Франклин Шафнър (на английски: Franklin Schaffner) е американски режисьор.[1]

Франклин Шафнър
Franklin Schaffner
американски режисьор
Франклин Шафнър (1977)
Франклин Шафнър (1977)
Роден
Починал
2 юли 1989 г. (69 г.)
ПогребанЛос Анджелис, САЩ
Националност САЩ
Учил вКолумбийски университет
Колумбийско правно училище
Колеж Франклин и Маршал
Режисура
Активност1949 – 1989
Оскариза режисура:
1970
Патън
Семейство
СъпругаХелън Джийн Гилкрист
(1948 – 1989; смъртта му)
Деца2
Уебсайт
Франклин Шафнър в Общомедия

Биография

редактиране

Франклин Шафнър е роден на 30 май 1920 година в Токио, Япония. Той е син на американските мисионери Сара Хортинг (по баща Суордс) и Пол Франклин Шафнър [2][3] и е израснал в Япония.

Семейство Шафнър се завръща в Съединените щати и се установява в Ланкастър, Пенсилвания, когато Франклин Шафнър е на 5 години. [4][5] Франклин Шафнър посещава гимназия Дж. П. Маккаски, където се появява като г-н Дарси в училищната продукция на „Гордост и предразсъдъци“. [4] През 1938 г. завършва първия випуск на гимназия Маккаски като първи випуск. [4][5]

Шафнър завършва Франклин и Маршал колидж в Ланкастър. [4] Като студент участва активно в драматичната програма в „Green Room Theatre“ на колежа, където се появява в единадесет пиеси и служи като президент на „Green Room Club“. [4] След това учи право в Колумбийския университет в Ню Йорк, но образованието му е прекъснато от служба във ВМС на Съединените щати през Втората световна война, по време на която той служи с амфибийни сили в Европа и Северна Африка. В по-късните етапи на войната той е изпратен в тихоокеанския Далечен изток, за да служи за стратегически услуги на Съединените щати. [6]

Франклин Шафнър се завръща в Съединените щати след войната. Работил е за организация за световен мир, след това като асистент режисьор на поредицата документални филми „Походът на времето“. Той става директор в отдела за новини и обществени въпроси на телевизия Си Би Ес, където работата му включва отразяване на спорт, конкурси за красота и обществени програми.

През 1950 г. той режисира „Предателят“, първият епизод на Форд театър. [7] Той също така прави адаптации на „Алиса в страната на чудесата“ [8] и „Островът на съкровищата“. [9] През 1950-те години работи предимно в театъра и телевизията.

През януари 1960 г. Шафнър подписва договор за няколко филма с Кълъмбия Пикчърс. [10] Първият му филм е „Стриптийзьорката“ (1963), направен във Fox по пиеса на Уилям Инге, с участието на Ричард Беймър и Джоан Удуърд. Филмът е добре приет от критиката, но не е търговски успех.

Той отива във Великобритания, за да направи „Двойният човек“ (1967) с Юл Бринър, за който Шафнър признава, че е работил заради парите. [11]

Шафнър има огромен критичен и комерсиален успех с Планетата на маймуните (1968) с участието на Чарлтън Хестън. През декември 1968 г. подписва неексклузивна сделка за три филма с Колумбия. [12]

Следващият му филм обаче е за Туентиът Сенчъри Фокс Патън (1970), биографичен филм за генерал Патън с участието на Джордж Скот. Филмът носи голям успех, за който Шафнър печели наградата на Академията „Оскар“ за най-добър режисьор и наградата на Гилдията на режисьорите на Америка за най-добър режисьор.

Той прави „Николай и Александра“ (1971) за продуцента Сам Шпигел. Филмът е скъп провал в боксофиса. Последва Пеперудата (1973) епос за 14 милиона долара със Стийв Маккуин и Дъстин Хофман, който има значителен финансов успех. [13] През 1971 г. Шафнър казва, че филмите му „почти винаги са за хора, които са извън своето време и място.“ [14]

Шафнър се събира отново с Джордж Скот в „Острови по течението“ (1977), базиран на романа на Ърнест Хемингуей. [15] След това прави „Момчетата от Бразилия“ (1978) по роман на Айра Левин с Грегъри Пек.

Последните филми на Шафнер са добре приетите от критиката „Лъвско сърце“ (1987) и „Добре дошъл у дома“ (1989).

Франклин Шафнър е президент на Гилдията на режисьорите на Америка от 1987 г. до смъртта си през 1989 г.

През 1981 г. сценаристът Уилям Голдман идентифицира Шафнър, като един от тримата най-добри режисьори (тогава живи) в боравенето с „обхват“ (дарба за екранни епоси) във филмите. Другите двама са Дейвид Лийн и Ричард Атънбъро. [16]

Персонален живот

редактиране

Франклин Шафнър се жени за Хелън Джийн Гилкрист през 1948 г. Двойката има две деца, Джени и Кейт. Тя почива през 2007 г.

Франклин Шафнър умира на 2 юли 1989 г. на 69-годишна възраст. [17] Той е изписан 10 дни преди смъртта си от болница, където се лекуваше от рак на белия дроб.

Избрана филмография

редактиране
година филм оригинално заглавие
1968 Планетата на маймуните Planet of the Apes
1970 Патън Patton
1973 Пеперудата Papillon
1978 Момчетата от Бразилия The Boys from Brazil

Източници

редактиране
  1. Franklin Schaffner), IMDb.com.
  2. Franklin J. Schaffner // Filmreference.com.
  3. Kim, Erwin. Franklin J. Schaffner. Rowman & Littlefield,Scarecrow Press, 1985. ISBN 9780810817999.
  4. а б в г д Reinert, Jed. From McCaskey to F&M; to Hollywood: The saga of Oscar-winning director Franklin Schaffner // LNP newspaper]]. 2020-05-28. Архивиран от оригинала на 2020-07-03. Посетен на 2020-07-03.
  5. а б Wright, Mary Ellen. From McCaskey to F&M; to Hollywood: The saga of Oscar-winning director Franklin Schaffner // LNP newspaper]]. 2020-05-30. Архивиран от оригинала на 2020-06-18. Посетен на 2020-07-03.
  6. Oscar-Winning Film Director Franklin J. Schaffner Dies: [FINAL Edition] The Washington Post 4 July 1989: b06.
  7. A MODERN TOWN-CRIER: FORD THEATRE'S FIRST SHOW New York Times 3 Sep 1950: 49.
  8. SHOW ILLUSTRATES DRAMA IN THE NEWS: 'Hear It Now,' Tape-Recorded by Murrow and Friendly, Makes Debut on C.B.S. Radio "Alice in Wonderland" on TV New York Times 16 Dec 1950: 15.
  9. TREASURE ISLAND': Video Version of Stevenson's Classic Is Presented by 'Studio One' By JACK GOULD. New York Times 11 May 1952: X11.
  10. MITCHUM GETS ROLE IN 'GRASS IS GREENER', New York Times 14 Jan 1960: 31.
  11. Balancing Act Pays Off for 'Patton' Director: Incomplete Source Thomas, Kevin. Los Angeles Times 7 May 1970: h1.
  12. MOVIE CALL SHEET: Pat Suzuki Signs for Role Martin, Betty. Los Angeles Times 20 Dec 1968: f22.
  13. Schaffner Has His Fingers Crossed: Schaffner's Fingers Crossed HOFFERKAMP, JACK. Los Angeles Times 4 Jan 1974: d16.
  14. McQueen -- The Man Who Got Away By A.H. WEILER. New York Times 26 Dec 1971: D15.
  15. MOVIE CALL SHEET: The Reteaming of Scott and Schaffner Murphy, Mary. Los Angeles Times 20 Mar 1975: i16.
  16. John Bradey, "The craft of the screenwriter", 1981. Page 168
  17. Franklin J. Schaffner Dies at 69; An Oscar-Winning Film Director // 3 July 1989.

Външни препратки

редактиране