Обаче, поради високото съпротивление на въртенето на коляновия вал, може да окаже влияние на динамиката на мотора. Освен това, колкото е по-широка температурната гама на лубриканта, толкова е по-кратък срока му на експлоатация. Същевременно, лубрикантът 5w30 има по-висока изпомпваемост през смазващата система. Той почиства частите на двигателя по-ефективно, допринасяйки за охлаждането му и пестенето на гориво. Обаче, ако луфтовете между фрикционните двойки са повишени, могат да се получат течове при използването на такова масло.

Ако автомобилът е стар, използва се в градски условия, често стои в задръствания и се кара с висока скорост, избира се масло с вискозитет 5w40. Ако обаче се шофира спокойно, по-подходящо е маслото 5w30. При избирането на лубриканта освен вискозитета трябва да се вземат предвид следните параметри и условия: [17]

  • Състава на основата на маслото. За някои двигатели са подходящи само синтетични масла, а за други – само минерални.
  • Класификация по API и ACEA. Дори продуктите с еднакъв вискозитет по SAE, могат да се различават по броя на добавките, съдържанието на пепел и други параметри. Всички тези разлики се вземат предвид в тези системи за класификация.
  • Смяната на масло 5w30 с 5w40 и обратно е възможна само ако е позволена от производителя на автомобила. В противен случай, двигателят може да се повреди предварително.
 
Базови масла (схематична структура)

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Колко често се сменя моторното масло?. //
  2. Орбико България. Моторни масла. //
  3. а б в Моторно масло: как да изберете правилното, Autodoc.
  4. Основни видове моторни масла. //
  5. Orbico Shell: Синтетични моторни масла. //
  6. Видове моторни масла – Иван Първанов. //
  7. Основни видове масла и техните основни показатели. //
  8. ADAC: Motoröl – Klassifikationen und Spezifikationen Motor C3B6l Spezifikation, wayback=2015.04.04, 07:56:16, Webarchiv-bot=2019-05-02 11:32:57 InternetArchiveBot (PDF; 83 kB) auf adac.de, abgerufen am 26 Juni 2019.
  9. а б Классификация масел по SAE. // www.tnk-oil.ru. Архивиран от оригинала на 2015-11-19. Посетен на 2015-11-19.
  10. а б SAE viscosity grades – viscosity table and viscosity chart. // www.viscopedia.com. Посетен на 2015-11-19.
  11. SAE codifies new oil viscosity grade (SAE 16), wayback=2013.04.04, 10:22:02, InternetArchiveBot, abgerufen Oktober 2013, Webarchiv-bot=2019-05-02 11:32:57.
  12. http://standards.sae.org/j300_200711/ SAE J300-2007
  13. Съвети масла, София Транс Ауто, Webstore Peugeot.
  14. Масла за хибридни автомобили, Oilgroupbg.
  15. а б Моторни масла, Оil Group Вg.
  16. Възможно ли е да добавите 5w40 към 5w30. Мога ли да смесвам моторно масло от различни производители? Възможно ли е да се намесва масло, bugulma
  17. а б 5w30 или 5w40: кое моторно масло е по-добре да се използва през зимата, Autodoc.