Джави (جاوي) е арабска азбука за изписване на малайски, ачешки, банджарски, минангкабайски и няколко други езика в Югоизточна Азия.

Джави
Информация
Типабджад
Езицималайски
ачешки
банджарски
минангкабайски
Период на използванеок. 1300 г. до днес
Родителски системи
Джави в Общомедия
Копие на Унданг-Унданг Малака („Законите на Малака“).
Всички имена на улиците в Шах Алам са изписани както на джави, така и на латиница.

Джави е една от двете официални писмености в Бруней и се използва като алтернативна писменост в Малайзия и частите от Индонезия с малайско мнозинство. В миналото това е стандартната писменост на малайския език, но днес е изместена от латиницата. В днешно време джави се използва главно за религиозни, културни и някои административни цели.

Ежедневната употреба на джави писмеността днес се практикува в по-консервативните малайски области като Келантан в Малайзия и Патани в Тайланд.[1]

Етимология редактиране

Думата „Джави“ е прилагателно за арабското съществително „Джава“ (جاوة). Вероятно и двата термина произлизат от „Джавадвипа“ – древното име на остров Ява. Двете думи вероятно са се използвали от арабите като обобщаващи термини за цялата морска област на Югоизточна Азия и народите ѝ[2] по подобен начин като европейците, които въвеждат термина Малайски архипелаг.

История редактиране

В ранния етап на ислямизацията, арабското писмо се преподава на хора, които са приели исляма, под формата на религиозни практики, като например рецитиране на Корана и намази. Малайската общност приема арабското писмо заедно с приемането на исляма и скоро след това модифицират писмеността и я адаптират към говоримия класически малайски – пише се от дясно наляво и има 6 звука, които не се срещат в арабския: ка па га нга ва и ня. Много от арабските букви никога не се използват, тъй като не се произнасят в малайския, а някои букви никога не се съединяват, докато други задължително се съединяват.[3][4] Джави започва да се свързва с писмеността на мюсюлманите.[5]

Най-старите останки от малайска употреба на джави са намерени под формата на надписи върху камъка от Теренггану (1303 г.), което е близо 600 години след дата на първото записано съществуване на арабски език в региона. Надписът върху камъка съдържа подбуди за разширяване и поддържане на исляма и споменава 10 основни шариат закони като напътствие. Това потвърждава силното придържане към ислямската вяра в началото на 14 век от малайския свят като цяло.[2]

Развитието на писмеността джави е различно от това на по-ранната будистка писменост палава, която е била ограничена само за благородничеството и монасите. Джави, от друга страна, е приета от цялата мюсюлманска общност без значение от класата. С повишаващия се интензитет на исляма, писанията, които първоначално са писани на арабски, биват превеждани на малайски на джави. Освен това, местните религиозни ученици по-късно започват да разясняват ислямските учения под формата на оригинални трудове. В общността има и индивиди, които използват джави за писане на литература, която по-ранно съществува единствено в устен вид. С включването на писмената литература, малайската литература приема по-сложен вид. Смята се, че това е настъпило между 15 и 19 век.[5]

В региона се развиват и други арабски писмености, които използват арабски диакритици и добавят няколко букви повече от джави. Поради относително ограничената им употреба, правописните системи на тези писмености не поемат подобно развитие и модификации като джави.[6]

Разпространение на джави редактиране

Писмото набира популярност с разпространението на исляма, тъй като малайците намират по-ранното писмо палава за неподходящо при предаването на религиозните идеи. Малайците имат високо мнение за писмеността, тъй като гледат на нея като порта към разбирането на исляма и свещената му книга, Корана. Употребата на джави се оказва ключов фактор в установяването на малайския като лингва франка в региона, успоредно с разпространението на исляма.[7] Използва се широко из султанствата в региона за междукралска кореспонденция, укази, поеми, а търговците в Малака го разбира безпроблемно. Ислямизацията и малаизацията в региона популяризира джави до статута на доминираща писмена система.[8]

Джави днес редактиране

Днес джави е официалната писменост в Бруней.[7] В Малайзия се използва за религиозни и културни дела в щатите Теренггану, Келантан, Кедах, Перлис, Пенанг и Джохор. Полагат се множество усилия за възраждане на азбуката в Малайзия. Джави присъства на гърба на банкнотите на малайзийския рингит и брунейския долар. Индонезия, имайки множество местни и коренни езици, по принцип използва индонезийския език, но въпреки това джави има регионален статут в много райони, населявани от малайци: Риау, острови Риау, Джамби, Ачех и Калимантан.[9][10] Джави все още се използва широко в религиозните училища на Ява, макар и във видоизменена форма.

Символи редактиране

Джави азбука[11]
Символ Изолиран В началото Междинен На края Звук Еквивалент на латиница Име Уникод
ا‎ ا‎ ـا‎ /a/ или /ə/ a, e- (ĕ) alif 0627
ب‎ ب‎ بـ‎ ـبـ‎ ـب‎ /b/ b ba 0628
ت‎ ت‎ تـ‎ ـتـ‎ ـت‎ /t/ t ta 062A
ة‎ ة‎ ـة‎ /t/ или /h/ -t, -h ta marbutah 0629
ث‎ ث‎ ثـ‎ ـثـ‎ ـث‎ /s/ или /θ/ s sa (tha) 062B
ج‎ ج‎ جـ‎ ـجـ‎ ـج‎ /d͡ʒ/ j jim 062C
چ‎ چ‎ چـ‎ ـچـ‎ ـچ‎ /t͡ʃ/ c ca 0686
ح‎ ح‎ حـ‎ ـحـ‎ ـح‎ /h/ или /ħ/ h ha 062D
خ‎ خ‎ خـ‎ ـخـ‎ ـخ‎ /x/ kh kha (khO) 062E
د‎ د‎ ـد‎ /d/ d dal 062F
ذ‎ ذ‎ ـذ‎ /z/ или /ð/ z zal 0630
ر‎ ر‎ ـر‎ /r/ r ra (rO) 0631
ز‎ ز‎ ـز‎ /z/ z zai 0632
س‎ س‎ سـ‎ ـسـ‎ ـس‎ /s/ s sin 0633
ش‎ ش‎ شـ‎ ـشـ‎ ـش‎ /ʃ/ sy, sh syin 0634
ص‎ ص‎ صـ‎ ـصـ‎ ـص‎ /s/ s sad (sOd) 0635
ض‎ ض‎ ضـ‎ ـضـ‎ ـض‎ /d/ d dad (dOd) 0636
ط‎ ط‎ طـ‎ ـطـ‎ ـط‎ /t/ t ta (tO) 0637
ظ‎ ظ‎ ظـ‎ ـظـ‎ ـظ‎ /z/ z za (zO) 0638
ع‎ ع‎ عـ‎ ـعـ‎ ـع‎ /ʔ/ a, i, u, -k ain 0639
غ‎ غ‎ غـ‎ ـغـ‎ ـغ‎ /ɣ/ gh ghain 063A
ڠ‎ ڠ‎ ڠـ‎ ـڠـ‎ ـڠ‎ /ŋ/ ng nga 06A0
ف‎ ف‎ فـ‎ ـفـ‎ ـف‎ /f/ f fa 0641
ڤ‎ ڤ‎ ڤـ‎ ـڤـ‎ ـڤ‎ /p/ p pa 06A4
ق‎ ق‎ قـ‎ ـقـ‎ ـق‎ /q/ или /k/ q, k qaf 0642
ک‎ ک‎ کـ‎ ـکـ‎ ـک‎ /k/ k kaf 06A9
ݢ‎ ݢ‎ ݢـ‎ ـݢـ‎ ـݢ‎ /ɡ/ g ga 0762
ل‎ ل‎ لـ‎ ـلـ‎ ـل‎ /l/ l lam 0644
م‎ م‎ مـ‎ ـمـ‎ ـم‎ /m/ m mim 0645
ن‎ ن‎ نـ‎ ـنـ‎ ـن‎ /n/ n nun 0646
و‎ و‎ ـو‎ /w/ и /u, o, ɔ/ w, u, o wau 0648
ۏ‎ ۏ‎ ـۏ‎ /v/ v va 06CF
ه‎ ه‎ هـ‎ ـهـ‎ ـه‎ /h/ h ha 0647
ء‎ ء‎ ء‎ /ʔ/ - hamzah 0621
ي‎ ي‎ يـ‎ ـيـ‎ ـي‎ /j/ и /i, e, ɛ/ y, i, e (é) ya 064A
ى‎ ى‎ ـى‎ /ə, a/ -e (ĕ), a ye 0649
ڽ‎ ڽ‎ ڽـ‎ ـڽـ‎ ـڽ‎ /ɲ/ ny nya 06BD

Буквите без форма в началото или по средата приемат изолираната форма, тъй като не могат да се съединят с друга буква (ا‎, د‎, ذ‎, ر‎, ز‎, و‎, ۏ‎, ء‎).

Арабски числа 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9
Пунктуационен знак Малайско име Латиница Джави
Латиница Джави
Запетая Tanda koma تندا کوما ,
Точка и запетая Tanda koma bertitik تندا کوما برتيتيق ;
Въпросителен знак Tanda soal تندا سوءال ? ؟

Източници редактиране

  1. Andrew Alexander Simpson. Language and National Identity in Asia. Oxford University Press, 2007. ISBN 0-19-926748-0. с. 356 – 60.
  2. а б Shahrizal bin Mahpol. Penguasaan tulisan jawi di kalangan pelajar Melayu: suatu kajian khusus di UiTM cawangan Kelantan (Competency in Jawi among Malay students: A specific study in UiTM, Kelantan campus) // Digital Repository, Universiti Malaya, 2002. Посетен на 8 юли 2012.[неработеща препратка]
  3. John U. Wolff, Indonesian Readings Edition: 3, SEAP Publications: 1988: ISBN 0-87727-517-3. 480 pages
  4. Robert Leon Cooper Language spread: studies in diffusion and social change, Center for Applied Linguistics, Indiana University Press,: 1982 с. 40 ISBN 0-253-32000-3
  5. а б Siti Hawa Haji Salleh. Malay Literature of the 19th Century. Institut Terjemahan Negara Malaysia Berhad, 2010. ISBN 978-983-068-517-5. с. 8.
  6. Matlob. Pandai Jawi. Cerdik Publications, 2007. ISBN 983-70-1054-1. с. 237 – 238.
  7. а б An overview of Jawi's origin in Brunei // Brunei Times, 16 юли 2007. Архивиран от оригинала на 2013-05-24. Посетен на 2018-11-21.
  8. The Legacy of the Malay Letter, Annabel Teh Gallop, The British Library and Arkib Negara Malaysia, ISBN 978-0-7123-0376-7
  9. ((id)) TULISAN ARAB MELAYU BAGIAN DARI KHAZANAH BUDAYA RIAU
  10. Bagian Kesenian Bara Ai Kesusasteraan Indonesia Catatan-Catatan Tentang Amir Hamza:Bagian Kesenian Kementerian Pendidikan dan Kebudayaan, Yogyakarta: 1955
  11. Daftar Kata Bahasa Melayu Rumi-Sebutan-Jawi, Dewan Bahasa Pustaka, 5th printing, 2006.