Франклин Шафнър
Франклин Шафнър (на английски: Franklin Schaffner) е американски режисьор.[1]
| Франклин Шафнър Franklin Schaffner | |
| американски режисьор | |
_cropped.jpg) Франклин Шафнър (1977) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Лос Анджелис, САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Колумбийски университет Колумбийско правно училище Колеж Франклин и Маршал |
| Режисура | |
| Активност | 1949 – 1989 |
| Оскари | за режисура: 1970 „Патън“ |
| Семейство | |
| Съпруга | Хелън Джийн Гилкрист (1948 – 1989; смъртта му) |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | |
| Франклин Шафнър в Общомедия | |
Биография редактиране
Франклин Шафнър е роден на 30 май 1920 година в Токио, Япония. Той е син на американските мисионери Сара Хортинг (по баща Суордс) и Пол Франклин Шафнър [2][3] и е израснал в Япония.
Семейство Шафнър се завръща в Съединените щати и се установява в Ланкастър, Пенсилвания, когато Франклин Шафнър е на 5 години. [4][5] Франклин Шафнър посещава гимназия Дж. П. Маккаски, където се появява като г-н Дарси в училищната продукция на „Гордост и предразсъдъци“. [4] През 1938 г. завършва първия випуск на гимназия Маккаски като първи випуск. [4][5]
Шафнър завършва Франклин и Маршал колидж в Ланкастър. [4] Като студент участва активно в драматичната програма в „Green Room Theatre“ на колежа, където се появява в единадесет пиеси и служи като президент на „Green Room Club“. [4] След това учи право в Колумбийския университет в Ню Йорк, но образованието му е прекъснато от служба във ВМС на Съединените щати през Втората световна война, по време на която той служи с амфибийни сили в Европа и Северна Африка. В по-късните етапи на войната той е изпратен в тихоокеанския Далечен изток, за да служи за стратегически услуги на Съединените щати. [6]
Кариера редактиране
Франклин Шафнър се завръща в Съединените щати след войната. Работил е за организация за световен мир, след това като асистент режисьор на поредицата документални филми „Походът на времето“. Той става директор в отдела за новини и обществени въпроси на телевизия Си Би Ес, където работата му включва отразяване на спорт, конкурси за красота и обществени програми.
През 1950 г. той режисира „Предателят“, първият епизод на Форд театър. [7] Той също така прави адаптации на „Алиса в страната на чудесата“ [8] и „Островът на съкровищата“. [9] През 1950-те години работи предимно в театъра и телевизията.
През януари 1960 г. Шафнър подписва договор за няколко филма с Кълъмбия Пикчърс. [10] Първият му филм е „Стриптийзьорката“ (1963), направен във Fox по пиеса на Уилям Инге, с участието на Ричард Беймър и Джоан Удуърд. Филмът е добре приет от критиката, но не е търговски успех.
Той отива във Великобритания, за да направи „Двойният човек“ (1967) с Юл Бринър, за който Шафнър признава, че е работил заради парите. [11]
Шафнър има огромен критичен и комерсиален успех с „Планетата на маймуните“ (1968) с участието на Чарлтън Хестън. През декември 1968 г. подписва неексклузивна сделка за три филма с Колумбия. [12]
Следващият му филм обаче е за Туентиът Сенчъри Фокс „Патън“ (1970), биографичен филм за генерал Патън с участието на Джордж Скот. Филмът носи голям успех, за който Шафнър печели наградата на Академията „Оскар“ за най-добър режисьор и наградата на Гилдията на режисьорите на Америка за най-добър режисьор.
Той прави „Николай и Александра“ (1971) за продуцента Сам Шпигел. Филмът е скъп провал в боксофиса. Последва „Пеперудата“ (1973) епос за 14 милиона долара със Стийв Маккуин и Дъстин Хофман, който има значителен финансов успех. [13] През 1971 г. Шафнър казва, че филмите му „почти винаги са за хора, които са извън своето време и място.“ [14]
Шафнър се събира отново с Джордж Скот в „Острови по течението“ (1977), базиран на романа на Ърнест Хемингуей. [15] След това прави „Момчетата от Бразилия“ (1978) по роман на Айра Левин с Грегъри Пек.
Последните филми на Шафнер са добре приетите от критиката „Лъвско сърце“ (1987) и „Добре дошъл у дома“ (1989).
Франклин Шафнър е президент на Гилдията на режисьорите на Америка от 1987 г. до смъртта си през 1989 г.
През 1981 г. сценаристът Уилям Голдман идентифицира Шафнър, като един от тримата най-добри режисьори (тогава живи) в боравенето с „обхват“ (дарба за екранни епоси) във филмите. Другите двама са Дейвид Лийн и Ричард Атънбъро. [16]
Персонален живот редактиране
Франклин Шафнър се жени за Хелън Джийн Гилкрист през 1948 г. Двойката има две деца, Джени и Кейт. Тя почива през 2007 г.
Смърт редактиране
Франклин Шафнър умира на 2 юли 1989 г. на 69-годишна възраст. [17] Той е изписан 10 дни преди смъртта си от болница, където се лекуваше от рак на белия дроб.
Избрана филмография редактиране
| година | филм | оригинално заглавие |
|---|---|---|
| 1968 | Планетата на маймуните | Planet of the Apes |
| 1970 | Патън | Patton |
| 1973 | Пеперудата | Papillon |
| 1978 | Момчетата от Бразилия | The Boys from Brazil |
Източници редактиране
- ↑ Franklin Schaffner), IMDb.com.
- ↑ Franklin J. Schaffner // Filmreference.com.
- ↑ Kim, Erwin. Franklin J. Schaffner. Rowman & Littlefield,Scarecrow Press, 1985. ISBN 9780810817999.
- ↑ а б в г д Reinert, Jed. From McCaskey to F&M; to Hollywood: The saga of Oscar-winning director Franklin Schaffner // LNP newspaper]]. 2020-05-28. Архивиран от оригинала на 2020-07-03. Посетен на 2020-07-03.
- ↑ а б Wright, Mary Ellen. From McCaskey to F&M; to Hollywood: The saga of Oscar-winning director Franklin Schaffner // LNP newspaper]]. 2020-05-30. Архивиран от оригинала на 2020-06-18. Посетен на 2020-07-03.
- ↑ Oscar-Winning Film Director Franklin J. Schaffner Dies: [FINAL Edition] The Washington Post 4 July 1989: b06.
- ↑ A MODERN TOWN-CRIER: FORD THEATRE'S FIRST SHOW New York Times 3 Sep 1950: 49.
- ↑ SHOW ILLUSTRATES DRAMA IN THE NEWS: 'Hear It Now,' Tape-Recorded by Murrow and Friendly, Makes Debut on C.B.S. Radio "Alice in Wonderland" on TV New York Times 16 Dec 1950: 15.
- ↑ TREASURE ISLAND': Video Version of Stevenson's Classic Is Presented by 'Studio One' By JACK GOULD. New York Times 11 May 1952: X11.
- ↑ MITCHUM GETS ROLE IN 'GRASS IS GREENER', New York Times 14 Jan 1960: 31.
- ↑ Balancing Act Pays Off for 'Patton' Director: Incomplete Source Thomas, Kevin. Los Angeles Times 7 May 1970: h1.
- ↑ MOVIE CALL SHEET: Pat Suzuki Signs for Role Martin, Betty. Los Angeles Times 20 Dec 1968: f22.
- ↑ Schaffner Has His Fingers Crossed: Schaffner's Fingers Crossed HOFFERKAMP, JACK. Los Angeles Times 4 Jan 1974: d16.
- ↑ McQueen -- The Man Who Got Away By A.H. WEILER. New York Times 26 Dec 1971: D15.
- ↑ MOVIE CALL SHEET: The Reteaming of Scott and Schaffner Murphy, Mary. Los Angeles Times 20 Mar 1975: i16.
- ↑ John Bradey, "The craft of the screenwriter", 1981. Page 168
- ↑ Franklin J. Schaffner Dies at 69; An Oscar-Winning Film Director // 3 July 1989.
