Лисабон
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лисабон.
Лисабон (на португалски: Lisboa, изговор на португалски Лижбо̀а) е столица и най-голям град на Португалия с население (2001 г.) на града 564 477 жители, а агломерацията – около 2 700 000 души.[1] Разположен е при вливането на река Тежу в Атлантическия океан.
Лисабон Lisboa | |
— град — | |
Страна | Португалия |
---|---|
Регион | Лисабон (регион) |
Окръг | Лисабон |
Община | Лисабон |
Площ | 83,84 km² |
Надм. височина | 100 m |
Население | 2 899 670 души (2022) 34 586 души/km² |
Кмет | Карлуш Моедаш |
Основаване | 12 век пр.н.е. |
Първо споменаване | 205 г. пр.н.е. |
Пощенски код | 1000–1900 |
Телефонен код | (+351) 21 ХХ ХХ ХХ |
Официален сайт | www.cm-lisboa.pt |
Лисабон в Общомедия |
Лисабон е сред най-старите градове в Европа и втората най-стара европейска столица (след Атина). Той е политическият, икономическият и културният център на страната.
История
редактиранеОснован като финикийска или гръцка колония, след завладяването от римляните градът е включен в провинция Лузитания. Завладян е от маврите около 711 и е превзет отново през 1147 от Афонсу Енрикеш, първият крал на Португалия. Лисабон става столица на страната през 1260, а през 1290 е основан Лисабонският университет.
Лисабон достига своя най-голям разцвет през 16 век, по време на Португалската империя. Той се превръща в европейски център на търговията с Азия, като в същото време в него се излива златото, произвеждано в Бразилия. Този подем не е прекъснат и от тежкото земетресение на 26 януари 1531, при което загиват хиляди жители на града.
На 1 ноември 1755 Лисабон е засегнат от голямото Лисабонско земетресение, при което загиват около 90 000 души, около 1/3 от жителите на града, и почти всички сгради са разрушени. Градът е възстановен по план на маркиз Помбал. Лисабон е център на републикански метеж през октомври 1910, както и на Революцията на карамфилите от 25 април 1974, довела до демократизирането на Португалия.
География
редактиранеЛисабон е разположен при устието на река Тахо и е най-западната столица в Континентална Европа. Най-западната му част влиза в рамките на горския парк Монсанто.
Градът заема площ от 100 km2, а границите му съвпада с тези на общината.[2] Останалият урбанизиран район е познат под името Голям Лисабон (на португалски: Grande Lisboa) и включва няколко административни градове и общини по северния бряг на река Тахо. По-големият Лисабонски метрополен регион включва и Сетубалския полуостров на юг.
Климат
редактиранеГрадът има средиземноморски климат,[3] с меки, влажни зими и топли до горещи, сухи лета. Средногодишната температура е 17,4 °C (21,3 °C през деня и 13,5 °C през нощта).
Лисабон е сред европейски столици с най-топли зими и най-топли нощи. Най-ниската измерена температура в града е -1,2 °C през февруари 1956 г. а най-високата е 44 °C на 4 август 2018 г.[4] Средното количество годишни слънчеви часове е 2806 (4,6 часа дневно през декември и 11,4 часа през юли).[5] Средното количество годишни валежи съставлява 774 mm, като ноември е най-влажният месец. Валежите от сняг са изключителна рядкост.
Климатични данни за Лисабон | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
Абсолютни максимални температури (°C) | 22,6 | 24,8 | 29,4 | 32,2 | 34,8 | 41,5 | 40,6 | 44,0 | 37,3 | 32,6 | 25,3 | 23,2 | 44,0 |
Средни максимални температури (°C) | 14,8 | 16,2 | 18,8 | 19,8 | 22,1 | 25,7 | 27,9 | 28,3 | 26,5 | 22,5 | 18,2 | 15,3 | 21,3 |
Средни температури (°C) | 11,6 | 12,7 | 14,9 | 15,9 | 18,0 | 21,2 | 23,1 | 23,5 | 22,1 | 18,8 | 15,0 | 12,4 | 17,4 |
Средни минимални температури (°C) | 8,3 | 9,1 | 11,0 | 11,9 | 13,9 | 16,6 | 18,2 | 18,6 | 17,6 | 15,1 | 11,8 | 9,4 | 13,5 |
Абсолютни минимални температури (°C) | −1 | −1,2 | 0,2 | 5,5 | 6,8 | 10,4 | 14,1 | 14,7 | 12,1 | 9,2 | 4,3 | 2,1 | −1,2 |
Средни месечни валежи (mm) | 99,9 | 84,9 | 53,2 | 68,1 | 53,6 | 15,9 | 4,2 | 6,2 | 32,9 | 100,8 | 127,6 | 126,7 | 774 |
Средно количество слънчеви часове | 142.6 | 156.6 | 207.7 | 234.0 | 291.4 | 303.0 | 353.4 | 344.1 | 261.0 | 213.9 | 156.0 | 142.6 | 2806 |
Източник: Instituto de Meteorologia,[6] Hong Kong Observatory[7] |
Население
редактиранеИсторическото население на града е около 35 000 души към 1300 г., 60 000 към 1400 г. и 70 000 към 1500 г. В периода 1528 – 1590 г. жителите му се увеличава до 120 000. Към 1700 г. населението му е вече почти 200 000 души.[8][9][10]
В днешно време, в административния център на район Лисабон живеят 552 700 души.[11] Гъстотата на населението му е 6458 души/km2. Метрополният район на града (включващ и други градчета) има население 3 121 876 души.[12][13]
Най-много чужденци има от Бразилия (43 066), Кабо Верде (22 143), Китай (12 493), Гвинея-Бисау (12 241), Ангола (10 945), Румъния (10 528), Италия (8840), Франция (8681), Украйна (8615), Непал (7430), Испания (6556), Индия (6490), Сао Томе и Принсипи (5422), Германия (5021) и други.[14]
Икономика
редактиранеРегионът на Лисабон е най-богатият в страната, а БВП на глава от населението е над средното за Европейския съюз. Той е отговорен за 45% от БВП на Португалия. Развита е промишлеността, особено по южния бряг на река Тахо. Районът около града се разраства бързо, а с това расте и БВП на глава от населението. По-развити отрасли са нефтопреработването, производството на текстил и кораби и риболовът.
Главното пристанище на страната се намира в града. Той се развива като важен финансов център и динамичен технологичен хъб. В покрайнините на града са построени автомобилни заводи. Фондовата борса Euronext Lisbon е фиксирана спрямо Нюйоркската фондова борса от 2007 г. В периода 2010 – 2014 г. градът и страната като цяло претърпяват тежка икономическа криза. Въпреки това, през 2015 г. Лисабон се нарежда сред най-добрите градове за живеене в света.[15]
Туризмът е друг важен сектор – към 2018 г. градът е посещаван от средно 4,5 милиона туристи годишно.[16] Доходите само на хотелите представляват 714,8 милиона евро през 2017 г.[17]
Транспорт
редактиранеЛисабонският метрополитен свързва центъра на града с отдалечените му квартали. Това е най-бързият начин за транспорт в града. Включва четири линии с 56 станции и обща дължина 44,2 km. Традиционен начин на придвижване са трамвайните линии. Първите трамваи са въведени през 1901 г. от САЩ.[18] Автобусната мрежа също е развита и обслужва и съседните градчета.
Градът е свързан с отсрещния бряг на река Тахо чрез два моста: „25 април“ (от 1966 г.) и „Вашку да Гама“ (от 1998 г.). Положени са основите и на трети мост, но строителството му е отложено, поради икономическата криза през 2010-те години. Мостът "25 април" е копие на мостът в Сан Франциско.
До другия бряг на реката може да се стигне и с ферибот,[19] тръгващ от различни места в града.
Лисабонското летище „Умберто Делгадо“ е щаб-квартирата на португалския авиопревозвач TAP Air Portugal. Съществува проект за второ летище, но той навлиза в застой покрай икономическата криза в страната.
Забележителности
редактиранеИзвестни личности
редактиране- Родени в Лисабон
- Исак Абрабанел (1437 – 1508), философ и финансист
- Жуау Агиар (1943 – 2010), писател
- Алешандре Еркулано (1810 – 1877), писател
- Жуау I (1357 – 1433), крал
- Жуау II (1455 – 1495), крал
- Жуау III (1502 – 1557), крал
- Жуау VI (1767 – 1826), крал
- Луиш де Камойнш (1524 – 1580), поет
- Филипе да Коща (р. 1984), футболист
- Фернанду Песоа (1888 – 1935), поет
- Луиш Фиго (р. 1972), футболист
- Починали в Лисабон
- Жуау Агиар (1943 – 2010), писател
- Калуст Гулбенкян (1869 – 1955), предприемач
- Жуау I (1357 – 1433), крал
- Жуау III (1502 – 1557), крал
- Жуау VI (1767 – 1826), крал
- Луиш де Камойнш (1524 – 1580), поет
- Мануел I (1469 – 1521), крал
- Фернанду Песоа (1888 – 1935), поет
- Други личности, свързани с Лисабон
- Фернандо Магелан (1480 – 1521), мореплавател, живее в града през 1492 – 1505
Братски градове и партньори
редактиране- Атина, Гърция
- Бело Оризонте, Бразилия
- Бисау, Гвинея-Бисау
- Бразилия, Бразилия
- Будапеща, Унгария (1992)
- Буенос Айрес, Аржентина
- Джърси Сити, Ню Джърси, САЩ
- Загреб, Хърватия (1977)
- Кашеу, Гвинея-Бисау
- Луанда, Ангола
- Мадрид, Испания (1979)
- Макао, Китай
- Малака, Малайзия (1984)
- Манисалес, Колумбия
- Мапуто, Мозамбик
- Монреал, Канада
- Монтевидео, Уругвай
- Никозия, Кипър
- Париж, Франция – специално сътрудничество
- Прая, Кабо Верде
- Рабат, Мароко'
- Рио де Жанейро, Бразилия (1980)
- Русе, България
Източници
редактиране- ↑ www.demographia.com
- ↑ ((pt)) IGP (ed) (2011). Carta Administrativa Oficial de Portugal. Lisbon, Portugal: Instituto Geográfico Português
- ↑ World Map of Köppen−Geiger Climate Classification // Архивиран от оригинала на 6 септември 2010.
- ↑ G.Coutinho and Tapada weather stations meassure the Lisbon highest temperature record // 5 август 2018. Архивиран от оригинала на 20 май 2019. Посетен на 24 февруари 2019.
- ↑ Climatological Normals of Lisbon // Архивиран от оригинала на 2019-01-29. Посетен на 31 август 2017.
- ↑ Monthly Averages for Lisbon, Portugal (1981 – 2010) // Instituto de Meteorologia. Архивиран от оригинала на 2012-11-26. Посетен на 10 август 2012.
- ↑ "Climatological Information for Lisbon, Portugal" (1961 – 1990) Архив на оригинала от 2019-01-29 в Wayback Machine.
- ↑ Paul Bairoch. Cities and Economic Development: From the Dawn of History to the Present. University of Chicago Press, 1991. ISBN 978-0-226-03466-9. с. 180. Архивиран от оригинала. Посетен на 13 декември 2015.
- ↑ Luis Frois SJ. The First European Description of Japan, 1585: A Critical English-Language Edition of Striking Contrasts in the Customs of Europe and Japan by Luis Frois, S.J. Routledge, 2014. ISBN 978-1-317-91781-6. с. 194. Архивиран от оригинала. Посетен на 13 декември 2015.
- ↑ Introduction to Global Politics. Routledge, 2013. ISBN 978-1-136-51738-9. с. 40. Архивиран от оригинала. Посетен на 13 декември 2015.
- ↑ Instituto Nacional de Estatística (INE) Архив на оригинала от 2014-10-06 в Wayback Machine.
- ↑ Demographia: World Urban Areas Архив на оригинала от 2011-08-05 в Wayback Machine., 2017
- ↑ Diário da República, 1.ª série – N.º 176 – 12 de setembro de 2013 Архив на оригинала от 2014-04-27 в Wayback Machine. – Assembly of the Republic (Portugal), 2013
- ↑ Estrangeiros residentes em: Lisboa / Lisboa. SEFSTAT – Portal de Estatística
- ↑ The Monocle Quality of Life Survey 2015 // Monocle. 2015. Архивиран от оригинала. Посетен на 25 ноември 2017.
- ↑ Lisbon, Porto have more tourists per local than Barcelona, Prague: report // Xinhua, 5 април 2018. Архивиран от оригинала на 2019-09-25. Посетен на 4 септември 2020.
- ↑ Tourism in Lisbon is Growing
- ↑ Electrical World. McGraw-Hill, 1900. с. 566.
- ↑ Transtejo e Soflusa // Transtejo.pt. Архивиран от оригинала на 13 юли 2009. Посетен на 8 юли 2009.