Делчо Иванов Оливеров или Уливеров е български революционер и участник в Априлското въстание.

Паметник на Делчо Оливеров в Поибрене

БиографияРедактиране

Роден е през 1825[1] или 1833 година[2] в Панагюрското село Поибрене. Завършва килийно училище в родното си село. По-късно се замогва и е сред първенците на Поибрене. Запознава се с Левски при неговото посещение и става председател на местния революционен комитет. Успява да основе комитет в с. Белица, Ихтиманско. Представлява Поибрене на събранието в Оборище. Участва в Априлското въстание като води 30 – 40 конници от селото в четата на Георги Бенковски. По-късно е заловен и изтезаван в затвора „Таш Капия“ в Пловдив. Поема сам цялата отговорност за организиране на въстанието в селото.[3] След като е освободен през 1878 г. не успява да се възстанови здравословно и се разорява. Умира на 5 януари 1894 г. в родното си село.

ИзточнициРедактиране

  1. Oborishtentsi: Sbornik ot istoricheski ochertsi za narodnite predstaviteli na Oborishte prez 1876 g, Khristo Markov Ionkov, Darzavno Voenno Izdatelstvo, 1972 стр. 27.
  2. Числен, социален и класов състав на революционерите в Априлското въстание 1876: Историко-социологическо изследване на ІV революционен окръг, Христо Йонков, Изд. на БАН, 1993, стр. 144.
  3. ...Делчо Уливера поибренецъ като го питатъ, той казва, ефендимъ какво се иска отъ тия овце, поибренцитв? Тв нищо не знаятъ. Ако е за бъсене, азъ сьмъ за бесене, ако е за клане, азъ съмъ за клане...