Прогресивна партия на трудовия народ
Прогресивна партия на трудовия народ (на гръцки: Ανορθωτικό Κόμμα Εργαζόμενου Λαού, AKEΛ) (АКЕЛ) е кипърска комунистическа партия.
| Прогресивна партия на трудовия народ Ανορθωτικό Κόμμα Εργαζόμενου Λαού | |
 | |
| Ръководител(и) | Андрос Киприану |
|---|---|
| Основана | 15 август 1926 г. |
| Предшествана от | Комунистическа партия на Кипър |
| Седалище | Никозия |
| Младежка организация | ЕДОН |
| Член на | Международен събор на комунистическите и работническите партии Международен комунистически семинар |
| Идеология | Комунизъм Марксизъм-ленинизъм Обединен Кипър |
| Група в ЕП | Европейска обединена левица-Северна зелена левица |
| Цветове | червено |
| Камара на представителите | 16 / 56
|
| Европейски парламент | 2 / 6
|
| Сайт | akel.org.cy |
| Прогресивна партия на трудовия народ в Общомедия | |
АКЕЛ подкрепя независим, демилитаризиран и необвързан Кипър, и федерално решение на кипърския проблем. Тя поставя особен акцент върху сближаването с кипърските турци. Също подкрепя планът Анан през 2004 г., но накрая реагира с отрицателен отговор, тъй като няма време да се формулира отговор на плана.
Като силен поддръжник на социалните помощи и национализацията, АКЕЛ успешно прилага на практика няколко социални мерки за подпомагане на икономическото благосъстояние на хората по време на финансовата криза, като например увеличаване на ниските пенсии с 30% и укрепване на социалните помощи, отпускане до €12 млн. годишно на университетите. Като цяло са изразходвани €1,2 млрд. за социални дейности през първите три години на управлението на АКЕЛ, с различни подобрения, направени в предоставянето на социални грижи.[1][2] Въпреки това, критиците приписват на партията кипърската финансова криза от 2012-2013 г.
История
редактиранеАКЕЛ е основана през 1926 г. като „Комунистическа партия на Кипър“. Комунистическата партия определя като своя цел не само борбата срещу експлоатацията, но и за независимостта на Кипър от британското управление. Партията е обявена за незаконна през 1931 г., когато британското колониално правителството налага ограничения на гражданските права след националистически бунт. През 1941 г. водещи членове на нелегалната комунистическа партия и други, основават АКЕЛ. В първите местни избори през 1943 г. кандидати на АКЕЛ стават кметове на Лимасол (Плутис Сервас) и Фамагуста (Адам Адамантос).
За разлика от своя предшественик, АКЕЛ не е против Еносис. След неуспеха на Консултативното събрание през 1949 г. за изготвяне на конституция, приемлива за кипърските членове, АКЕЛ променя политиката си, като подкрепя незабавен Еносис без никакви междинни етапи.
В края на 1950–те г., АКЕЛ се противопоставя на насилствените тактики на анти-британското съпротивителното движение ЕОКА. EOKA обвинява АКЕЛ, че сътрудничи на британците, въпреки че партията също е незаконна от 1955 г. Няколко членове на АКЕЛ са убити от EOKA поради това, че са „предатели“, включително Савас Менику, който е убит с камъни. АКЕЛ твърди, че лидерството на EOKA е анти-комунистическо, тъй като нейният лидер Георгиос Гривас се бори срещу комунистите по време на гръцката гражданска война. По-късно Гривас основава ЕОКА-В, която подкрепя държавния преврат от 1974 г.
Около 1958 г. кипърско-турската националистическа организация ТСО започва да принуждава турците в АКЕЛ да напуснат. Редакторът на работническия вестник Фазил Йондер е убит, а ръководителят на турското бюро на работническия профсъюз Ахмет Сади се премества в Англия, за да спаси живота си.
В първите президентски избори за независим Кипър, АКЕЛ подкрепя Йоанис Клеридис срещу Макарий III Кипърски. Последният кипърски турчин, член на Централния комитет на АКЕЛ, Дервиш Али Кавазоглу е убит от ТСО през 1965 г.
Настояще
редактиране.jpg)
На парламентарните избори от 27 май 2001 г., партията печели 34,7% от гласовете и 20 от 56 места. След тези избори, генералния секретар на АКЕЛ Димитрис Христофиас е избран за председател на Камарата на представителите до 2006 г. Той е подкрепен от АКЕЛ, Движение за социалдемокрация (ЕДЕК) и Демократическата партия (ДИКО).
АКЕЛ е член на Европейската обединена левица – Северна зелена левица в Европейския парламент, и се счита за умерен евроскептик. Кипър се присъединява към ЕС през 2004 г., и на европейските избори от 2004 г., АКЕЛ печели 2 места (Адамос Адаму и Кирякос Триантафилидис).
АКЕЛ става най-голямата политическа партия на парламентарните избори през 2006 г. Въпреки това, партията губи две места, като печели 18 места с 31,31% от гласовете.
Във втория тур на президентските избори, проведени на 24 февруари 2008 г. Димитрис Христофиас, генерален секретар на АКЕЛ, е избран за президент на Република Кипър. Христофиас получава 53,36% от гласовете срещу своя опонент десният Йоанис Касулидис 46,64%.[3] На 21 януари 2009 г. Андрос Киприану е избран за генерален секретар на партията, с 54,3% на изборите на Централния комитет. На изборите за Европейския парламент през 2009 г., АКЕЛ успява да спечели 34,9% от гласовете, и отново получава 2 от 6 мандата за Кипър (Кирякос Триантафилидис и Такис Хаджигеоргиу). На изборите от 2014 г., задържа двете си места с 27% от гласовете.
В интервю с лидера на Агенция „Athens News“ Андрос Киприану заявява, че АКЕЛ обмисля излизане на Кипър от еврозоната, като „това е опция на масата“, но и че тя ще изисква „проучване и планиране“.[4]
На президентските избори от 2013 г. Лидерът на АКЕЛ Ставрос Малас губи с 42,52% срещу 57,48%. На парламентарните избори от 2016 г. партията печели 16 мандата.
Участия в избори
редактиранеКамара на представителите
редактиране| Камара на представителите | ||||
| Година | # от всички гласове |
% от всички гласове |
# от всички места |
+/– |
|---|---|---|---|---|
| 1960 | 51 719 | 35 (#2) | 5 / 50 5 / 35
|
– |
| 1970 | 68 229 | 34,1 (#1) | 9 / 35
|
 4
|
| 1976 | 95 364 | 32,8 | 9 / 35
|
3
|
| Коалиция с Демократичен фронт и Движение за социалдемокрация, които взимат 21 и 4 места респективно. | ||||
| 1981 | 95 364 | 32,8 (#1) | 12 / 35
|
3
|
| 1985 | 87 628 | 27,4 (#3) | 15 / 56
|
3
|
| 1991 | 104 771 | 30,6 (#2) | 18 / 56
|
3
|
| 1996 | 121 958 | 33 (#2) | 19 / 56
|
1
|
| 2001 | 142 648 | 34,7 (#1) | 20 / 56
|
1
|
| 2006 | 131 237 | 31,1 (#1) | 18 / 56
|
 2
|
| 2011 | 132 171 | 32,67 (#2) | 19 / 56
|
1
|
| 2016 | 90 204 | 25,67 (#2) | 16 / 56
|
3
|
Европейски парламент
редактиране| Година | # от всички гласове |
% от всички гласове |
# от всички места |
+/– |
|---|---|---|---|---|
| 2004 | 93 212 | 27,89 (#2) | 2 / 6
|
– |
| 2009 | 106 922 | 34,9 (#2) | 2 / 6
|
 0
|
| 2014 | 69 852 | 26,98 (#2) | 2 / 6
|
0
|
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ www.socialprotection.eu, архив на оригинала от 15 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131215212916/http://socialprotection.eu/files_db/1100/asisp_ANR11_Cyprus.pdf, посетен на 31 август 2016
- ↑ www.socialprotection.eu, архив на оригинала от 15 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131215214049/http://socialprotection.eu/files_db/886/asisp_ANR10_Cyprus.pdf, посетен на 31 август 2016
- ↑ Cypriot victor rallies for unity // BBC News, 24 февруари 2008.
- ↑ Aνησυχεί το ΑΚΕΛ για την πορεία της Ε.Ε. // YouTube. 3 април 2013. Посетен на 24 февруари 2015. (на гръцки)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Progressive Party of Working People в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |