Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Деметрий‎.

Димитри I или Деметре I (на грузински: დემეტრე I; Dimitri I, Demetre I, Demetrius I; * 1093; † след 1158) от династията на Багратионите, е цар на Грузия от 1125 до 1155 и от 1155 до 1156 г. Той е поет на църковни поеми.

Деметре I
цар на Грузия
Demetre I (Matskhvarishi).jpg
Коронацията на Деметре I, фреска в манастир Мацквариши
Роден
Починал
1156 г. (63 г.)
Погребан Гелати, Кутаиси, Грузия

Религия Грузинска православна църква
Семейство
Род Багратиони
Баща Давид IV Строителя
Деца Гиорги III
Деметре I в Общомедия

Произход и управлениеРедактиране

Той е син на цар Давид IV Строителя (1073 – 1125) и съпругата му Русудан.

Още като млад има успехи през 1117 г. при превземането на крепостта Каладсор в Ширван и през 1122 г. в битката при Дидгори. Малко преди смъртта си баща му го определя за съ-регент през 1125 г. Като цар той има успешни походи против иракските селджуки през 1125 и 1128 г., против Султанат Ахлат 1126 г. и против Емират Ганджа през 1139 г. и осигурява границите на Грузия.[1]

През 1150 г. Димитри потушава въстание на големия си син Давид. През 1155 г. Давид го задължава да абдакира. Димитри трябва да отиде в манастир. Давид V управлява само шест месеца и Димитри се връща обратно на трона. През 1156 г. той предава управлението на своя син Гиорги III и умира след 1158 г. като монах Дамян.

Той е Светия на Източноправославната църква и се чества на 23 май.[2]

ПоемиРедактиране

Цар Димитри I пише църковните поеми: химна Shen Khar Venakhi (англ.: Thou Art a Vineyard) и химн за Св. Богородица.

ФамилияРедактиране

Името на съпругата на Димитри е неизвестно. С нея той има децата:

  • Давид († 1155)
  • Русудан, омъжена пр. 1152 г. за султан Масуд Темирек и втори път за Ахмад Санджар, шах на селджуките († 1157)
  • Гиорги († 1184), последва баща си; баща на Тамара Велика
  • Багратиони, омъжена за Изяслав II (1097 – 1154), принц на Киев

ИзточнициРедактиране

  1. История Грузии. В 3 т. Т. I. (С древнейших времен до 60-х годов XIX века): Учебное пособие / Авториз. перевод. Ред. кол. Н. А. Бердзенишвили (гл. ред.), В. Д. Дондуа, Г. А. Меликишвили. – Тб.: Цодна, 1962.
  2. Ὁ Ὅσιος Δαμιανὸς ἐκ Γεωργίας. 23 Μαΐου. ΜΕΓΑΣ ΣΥΝΑΞΑΡΙΣΤΗΣ.

Външни препраткиРедактиране