Двойно отрицание
Двойното отрицание е езикова конструкция, при която две форми на граматическо отрицание се използват в едно и също изречение. Множественото отрицание е термин с по-общ смисъл, обхващащ използването на две и повече отрицания в едно изречение.
В някои езици двойните отрицания се отричат едно друго, като така създават потвърждение; а в други езици отрицанията се усилват взаимно.[1]
Множествените отрицания се усилват взаимно в езици като българския, руския, португалския, персийския, френския, гръцкия, испанския, италианския и др. В повечето славянски езици, включително българския, двойното отрицание е задължително при определени обстоятелства, например отрицателните местоимения винаги се съчетават с отрицателна форма на глагола:
- Не познавам никого.
В българския език са възможни изречения с три и повече отрицания:
- Никой нищо не призна.
- Никой никога не ни заведе никъде.
Двойното отрицание не е обичайно за езици като китайския, латинския, немския, нидерландския, японския, английския и др. Например българското изречение
- Не видях нищо.
се превежда на английски език по някой от следните начини:[2]
- 1) I saw nothing.
- 2) I did not see anything.
- Но не: I did not see nothing.
Същото важи, когато изречението съдържа дума с отрицателен смисъл:[3]
- She refused to say anything. (Тя отказа да изрече каквото и да било.)
- Неправилно: She refused to say nothing.
Бележки
редактиране- ↑ Ton van der Wouden, Negative Contexts: Collocation, Polarity and Multiple Negation,
Routledge, November 2002, ISBN 9781134773336, p. 243. - ↑ Реймънд Мърфи, Практическа английска граматика с отговори, издателство „Просвета“, глава 85.
- ↑ Реймънд Мърфи, Практическа английска граматика с отговори, издателство „Просвета“, глава 84.