Делфин (музикант)

Андрей Лисиков, известен с псевдонима си Делфин е руски поет и музикант. В творчеството си съчетава елементи от стиловете рок, хип хоп и електронна музика. Бил е участник в групите Мальчишник, Дубовый Гаайъ и Мишины Дельфины, а от 1997 г. е самостоятелен артист.

Делфин

Роден
Андрей Лисиков
Музикална кариера
Стил алтернативен рок, инди рок, трип хоп, хип хоп, пост пънк, електронна музика
Инструменти барабани, клавишни
Активност 1989 –
Лейбъл Юнивърсъл Мюзик Груп, Мистерия звука
Свързани изпълнители Мальчишник
Дубовый Гаайъ
Мишины Дельфины

Уебсайт www.dolphinmusic.ru
Делфин в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е през 1971 г. Започва кариерата си като танцьор, като се занимава с брейк денс[1], а паралелно работи като търговец. През зимата на 1989 г. с Ханс Холман създават групата Дубовый Гаайъ. Групата основно засяга теми като самоубийството, употребата на наркотици и смъртта. С Делфин в състава си издава 4 албума, най-известните от които са „Stop Killing Dolphins“ (1992) и „Синяя лирика №2“. Въпреки това, групата рядко изнася концерти и през 1991 г. Делфин става част и от рап групата Мальчишник. Мальчишник добива популярност благодарение на албума „Поговорим о сексе“, тъй като сексът в СССР години наред е бил тема-табу.[2]

През 1996 г. с Михаил Войнов създават „Мишины дельфины“, но формацията изнася само един концерт. Следващата година Делфин започва самостоятелна кариера, като дебютният му албум се нарича „Не в фокусе“. В хит се превръща песента „Дилер“, към която е заснет и клип. През 1999 г. излиза вторият му албум „Глубина резкости“, а руската версия на MTV ротира клиповете на „Дилер“ и „Я буду жить“, благодарение на което популярността на Лисиков нараства. Своя най-голям успех постига с албума „Звезда“ от 2004 г., а в хитове се превръщат песните „Глаза“, „Романс“, „Серебро“ и „Весна“.

През 2006 г. записва песента „Или я“ за филма „Жест“.

През 2007 г. издава албума „Юность“, в който участва китаристът Павел Додонов. В седмия албум на Делфин „Существо“ за първи път отсъстват речетативи.[3]

През 2014 г. издава дебютната си стихосбирка, озаглавена „Андрей Лысиков“. Същата година излиза и албумът му „Андрей“. През октомври 2016 г. издава албума „Она“.

През 2018 г. излиза десетият албум на Делфин „442“, в който музикантът залага на по-тежък звук и социални текстове. Сингълът „502“ е определян като „зъл и политически“.[4] Самият Лисиков определя албума „в никакъв случай като участие в тези процеси, а по-скоро като раздразнен коментар за случващото се“.[5]

През 2020 г. стартира страничния проект „Механический пес“, чийто първи албум е в стил електро фънк.[6]

ДискографияРедактиране

С МальчишникРедактиране

  • 1991 – „Секс без перерыва“
  • 1991 – „Поговорим о сексе“
  • 1993 – „Мисс большая грудь“
  • 1994 – „Кегли“

С Дубовый ГаайъРедактиране

  • 1993 – „Stop Killing Dolphins“
  • 1993 – „Синяя лирика № 2“

С Мишины дельфиныРедактиране

  • 1997 – „Игрушки“

СамостоятелноРедактиране

  • 1997 – „Не в фокусе“
  • 1999 – „Глубина резкости“
  • 2000 – „Плавники“
  • 2001 – „Ткани“
  • 2004 – „Звезда“
  • 2007 – „Юность“
  • 2011 – „Существо“
  • 2014 – „Андрей“
  • 2016 – „Она“
  • 2018 – „442“
  • 2019 – „КРАЙ“

С Механический песРедактиране

  • 2020 – Темперетура горения бумаги

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране