„Оскар“ за най-добър оригинален сценарий
„Оскар“ за най-добър оригинален сценарий е награда на филмовата академия на САЩ за най-добър сценарий, който не се основава на публикувани по-рано материали. Наградата е създадена през 1940 г. като отделна категория за писане от съществуващата към момента категория „Оскар за най-добър разказ“. Считано от наградите за 1957 г., двете категории са обединени.
„Оскар“ за най-добър оригинален сценарий | |
Отличената през 2021 г. Емералд Фенел | |
Домакин | Академия за филмови изкуства и науки |
---|---|
Държава | САЩ |
Първо връчване | 1940 |
Наст. носител | Емералд Фенел |
Уебсайт | www.oscars.org |
Вижте и категорията „Оскар за най-добър адаптиран сценарий“, подобна награда за сценарии, които са адаптации на вече съществуващ материал.
Рекорди
редактиранеУди Алън има най-много номинации в тази категория - 16 и най-много получени отличия - 3 (за „Ани Хол“, „Хана и нейните сестри“ и „Полунощ в Париж“). Пади Чайефски също печели три Оскара за сценарий: два за оригинален сценарий (за „Болницата“ и „Телевизионна мрежа“) и един за адаптиран сценарий (за „Марти“).
Уди Алън държи и рекорда за най-възрастен победител (76 години) при получаването на отличието за „Полунощ в Париж“.[1] Бен Афлек е най-младият победител (25 години) за сценария на „Добрият Уил Хънтинг“, който написват съвместно с Мат Деймън (27 години).
Ричард Швайцър е първият, спечелил наградата с чуждоезичен филм – „Мария-Луиза“. Други победители със сценарии на език, различен от английския, са Албер Ламорис, Пиетро Джерми, Клод Льолуш, Педро Алмодовар, Пон Джун Хо и Хан Джин-уон. Ламорис е и единственият човек, спечелил и въобще номиниран за най-добър оригинален сценарий за късометражен филм („Червеният балон“, 1956 г.).
Мюриел Бокс („Седмият воал“) е първата жена, спечелила в тази категория; тя споделя наградата със съпруга си Сидни Бокс. Семейство Бокс са и първата от двете семейни двойки, печелили в тази категория; втората двойка са Граф У. Уолъс и Памела Уолъс („Свидетел“).
През 1996 г. Джоел Коен и Итън Коен стават единствената двойка брат(я) – сестра(и), печелили в тази категория (за „Фарго“). Франсис Форд Копола („Патън“, 1970 г.) и София Копола („Загубени в превода“, 2003 г.) пък са единствената двойка баща – дъщеря, която печели отличието.
Престън Стърджис е номиниран за два различни филма в една и съща година (1944 г.): „Ура за героя победител“ и „Чудото на Морганс Крийк“. Оливър Стоун постига същото през 1986 г. с номинациите си за „Взвод“ и „Салвадор“. Морис Ричлин и Стенли Шапиро са номинирани през 1959 г. както за „Операция Фуста“, така и за „Интимен разговор“, и печелят отличието за сценария на втория филм.
Джордан Пийл е първият и единствен афроамериканец, печелил в тази категория за „Бягай!“ през 2017 г.
Пон Джун Хо и Хан Джин-уон са първите азиатски писатели, печелили някоя от наградите за сценарий, за „Паразит“ през 2019 г.[2]
Победители и номинирани
редактиране1940 – 1969
редактиранеВ долната таблица са показани носителите на наградата в първите три десетилетия от създаването ѝ.
Година | Филм | Сценарист/и |
---|---|---|
1940 | Великият Макгинти | Престън Стърджис |
1941 | Гражданинът Кейн | Херман Манкевич & Орсън Уелс |
1942 | Жена на годината | Ринг Ларднър и Майкъл Канин |
1943 | Принцеса О’Рурк | Норман Красна |
1944 | Уилсън | Ламар Троти |
1945 | Мария-Луиза | Ричард Швайцер |
1946 | Седмият воал | Мюриел Бокс и Сидни Бокс |
1947 | Ергенът и почитателката | Сидни Шелдън |
1948 | N/A * | — |
1949 | Бойно поле | Робърт Пирош |
1950 | Булевардът на залеза | Чарлс Бракет, Д. М. Маршман и Били Уайлдър |
1951 | Един американец в Париж | Алън Джей Лърнър |
1952 | Тълпата от Лавендър Хил | Т. E. Б. Кларк |
1953 | Титаник | Чарлс Бракет, Ричард Брийн и Уолтър Райш |
1954 | На кея | Бъд Шулбърг |
1955 | Прекъсната мелодия | Соня Левиен и Уилям Лудвиг |
1956 | Червеният балон | Албер Ламорис |
1957 | Моделиерката | Джордж Уелс |
1958 | Непокорните | Недрик Йънг** и Харолд Джейкъб Смит |
1959 | Интимен разговор | Сценарий: Стенли Шапиро и Морис Ричлин;
Сюжет: Кларънс Грийн и Ръсел Раус |
1960 | Апартаментът | И. А. Л. Даймънд и Били Уайлдър |
1961 | Великолепие в тревата | Уилям Индж |
1962 | Развод по италиански | Енио де Кончини, Пиетро Джерми и Алфредо Джанети |
1963 | Завладяването на Дивия Запад | Джеймс Уеб |
1964 | Татко Гъсок | Сценарий: Питър Стоун и Франк Тарлоф
Сюжет: С. Х. Барнет |
1965 | Скъпа | Фредерик Рафаел |
1966 | Един мъж и една жена | Сценарий: Клод Льолуш и Пиер Утерхьовен
Сюжет: Льолуш |
1967 | Познай кой ще дойде на вечеря | Уилям Роуз |
1968 | Продуцентите | Мел Брукс |
1969 | Буч Касиди и Сънданс Кид | Уилям Голдман |
* През 1948 г. е дадена обща награда за „Най-добър сценарий“. Победител става „Съкровището на Сиера Мадре“, адаптация на едноименния роман.
** През 1958 г. Недрик Йънг е включен в черен списък и пише под псевдонима Нейтън Е. Дъглас. ПРез 1993 г. управителният съвет на Академията гласува за възстановяване на номинацията и наградата на Йънг.
1970 – 1979
редактиранеДолната таблица показва всички номинирани за наградата сценаристи през десетилетието. Победителят за съответната година е посочен първи на цветен фон, следван от останалите номинирани.
Година | Филм | Номинирани и наградени |
---|---|---|
1970 (43-та церемония) |
Патън | Франсис Форд Копола и Едмънд Норт |
Пет леки пиеси | Сценарий: Каръл Ийстман
Сюжет: Ийстман и Боб Рафелсън | |
Джо | Норман Уекслър | |
Любовна история | Ерик Сийгъл | |
Моята нощ при Мод | Ерик Ромер | |
1971 | Болницата | Пади Чайефски |
Следствие по делото на гражданина извън всякакво подозрение | Елио Петри и Уго Пиро | |
Клут | Анди и Дейвиo Люис | |
Лятото на 42-ра | Херман Раухър | |
Неделя, проклета неделя | Пенелъпи Джилиът | |
1972 (45-а церемония) |
Кандидатът | Джереми Ларнър |
Дискретният чар на буржоазията | Сценарий и сюжет: Луис Бунюел
В сътрудничество с: Жан-Клод Кариер | |
Лейди пее блус | Крис Кларк, Сузан де Пас и Терънс МакКлой | |
Сърдечен смут | Луи Мал | |
Младият Уинстън | Карл Форман | |
1973 (46-а церемония) |
Ужилването | Дейвид Уорд |
Американски графити | Уилард Хойк, Джордж Лукас & Глория Кац | |
Шепот и викове | Ингмар Бергман | |
Спасете тигъра | Стив Шейгън | |
Малко, но от класа | Мелвин Франк и Джак Роуз | |
1974 (47-а церемония) |
Китайски квартал | Робърт Тоун |
Алис не живее вече тук | Робърт Гечъл | |
Разговорът | Франсис Форд Копола | |
Американска нощ | Жан-Луи Ришар, Сюзан Шифман и Франсоа Трюфо | |
Хари и Тонто | Джош Грийнфелд и Пол Мазурски | |
1975 (48-а церемония) |
Кучешки следобед | Франк Пиърсън |
Амаркорд | Федерико Фелини и Тонино Гуера | |
Цял един живот | Клод Льолуш и Пиер Утерхьовен | |
Лъжите, които казваше баща ми | Тед Алън | |
Шампоан | Робърт Тоун и Уорън Бейти | |
1976 (49-а церемония) |
Телевизионна мрежа | Пади Чайефски |
Братовчед, братовчедка | Сценарий и сюжет: Жан-Шарл Такела
Адаптация: Даниел Томпсън | |
Фронтът | Уолтър Бърнстейн | |
Роки | Силвестър Сталоун | |
Седем красавици | Лина Вертмюлер | |
1977 | Ани Хол | Уди Алън и Маршал Брикман |
Момиче за сбогом | Нийл Саймън | |
Вечерно шоу | Робърт Бентън | |
Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда | Джордж Лукас | |
Повратна точка | Артър Лорънтс | |
1978 (51-ва церемония) |
Завръщане у дома | Сценарий: Робърт Джоунс и Уолдо Солт
Сюжет: Нанси Доуд |
Есенна соната | Ингмар Бергман | |
Ловецът на елени | Сценарий: Дерик Уошбърн
Сюжет: Майкъл Чимино, Луис Гарфънкъл, Куин Редекър и Уошбърн | |
Интериори | Уди Алън | |
Неомъжена жена | Пол Мазурски | |
1979 (52-ра церемония) |
Преднина | Стив Тесич |
Ах, този джаз | Робърт Алън Артър и Боб Фоси | |
И справедливост за всички | Валъри Къртин и Бари Левинсън | |
Китайски синдром | Джеймс Бриджис, Т. С. Кук и Майк Грей | |
Манхатън | Уди Алън и Маршал Брикман |
1980 – 1989
редактиранеДолната таблица показва всички номинирани за наградата сценаристи през десетилетието. Победителят за съответната година е посочен първи на цветен фон, следван от останалите номинирани.
Година | Филм | Номинирани и наградени |
---|---|---|
1980 | Мелвин и Хауърд | Бо Голдман |
Брубейкър | Сценарий: У. Д. Рихтер
Сюжет: Рихтер и Артър Рос | |
Слава | Кристофър Гор | |
Чичо ми от Америка | Жан Грюо | |
Редник Бенджамин | Нанси Майърс, Харви Милър и Чарлс Шайър | |
1981 | Огнените колесници | Колин Уеланд |
Липса на умисъл | Кърт Лютке | |
Артър | Стив Гордън | |
Атлантик Сити | Джон Гуар | |
Червените | Тревър Грифитс и Уорън Бейти | |
1982 | Ганди | Джон Брайли |
Закусвалня | Бари Левинсън | |
Извънземното | Мелиса Матисън | |
Офицер и джентълмен | Дъглас Дей Стюарт | |
Тутси | Сценарий: Лари Гелбарт и Мърей Шизгал
Сюжет: Гелбарт и Дон Магуайър | |
1983 | Нежно милосърдие | Хортън Фуут |
Големият студ | Барбара Бенедек и Лорънс Касдан | |
Фани и Александър | Ингмар Бергман | |
Силкууд | Алис Арлен и Нора Ефрон | |
Военни игри | Лорънс Ласкър и Уолтър Паркс | |
1984 | Място в сърцето | Робърт Бентън |
Ченгето от Бевърли Хилс | Сценарий: Даниел Петри-джуниър
Сюжет: Данило Бах и Петри | |
Дани Роуз от Бродуей | Уди Алън | |
Ел Норте | Грегъри Нава и Ана Томас | |
Плясък | Сценарий: Брус Джей Фрийдман, Лоуел Ганц и Бабалу Мандел
Сюжет: Фрийдман и Браян Грейзър | |
1985 | Свидетел | Сценарий: Уилям Кели и Ърл Уолъс
Сюжет: Кели, Уолъс и Памела Уолъс |
Завръщане в бъдещето | Боб Гейл и Робърт Земекис | |
Бразилия | Тери Гилиъм, Чарлс Мъкюън и Том Стопард | |
Официална история | Айда Бортник и Луис Пуенцо | |
Пурпурната роза от Кайро | Уди Алън | |
1986 | Хана и нейните сестри | Уди Алън |
Дънди Крокодила | Сценарий: Джон Корнъл, Пол Хоган и Кен Шейди
Сюжет: Хоган | |
Моята прекрасна пералня | Ханиф Курейши | |
Взвод | Оливър Стоун | |
Салвадор | Ричард Бойл и Оливър Стоун | |
1987 | Лунатици | Джон Патрик Шейнли |
Сбогом, момчета | Луи Мал | |
Новинарски блок | Джеймс Брукс | |
Надежда и слава | Джон Боърмън | |
Радио дни | Уди Алън | |
1988 | Рейнман | Сценарий: Роналд Бас и Бари Мороу
Сюжет: Мороу |
Голям | Гари Рос и Ан Спилбърг | |
Бул Дърам | Рон Шелтън | |
Риба, наречена Уанда | Сценарий: Джон Клийз
Сюжет: Клийз и Чарлс Крайтън | |
Бягство към живота | Наоми Фонър Джилънхол | |
1989 | Обществото на мъртвите поети | Том Шулман |
Престъпления и прегрешения | Уди Алън | |
Постъпи както трябва | Спайк Лий | |
Секс, лъжи и видео | Стивън Содърбърг | |
Когато Хари срещна Сали | Нора Ефрон |
1990 – 1999
редактиранеДолната таблица показва всички номинирани за наградата сценаристи през десетилетието. Победителят за съответната година е посочен първи на цветен фон, следван от останалите номинирани.
2000 – 2009
редактиранеДолната таблица показва всички номинирани за наградата сценаристи през десетилетието. Победителят за съответната година е посочен първи на цветен фон, следван от останалите номинирани.
2010 – 2019
редактиранеДолната таблица показва всички номинирани за наградата сценаристи през десетилетието. Победителят за съответната година е посочен първи на цветен фон, следван от останалите номинирани.
2020 –
редактиранеДолната таблица показва всички номинирани за наградата сценаристи през десетилетието. Победителят за съответната година е посочен първи на цветен фон, следван от останалите номинирани.
Година | Филм | Номинирани и наградени |
---|---|---|
2020/21 (93-та церемония) |
Момиче с потенциал | Емералд Фенел |
Юда и черният месия | Сценарий: Уил Берсън и Шака Кинг Сюжет: Берсън, Кинг, Кийт и Кени Лукас | |
Минари | Лий Айзък Чунг | |
Звук на метал | Сценарий: Ейбрахам и Дариус Мардър Сюжет: Дерек Сиенфранс и Дариус Мардър | |
Процесът срещу Чикаго 7 | Арън Соркин | |
2021 (94-та церемония) |
Белфаст | Кенет Брана |
Не поглеждай нагоре | Сценарий: Адам Маккей История: Адам Маккей и Дейвид Сирота | |
Методът „Уилямс“ | Зак Бейлин | |
Лакрицова пица | Пол Томас Андерсън | |
Най-лошата личност на света | Йоахим Триер и Ескил Фогт | |
2022 95-а церемония |
Всичко навсякъде наведнъж | Даниел Куан и Даниел Шайнърт |
Баншите от Инишерин | Мартин Макдона | |
Семейство Фейбълман | Тони Кушнър и Стивън Спилбърг | |
Лидия Тар | Тод Фийлд | |
Идиотският триъгълник | Рубен Йостлунд | |
2023 96-а церемония |
Анатомия на едно падане | Артур Харари и Жюстин Трие |
Заседнали | Дейвид Хемингсън | |
Маестро | Брадли Купър и Джош Сингър | |
Май декември | Сценарий: Сами Бърч; История: Бърч и Алекс Механик | |
Минали животи | Селин Сонг |
Виж също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Джанела, Майк. Ще счупят ли рекорди тазгодишните номинации за Оскар? // Официален уебсайт на Световни рекорди на Гинес. 15 януари 2014. Посетен на 12 септември 2021. (на английски)
- ↑ Церемонии по връчване на наградите „Оскар“ по години // Официален сайт на АФИН. Посетен на 14 септември 2021. (на английски)
Външни препратки
редактиране- Oscars.org (официален сайт на Академита)
- Награди на академията – Бази данни Архив на оригинала от 2008-09-13 в Wayback Machine. (официален сайт)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Academy Award for Best Original Screenplay в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |