Джейн Кемпиън (на английски: Jane Campion) е новозеландски режисьор, сценарист и продуцент.[1]

Джейн Кемпиън
Jane Campion
новозеландски режисьор
сценарист и продуцент
Родена
30 април 1954 г. (70 г.)
Националност Нова Зеландия
Режисура
Активностот 1982 г.
Семейство
СъпругКолин Дейвид Енглерт (1992 – 2001; развод)
Деца2
Подпис
Уебсайт
Джейн Кемпиън в Общомедия

Биография редактиране

Джейн Кемпиън е родена на 30 април 1954 година в Уелингтън, Нова Зеландия. Тя е втората дъщеря на Едит Кемпиън (по баща Бевърли Джорджет Хана), актриса и писателка и Ричард М. Кампиън, учител, театрален и оперен режисьор.[2][3][4] Нейният прадядо по майчина линия е Робърт Хана, известен производител на обувки, за когото е построена Антрим Хаус (Antrim House). Баща ѝ идва от семейство, което принадлежи към фундаменталистката секта Християнски изключителни братя. Тя израства заедно с година и половина по-голяма от нея сестра Анна и брат и Майкъл, седем години по-млад от нея в света на новозеландския театър.[3] Техните родители основават New Zealand Players.[5] Кемпиън първоначално отхвърли идеята за кариера в драматичните изкуства и вместо това завършва с бакалавърска степен по антропология от университета Виктория в Уелингтън през 1975 г.[3]

През 1976 г. тя се записва в училището по изкуства „Челси“ в Лондон и пътува из Европа. Получава диплома за висше образование по визуални изкуства (живопис) от колежа по изкуствата в Сидни към университета в Сидни през 1981 г. По-късното филмово творчество на Кемпиън е оформено отчасти от образованието ѝ в художественото училище. В своята зряла кариера тя цитира художничката Фрида Кало и скулптора Йозеф Бойс като влияние.[3]

Недоволството на Джейн Кемпиън от ограниченията на рисуването[3] я насочва към правенето на филми и създаването на първия ѝ късометражен филм „Носни кърпи“ (Tissues, 1980) През 1981 г. тя започва да учи в Австралийското училище за филми, телевизия и радио, където прави още няколко късометражни филма и завършва през 1984 г.[6]

Кариера редактиране

 
Джейн Кемпиън получава Голямата награда на журито от Анжелика Хюстън във Венеция (1990)
 
Джейн Кемпиън на 47-ия Международен филмов фестивал във Венеция (1990)

Кемпиън е известна като новаторска жена режисьор и в момента е единствената жена, номинирана два пъти за Оскар за най-добър режисьор (спечелвайки веднъж). Тя е първата жена режисьор, която получава „Златна палма“ за филма „Пианото“ (1993), който също ѝ спечели Оскар за най-добър оригинален сценарий.[7] Тя също влезе в историята на 94-те награди „Оскар“, когато спечели наградата за най-добър режисьор за „Силата на кучето“ (2021), което я направи най-възрастната печелила жена режисьор и първата жена спечелила награди „Оскар“ както за режисура, така и за сценарий с различни филми, и първата жена, която не печели наградата за най-добър филм, след като спечели наградата за най-добър режисьор. Тя преодоля същата бариера на 78-ия Международен филмов фестивал във Венеция, когато спечели наградата „Сребърен лъв“. Тя е третата жена, която печели наградата на Гилдията на американските режисьори на игрален филм.

Получава две награди „Оскар“, две награди БАФТА и две награди „Златен глобус“ за филмите си, които получиха одобрение от критиците, „Пианото“ (1993) и „Силата на кучето“ (2021).

Джейн Кемпиън е известна и с режисирането на филмите An Angel at My Table (1990), The Portrait of a Lady (1996), Holy Smoke! (1998) и Bright Star (2009). Тя също е създател на телевизионния сериал Top of the Lake (2013) и получава три номинации за наградата „Праймтайм Еми“.

Персонален живот редактиране

През 1992 г. Кемпиън се жени за австралиеца Колин Дейвид Енглерт, който работи като втори режисьор във филма на „Пианото“ (1993).[8] Първото им дете Джаспър, се ражда през 1993 г., но живее само 12 дни.[9] Второто им дете Алис Енглерт е родено през 1994 г., тя е актриса. Двойката се развежда през 2001 г.[10]

Признание редактиране

За заслуги в киното, Кемпиън е назначена за дама придружител на Новозеландския орден за заслуги (DNZM) в Новогодишните отличия за 2016 г.[11][12]

Избрана филмография редактиране

година филм оригинално заглавие
1993 Пианото The Piano
1999 Свещен дим Holy Smoke!
2021 Силата на кучето The Power of the Dog

Източници редактиране

  1. Jane Campion, IMDb.com.
  2. Fox. Jane Campion profile. 2011. ISBN 978-0253223012. с. 25. Архивиран от оригинала на 9 July 2021. Посетен на 13 December 2015.
  3. а б в г д McHugh, Kathleen. Contemporary Film Directors: Jane Campion. United States of America, University of Illinois, Urbana, 2007. ISBN 978-0-252-03204-2.
  4. Canby, Vincent. FILM VIEW; Jane Campion Stirs Romance With Mystery // The New York Times. 30 May 1993. Архивиран от оригинала на 16 June 2017. Посетен на 9 February 2017.
  5. Fox. Jane Campion profile. 2009. ISBN 978-0814334324. с. 41. Архивиран от оригинала на 13 September 2021. Посетен на 30 December 2015.
  6. Mark Stiles, "Jane Campion", Cinema Papers, December 1985, pp. 434-435, 471
  7. "'Piano's' Jane Campion Is First Female Director to Win; 'Concubine's' Chen Kaige Has First Chinese-Film Victory: 'Piano', 'Concubine', Share the Palme D'Or" Архив на оригинала от 6 март 2016 в Wayback Machine., Los Angeles Times, 25 May 1993; retrieved 6 May 2012.
  8. ENGLERT, COLIN DAVID Australia // Business Profiles. Архивиран от оригинала на 7 January 2016. Посетен на 30 December 2015.
  9. Franke, Lizzie. Jane Campion Is Called the Best Female Director in the World. What's Female Got to Do with It? // Jane Campion: Interview. University Press of Mississippi, 1999. ISBN 978-1578060832. с. 207. Архивиран от [ оригинала] на 24 July 2021. Посетен на 31 January 2013.
  10. Sampson, Des. Alice Englert stars in Twilight successor // The New Zealand Herald. 24 January 2013. Архивиран от оригинала на 30 March 2014. Посетен на 31 January 2013.
  11. “New Year Honours 2016” Архив на оригинала от 6 април 2016 в Wayback Machine. (15 Jan 2016) 2 New Zealand Gazette 1 at 3.
  12. Richie McCaw surpasses knighthood, appointed NZ's top honour // TVNZ. 30 December 2015. Архивиран от оригинала на 7 January 2016. Посетен на 30 December 2015.

Външни препратки редактиране