Джан Хън (на традиционен китайски: 張衡, на опростен китайски: 张衡, на пинин: Zhāng Héng) е китайски енциклопедист, математик, астроном, географ, художник, поет и философ. Изобретател е на първия сеизмограф. Прави своето изобретение през 2 век.

Джан Хън
張衡
китайски учен
Пощенска марка с лика на Джан Хън, издадена от китайските пощи през 1955 г.
Пощенска марка с лика на Джан Хън, издадена от китайските пощи през 1955 г.

Роден
Починал
139 г. (61 г.)
Луоян, Китай

Религия Конфуцианство
Научна дейност
Област Сеизмология, астрономия, математика, география, картография
Джан Хън в Общомедия

Той започва кариерата си като държавен служител в Нанян. Накрая се издига до главен астроном, префект на кметовете за служебни превози, а след това и служител в императорския двор. Неговата безкомпромисна позиция по отношение на историческите проблеми го превръщат в противоречива фигура. Политическото му съперничество с дворцовите евнуси по време на управлението на император Шун (125 – 144 г.) го принуждава да се оттегли, за да работи като администратор в кралство Хъдзиен (днешен Хъбей). След това за кратко се завръща в роден Нанян, преди да бъде извикан на служба в столицата отново през 138 г. Той умира там година по-късно.

Хън използва обширните си познания по механика и предавателни механизми в няколко от изобретенията си. Той създава първата в света армиларна сфера, задвижвана от вода, с която да подпомага астрономическите наблюдения,[1] подобрява водния часовник като добавя още един резервоар[2] и изобретява сеизмографа, който разпознава географската посока на земетресения в радиус от 500 km.[1][3][4] Освен това, той подобрява предишните китайски изчисления за пи, документира около 2500 звезди в своя обширен звезден каталог и излага теориите си относно Луната и връзката ѝ със Слънцето. По-конкретно, той дискутира сферичността на Луната, нейното осветяване от слънчева светлина от едната страна и скритата природа на другата страна, както и естеството на слънчевите и лунните затъмнения. От друга страна, поезията му е известна за времето си и се изучава и анализира от по-късните китайски писатели. Хън получава множество посмъртни почести за изследванията и изобретенията си. Приносите му в областта на астрономията са сравнявани с тези на Клавдий Птолемей (86 – 161 г.).

ИзточнициРедактиране

  1. а б Needham (1986), Volume 4, 30.
  2. Needham (1986), Volume 4, Part 2, 479 footnote e.
  3. Wright (2001), 66.
  4. Huang (1997), 64.

ЛитератураРедактиране

  • Needham, Joseph (1986). Science and Civilization in China: Volume 4, Physics and Physical Technology, Part 2: Mechanical Engineering. Cambridge: Cambridge University Press. reprinted: Taipei: Caves Books, Ltd.
  • Wright, David Curtis (2001) The History of China. Westport: Greenwood Press.
  • Huang, Ray (1997). China: A Macro History. New York: An East Gate Book, M. E. SHARPE Inc.