Багратиони или Багратионската династия (на грузински: ბაგრატიონი, багратиони, на грузински: ბაგრატიონთა დინასტია, багратионит'а династия) е грузинска владетелска династия, чиито представители управляват като грузински монарси от IX век до руската инвазия в Кавказ през 1810 г., което я прави една от най-старите съществуващи управляващи християнски династии в света. В наши дни династията на Багратионите е известна и с елинизираното име Грузински Багратиди.

Багратиони
ბაგრატიონი
Bagrationi dynasty Coat of Arms.png
Герб на Багратионите
Информация
Страна Flag of Georgia.svg Грузия
Последен владетел Георги XII и Соломон II
Основана ок. 780
Националност Грузинци

Произходът на династията на Багратионите е спорен. Общият произход с арменската династия на Багратуните е приет от много учени. Потомците на Ашот I Велики възвръщат грузинската монархия през 888 г. и обединяват различни общества в Грузинското царство, което просперира от XI до XIII в. Този период, и по-точно управлението на Давид IV (1089 – 1125) и внучката му Тамара (1184 – 1213), се счита за „Златния век“ в грузинската история, ерата на империята, военните подвизи и забележителни постижения в областта на литературата.

Велики князе на КартлиРедактиране

Първият представител на династията е Гварам I Курапалат, получил титлата Велик княз (на грузински: Erismtavars) на Картли (на грузински: Kartlis Erismtavari) през 575 г.

Велики князе на Картли от династията на Багратионите са:

Князе на КларджетияРедактиране

През 619 г. синът на Степан I Курапалат е обявен за еристави (княз) на Кларджетия (област, която се намира в днешна Североизточна Турция). Князе на Кларджетия от династията на Багратионите са:

Царе на Тао-КларджетиРедактиране

През 809 г. Ашот I става първи цар на Тао-Кларджети и основава династията на Багратионите, наречена така по името на наследника му Баграт I Куропалат. Царе на Тао-Кларджети от династията на Багратионите са:

Царе на Грузинското княжествоРедактиране

През 888 г. Тао-Кларджетия прераства в т.нар. Грузинско княжество (на грузински: Kartvelta Samepo), което обхваща обширни райони от днешна Югозападна Грузия и Североизточна Турция. Царете на Грузинското царство от династията Багратиони са:

Царе на Обединеното грузинско княжествоРедактиране

През 978 г. синът на Сурген II – Баграт III, става цар на съседното Абхазко княжество (основано през 780 г.). Така Багратионите основават втора грузинска държава, която през 1008 се обединява по династична линия с Грузинското княжество и така е образувано т.н. Обединено грузинско княжество, чиито монарси от династията на Багратионите са:

 
Грузинското обединено царство в разцвета си (1184 – 1224).

Князе на ИмеретияРедактиране

През 1455 г. Обединеното грузинско кралство се разпада на няколко отделни държавици. Още през 1260 г. членове на Багратионите създават т.н. княжество Имеретия (Западна Грузия), отделило се от Обединеното грузинско княжество по време на монголското нашествие. След разпадането на Обединеното княжество, Имеретия придобива първостепенна роля сред грузинските държави и се възприема като продължение на Обединеното княжество. Негови царе, продължители на династията на Багратионите от старата монархия, са:

 
Грузинските държавици през 1762 г.

Руска инвазияРедактиране

Към края на 18 век княжество Картли-Кахетия (Източна Грузия) е нападнато от персите и почти е унищожено. Георги XII – князът на Имеретия, се обръща за помощ към Руската империя и кани войските ѝ в земите си. Това е добре дошло за имперските руски амбиции за разширяване на югоизток и през 1810 г. войските на Александър I навлизат и в Имеретия и детронират последния Имеретински княз, с което завършват завладяването на Грузия.

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж Не принадлежи към династията.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „List of Bagrationi rulers of Georgia“ и страницата „Bagrationi dynasty“ в Уикипедия на английски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.