Движение за социалдемокрация

Движение за социалдемокрация (на гръцки: Κίνημα Σοσιαλδημοκρατών, ΕΔΕΚ) (ЕДЕК) е кипърска социалдемократическа[2] политическа партия.

Движение за социалдемокрация
Κίνημα Σοσιαλδημοκρατών
Ръководител(и)Маринос Сизопулос
Основана1969 г.
СедалищеНикозия
Член наПрогресивен алианс
Социалистически интернационал
ИдеологияСоциалдемокрация
Ляв национализъм[1]
Секуларизъм
Полит. позицияляв център
Група в ЕППартия на европейските социалисти
Цветове          червено, зелено
Камара на представителите
3 / 56
Европейски парламент
1 / 6
Сайтedek.org.cy

ЕДЕК е водена от Маринос Сизопулос, член на Партията на европейските социалисти и Социалистическия интернационал.

Партията е основана от Васос Лисаридис през 1969 г. като „Обединен демократичен съюз Център“. Първоначално е силно анти-империалистическа партия[3] в борбата срещу британското колониално управление, повлияна от философията на Баас и Муамар Кадафи, както и протестите от 1968 г. Много от членовете на партията са част от държавия преврат от 15 юли 1974 г. срещу Макарий III Кипърски. Лидерът на младежката организация на партията, Дорос Лоизу е застрелян при опит да убие Лисаридис през август 1974 г. Членове на младежката организация с троцкистка ориентация са изключени между 1979 г. и 1984 г.

От началото на 1980 г., ЕДЕК постепенно се превръща в европейска социалдемократическа партия. Тя обаче не се отказва от своята националистическа ориентация. В края на 1990-те години, ЕДЕК преговаря с няколко по-малки партии, планирайки да обедини всички политически сили между комунистическата АКЕЛ и консервативната ДИСИ в основна центристка партия. Партията се слива с две малки партии, „Движение за обновление“ и „Независимите личности“ през февруари 2000 г. Партията променя името си на „Движение за социалдемокрация“ малко след това. Само два месеца след обединението, членове на партията напускат, позовавайки се на „липса на доверие“.

На парламентарните избори през 2001 г. ЕДЕК печели 6,5% от гласовете и 4 от 56-те места в Камарата на представителите на Кипър.

ЕДЕК е от най-откритите противници на плана Анан за обединение на Кипър, който в крайна сметка е отхвърлен на референдума от 2004 г. от кипърски гърци.[4]

ЕДЕК подкрепя Димитрис Христофиас от АКЕЛ във втория кръг на президентските избори през февруари 2008 г. През февруари 2010 г. ЕДЕК напуска управляващата коалиция заради несъгласие относно решенията на Димитрис Христофиас в Кипърския проблем.[5][6]

На президентските избори през февруари 2013 г., ЕДЕК подкрепя независимия кандидат Йоргос Лиликас, бивш министър на външните работи в кабинета на Тасос Пападопулос. Във втория тур, ЕДЕК решава да не подкрепя друг кандидат. През януари 2015 г. за председател на партията е избран Маринос Сизопулос.[7]

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. Cyprus: Political Modernity and the Structures of Democracy in a Divided Island. Oxford University Press, 2011. с. 469.
  2. Parties and Elections in Europe: The database about parliamentary elections and political parties in Europe, by Wolfram Nordsieck
  3. Giorgos Charalambous. The Party Politics of the Problem Resolving Cyprus: New Approaches to Conflict Resolution. I.B. Tauris, 2015. с. 50.
  4. Christophoros Christophorou. The Evolution of Greek Cypriot Party Politics. Peter Lang, 2009. с. 97.
  5. Nikos Chasapopoulos. Τριγμοί στην κυβέρνηση Χριστόφια – Αποχώρησε η ΕΔΕΚ // To Vima, 9 февруари 2010. Посетен на 3 август 2010. (на гръцки)
  6. EDEK withdraws from Cyprus government coalition // FinancialMirror, 9 февруари 2010. Посетен на 3 август 2010.[неработеща препратка]
  7. CYPRUS: Socialists elect new leader, aim for 2016 elections // Financial Mirror. 2 март 2015. Архивиран от оригинала на 2015-07-08. Посетен на 2016-09-19.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Movement for Social Democracy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​