Денис I Португалски

Денис I Земеделец (на португалски: порт. Dinis de Portugal o Lavrador; 9 октомври 1261, Лисабон – 7 януари 1325, Сантарен) – 6-и крал на Португалия (1279 – 1325) от Бургундската династия. Син на крал Афонсу III Португалски и неговата съпруга, кастилската принцеса Беатрис дьо Гусман.[1]

Денис I Земеделец
6-и крал на Португалия
Dinis-P.jpg
Управление (1279 – 1325)
Наследил Афонсу III
Наследник Афонсу IV
Лични данни
Роден
Починал
7 януари 1325 г. (63 г.)
Сантарен
Подпис Assinatura D. Dinis.svg
Семейство
Династия Бургундска династия
Дом Афонсин
Баща Афонсу III
Майка Беатрис дьо Гусман Кастилска
Брак Изабела Арагонска (1270 – 1336)
Потомци Констанса, Афонсу IV
Герб Armoiries Portugal 1247.svg
Денис I Земеделец в Общомедия

БиографияРедактиране

Афонсу III, неговият баща, често привлича принца Динис като наследник на трона, да раздели с него задълженията при управлението на държавата.

Той предоставя убежище на рицарите Тамплиери, подложени на преследване във Франция, и създава Орден на Христос, призван да продължи традициите на Ордена на Храма.

Доколкото Реконкиста е приключила, и Португалия е напълно освободена от владичеството на маврите, Денис управлява като „крал-администратор“, а не „крал-воин“.

Португалия е призната, за независима държава от всички съседи, и Денис подписва през 1297 г. пакт за границите с Фернандо IV Кастилски. През 1325 г. Португалия става напълно равнопоставена с другите кралства от Пиренейския полуостров.

Последните дни от управлението на Денис са помрачени от вътрешни конфликти. Конфликтуват двамата му сина: Афонсу, законният наследник, и Афонсу Санчес, негов незаконен син, които често се карат заради оказваното от краля различно внимание.

Бракове и децаРедактиране

Творчество и просветителствоРедактиране

Дон Диниш има голям принос за развитието на културата на Португалия. Денис I е един от значимите и плодовити галисийско-португалски поети на Средните векове, имащ слава на „крал-поет“ (Rei-Poeta), „крал-трубадур“ (Rei-Trovador). Дон Денис, така както и неговият дядо, кастилския крал Алфонсо X Мъдрия, съчинява кантики. Безспорно е неговото авторство на 137 едногласни песни на галисийско-португалски език от които 73 кантики за любовта[2], 51 кантики за приятелството, 10 кантики с насмешки и злословия и 3 пасторали[3].

Анализ на тялотоРедактиране

При реставрация на гробницата през 1938 година е извършен анализ на останките на Денис. Оказва се, че той не е имал такъв величествен ръст както се описва от авторите, а едва 1.65 см. Имал е червена коса и брада, които очевидно е наследил от гените на своя прадядо Фридрих Барбароса, чрез майка си. Също, е бил през живота си в отлично здраве и на 63 години е запазил почти всичките си зъби, което не е характерно за съвременниците му.

БележкиРедактиране

  1. Ferreira M.P. Relatório preliminar sobre o conteúdo musical do fragmento Sharrer // IV Congresso da Associação hispânica de literatura medieval, I. Lisbon, 1991, pp.35 – 42
  2. Sharrer H.L. Fragmentos de sete Cantigas d’amor de D. Dinis, musicadas: uma descoberta // pp.13 – 29
  3. Cantigas Medievais Galego-Portuguesas. D. Dinis Текстове и някои интерпретации на песни със старинна музика