Силогизъм

Силогизмът (на гръцки: συλλογισμός) е дедуктивно умозаключение с две предпоставки, свързани със среден термин, наречен медиатор, при което се прави извод.^[1]^[2] Предпоставките се делят на голяма предпоставка и малка предпоставака. Силогизмите са обект на изучаване от науката логика.

Произход на терминаРедактиране

Въведен е от Аристотел, на старогръцки означава „извеждане“, „доказателство“.^[3]

ИзползванеРедактиране

Силогизмите позволяват правилното движение на логичната мисъл и стигането до дадено умозаключение, имайки предвид дадени факти за обект или явление. Пример за силогизъм е следната схема:

Всички хора са смъртни. (голяма предпоставка)

Всички гърци са хора. (малка предпоставка)

——————————————————————

Всички гърци са смъртни. (извод)

Символното записване на тази схема е следното:

М-Р

S-M

——————

S-P

ИзточнициРедактиране

↑ РБЕ
↑ Пашова, Галина и др. Речник на чуждите думи в българския език. Първо издание. Пловдив, ИК „Хермес“, 2001. ISBN 954-459-841-6. с. 565.
↑ Варджийска, Евелина и др. Философия за десети клас. Първо издание/тираж 2021. София, „Просвета – София“ АД, 2019. ISBN 978-954-01-3876-3. с. 64. Посетен на 24.09.2022.

Вижте същоРедактиране

Тази статия, свързана с философия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] РБЕ

[2] Пашова, Галина и др. Речник на чуждите думи в българския език. Първо издание. Пловдив, ИК „Хермес“, 2001. ISBN 954-459-841-6. с. 565.

[3] Варджийска, Евелина и др. Философия за десети клас. Първо издание/тираж 2021. София, „Просвета – София“ АД, 2019. ISBN 978-954-01-3876-3. с. 64. Посетен на 24.09.2022.

[1]

[2]

[3]

1	Barbara	Barbari			Darii			Ferio	Celaront	Celarent
2								Festino	Cesaro	Cesare	Camestres	Camestros	Baroco
3				Darapti	Datisi	Disamis	Felapton	Ferison						Bocardo
4			Bamalip			Dimatis	Fesapo	Fresison			Calemes	Calemos