Двуезичен текст

Двуезичен текст (Използвано също Билингва – от лат. bilinguis = двуезичен или Трилингва за триезичен) е писмен документ, текстовете на който са на два различни (респективно повече) езика. В идеалния случай, съдържанието на разноезичните текстове е идентично.

Подобни надписи са особено ценни за изследователите, особено когато единият от двата езика не е бил известен и/или разбран дотогава, докато другият е познат. Ако текстът е достатъчно дълъг и съдържа идентични понятия и думи, позволява посредством известния език да се разшифрова неизвестния.

Известни двуезични и триезични текстовеРедактиране

Розетския камъкРедактиране

Един от най-прочутите триезични надписи е т.н. Розетски камък, с чиято помощ е намерен ключът към разшифроването на египетските йероглифи. Надписите на него са били с йероглифи, на коптски език и на старогръцки език.

Бехистунски надписРедактиране

 
Надписът на Дарий I

Бехистунски надпис е триезична таблица на староперсийски, еламски и вавилонски. Текстът описва възкачването на персийския цар Дарий I. Надписът е открит, копиран и публикуван от Хенри Ролинсон (Henry Creswicke Rawlinson). Това спомага за окончателното разшифроване на клинописното писмо.

Златните плочки от ПиргиРедактиране

При разкопки, проведени през 1964 г. край Пирги от Масимо Палотино (Massimo Pallottino) са открити три тънки златни плочки. Две от тях са на етруски, а третата – с паралелен текст на финикийски. Текстовете са с близко съдържание, но не и идентични. Посветени на богинята Астарта, което доказва финикийско присъствие на територията на етруските. Текстовете помагат за разбирането на етруския език и писменост.

Двуезичните надписи от КауносРедактиране

Сравнително актуален пример за двуезичен надпис е откритието, направено край Каунос, Турция. Надписите са на два езика: старогръцки и карийски. Това е езикът на карийците – античен народ, живял в западна Мала Азия и споменат още от Омир. Дотогава карийският е бил известен от единични (едноезични) кратки надписи, които не са били преведени. В средата на 90-те години на 20 век, посредством двуезичните надписи от Каунос, учените успяват частично да разгадаят карийския език.