Отваря главното меню

Джеймс "Джими" Макилрой (на английски: James "Jimmy" McIlroy, роден на 25 октомври 1931 г. в Ламбег, е бивш северноирландски футболист, нападател. Той е един от легендарните играчи на Бърнли, където прекарва по-голямата част от кариерата си. С този отбор става шампион на Англия през 1960 г. Член на Ордена на Британската империя и член Английската футболна зала на славата.

Ulster Banner.svg Джими Макилрой
Лична информация
Роден Джеймс Макилрой
25 октомври 1931 г.
Ламбег, Ulster Banner.svg Северна Ирландия
Починал 20 август 2018 г. (86 г.)
Ръст 175 см
Пост Нападател, атакуващ полузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1949–1950
1950–1962
1962–1966
1966–1967
Общо:
Ulster Banner.svg Гленторан
Flag of England.svg Бърнли
Flag of England.svg Стоук Сити
Flag of England.svg Олдъм Атлетик
18
439
98
39
576
(8)
(116)
(16)
(1)
(133)
Национален отбор²
1951–1965Ulster Banner.svg Северна Ирландия55(10)
Треньор
1966–1968
1970
Flag of England.svg Олдъм Атлетик
Flag of England.svg Болтън
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 18 октомври 2016.
2. Информацията е актуална към 18 октомври 2016.

Съдържание

Клубна кариераРедактиране

Макилрой произлиза от футболно семейство – баща му Хари играе за Лисбърн Дистилъри, а чичо му Уили - за Портадаун.[1] След като завършва училище започва да играе за Гленторан, но скоро преминава в Бърнли, където бързо се превръща в основен играч и един от любимците на публиката и бива считан за "мозъка" на отбора.[1] През 1960 г. е основна част от състава, който за втори и засега последен път в историята на Бърнли печели шампионската титла, финиширайки на една точка пред Улвърхамптън. Две години по-късно Макилрой се разминава с дубъл, след като Бърнли остава на второ място в класирането и губи финала за ФА Къп срещу Тотнъм с 3:1. След 12 сезона и половина, през които изиграва 497 мача и отбелязва 131 гола във всички турнири, той е продаден на втородивизионния Стоук Сити за едва 25000 паунда, като това води до недоволство сред привържениците, които обявяват собственика на отбора за луд.[1] По-късно една от трибуните на стадиона на отбора Търф Мур бива кръстена на негово име.

В Стоук Сити Макилрой заиграва редом до опитни играчи като Стенли Матюс и Денис Вайълет. През 1963 г. тимът става шампион на Втора английска дивизия и печели промоция. Следващия сезон играе финал за Купата на Футболната лига, загубен от Лестър с общ резултат 4:3. През януари 1966 г. става треньор на третодивизионния Олдъм Атлетик, а след редица слаби мачове на отбора собственикът плаща 5000 паунда на Стоук Сити, за да може Макилрой да се завърне на терена и като играч. Без да постигне особени успехи, той подава оставка след първия мач на сезон 1968/1969. След това за кратко е помощник-треньор в Стоук Сити, преди да стане помощник на Нат Лофтхаус в Болтън. След напускането на Лофтхаус, Макилрой застава начело на отбора, но напуска след едва 18 дни и два мача заради несъгласие с вижданията на ръководството.[1]

Кариера в националния отборРедактиране

За националния отбор дебютира през 1951 г. и записва общо 55 мача и 10 гола. Участва на световното първенство през 1958 г., където е титуляр във всички пет мача на тима.

УспехиРедактиране

  Бърнли
  Стоук Сити
Индивидуални отличия

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г Саймън Лоу, Stoke City 101 Golden Greats