Джеймс Мейсън (на английски: James Mason) е британски актьор, продуцент и режисьор.[1]

Джеймс Мейсън
James Mason
британски актьор
Джеймс Мейсън (1940-те)
Джеймс Мейсън (1940-те)

Роден
Джеймс Невил Мейсън
Починал
Погребан Во, Швейцария

Националност  Англия
 Великобритания
Образование Кеймбриджки университет
Професия актьор
Актьорска кариера
Активност 1931-1984
Награди Златен глобус най-добър актьор в мюзикъл или комедия:
1955 „Роди се звезда“
Семейство
Съпруга Памела Мейсън
(1941-1964; развод)
Клариса Кей
(1971-1984; смъртта му)
Деца Портланд Мейсън
Морган Мейсън

Уебсайт
Джеймс Мейсън в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 15 май 1909 г. в Хъдърсфийлд, Великобритания, най-малкият от тримата синове на Джон Мейсън и Мейбъл Хатърсли, дъщеря на Дж. Шоу Гонт. [2][3] Джон Мейсън е заможен търговец на вълна като собствения си баща, бизнесът му го кара да пътува, главно във Франция и Белгия; Мейбъл е „необичайно добре образована“ и живяла в Лондон, за да учи и да започне работа като художник, преди да се завърне в Йоркшир, за да се грижи за баща си, беше „внимателна и любяща“ при отглеждането на синовете си. [4]

Джеймс Мейсън е получил образование в колежа „Малборо“ и печели първа степен по архитектура в Питърхаус, Кеймбридж, където в свободното си време се включва в участия на театрални компании. Мейсън не е имал официално обучение по актьорско майсторство и първоначално се е впуснал в него за забавление.

КариераРедактиране

Мейсън е смятан за един от най-великите филмови актьори на 20 век. Той постига значителен успех в британското кино, преди да стане една от най-големите звезди на Холивуд. Той е най-популярният актьор в Обединеното кралство през 1944 и 1945 г. Участието му в абележителните филми „Седмата завеса“ (The Seventh Veil, 1945) и „Злата дама“ (The Wicked Lady, 1945). Той участва в (Odd Man Out, 1947), първият британски филм получил наградата BAFTA за най-добър филм.

Участва в редица успешни британски и американски филми от 1950-те до началото на 1980-те години, включително „Пустинната лисица“, Роди се звезда, „20 000 левги под водата“, Лолита, Север-северозапад, Пътешествие до центъра на Земята, „Повече от живота“, „Юлий Цезар“, Раят може да почака, Момчетата от Бразилия и „Присъдата“.

Мейсън е номиниран за три награди „Оскар“, три „Златен глобус“ (печели „Златен глобус“ през 1955 г. за ролята в „Роди се звезда“) и две награди БАФТА през цялата си кариера.

СмъртРедактиране

Мейсън е оцелял след тежък инфаркт през 1959 г. [5] Умира в резултат на нов сърдечен удар на 27 юли 1984 г. в Лозана, Швейцария [6] и е кремиран.

Оставя цялото си имущество на втората си съпруга Клариса Кей, но завещанието му било оспорено от двете му деца. Делото не е приключило, когато тя почива на 21 юли 1994 г. от рак. [7] Клариса Кей Мейсън оставя притежанията си на религиозния гуру Сатя Сай Баба, включително пепелта на актьора, която бе задържала в техния общ дом. Децата на Мейсън съдят Сай Баба и впоследствие прахът на Мейсън е погребан в Корсие-сюр-Веве, Во, Швейцария. [8] Останките на приятеля на Мейсън Чарли Чаплин се намират в гробница на няколко крачки.

Избрана филмографияРедактиране

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1954 Роди се звезда A Star is Born Норман Мейн Джордж Кюкор
1959 Север-северозапад North by Northwest Филип Вандам Алфред Хичкок
1959 Пътешествие до центъра на Земята Journey to the Center of the Earth професор Оливър Линденбрук Хенри Ливайн
1962 Лолита Lolita Хумберт Хумберт Стенли Кубрик
1977 Исус от Назарет Jesus of Nazareth Йосиф Арамафейски Франко Дзефирели
1978 Раят може да почака Heaven Can Wait Г-н Джордан Уорън Бейти
1978 Момчетата от Бразилия The Boys from Brazil Едуард Зайберт Франклин Шефнър

ИзточнициРедактиране

  1. www.imdb.com
  2. www.oxforddnb.com
  3. No Buyer for Mason Poster. // The Free Library, 2 December 2010. Посетен на 7 March 2018.
  4. James Mason: A Bio-Bibliography, Kevin Sweeney, Greenwood Press, 1999, p. 3
  5. James Mason: Obituary. // [1] Архивиран от оригинала на 9 January 2014. Посетен на 2014-01-09.
  6. James Mason Obituary, Variety, 1 August 1984.
  7. James Mason: The sad cad. // Sunday Express. 24 April 2009. Посетен на 2 May 2015.
  8. Davies, Caroline. James Mason's ashes finally laid to rest. // The Daily Telegraph. 25 November 2000.

Външни препраткиРедактиране