Предшественик на ФК Бърнли е Бърнли Роувърс, който обаче не е футболен клуб, а отбор по ръгби. През месец май 1882 г. ръководството решава да смени спорта и името на отбора. Първият официален мач е през октомври същата година – срещу Астли Бридж, в който ФК Бърнли губи с 8:0. Първото участие във ФА Къп (1885/1886) също завършва с голямо поражение – 11:0 срещу Даруън, като малко утешение е, че Бърнли играе с резервите си.
През 1888 г. Бърнли е един от 12 съоснователи на Футболната лига. През първия сезон отборът завършва на девето място, а през следващия – на предпоследно, след серия от 17 мача без победа. Въпреки това през тази година Бърнли печели първия си трофей – Купата на Ланкашър в мач срещу Блекбърн Роувърс (2:0). През 1897 г. Бърнли изпада във Втора дивизия, но още през следващия сезон се връща в елита. През 1900 г. Бърнли отново не събира достатъчно точки, за да остане в най-високото ниво на английския футбол, въпреки опита на вратаря Джак Хилман да подкупи играчите на Нотингам Форест, противник на Бърнли в последния мач за сезона. Бърнли губи с 4:0, а Хилман е наказан за една година. През първото десетилетие на 20 век Бърнли играе във Втора дивизия.
Годините около двете световни войни (1910 – 1945)
редактиране
Преди началото на сезон 1910/1911 Бърнли сменя цветовете на екипите си и те вече са в комбинация виненочервено и синьо – по подобие на тези на Астън Вила, по това време шесткратен шампион и четирикратен носител на купата. Успехите не закъсняват и през 1913 г. отборът печели промоция за Първа дивизия и стига до полуфинал за Купата на Англия. Година по-късно Бърнли печели тази купа, като на финала надделява над Ливърпул с 1:0. През сезон 1914/1915 клубът завършва на четвърто място, а след подновяването на първенството след края на Първата световна война през 1919/1920 - на второ. Следващото първенството започва с три загуби в първите три мача, но след това Бърнли изиграва 30 поредни мача без загуба и логично триумфира с титлата. Тази серия от мачове без загуба в рамките на един сезон е рекордна до 2003/2004, когато Арсенал не губи мач през целия сезон (38 мача). Следващия сезон Виненочервените завършват на трето място. С изключение на сезон 1926/1927, когато отборът завършва на пето място, до края на десетилетието Бърнли неотлъчно е в долната част на класирането, борейки се да не изпадне, нещо, което в крайна сметка се случва през 1930 г.
До избухването на Втората световна война Бърнли играе без особен успех във Втора дивизия, като най-значимото постижение е полуфинала за ФА Къп през сезон 1934/1935. В годините на войната отборът участва в неофициални първенства.
Още през първия сезон след войната Бърнли спечелва място в Първа дивизия, след като финишира втори във Втора дивизия. Освен това за ФА Къп отборът побеждава последователно Астън Вила, ФК Ковънтри Сити, ФК Лутън Таун, ФК Мидълзбро и Ливърпул, преди на финала да загуби от Чарлтън с 1:0 след продължения. Следващия сезон, 1947/1948, Бърнли печели сребърните медали. За всички е ясно, че е окомплетован състав, способен всяка година да се бори за призовите места.
Основните играчи в отбора през 50-те години са полузащитниците Джими Адамсън и Джими Макилрой. През 90-те години на Макилрой е кръстена една от трибуните на стадиона. Те са с основна заслуга за спечелването на първенството през сезон 1959/1960. Любопитен е фактът, че Бърнли печели титлата в последния кръг след победа като гост на Манчестър Сити с 2:1, като през целия сезон преди този последен мач отборът не е бил на първо място в класирането. Преди този мач Виненочервените са на трето място след Уулвърхемптън и Тотнъм.
Следващия сезон Бърнли за първи път в историята си играе в европейски клубен турнир – отборът стига до четвъртфинал, където губи от Хамбургер с общ резултат 4:5 (3:1 и 1:4), а преди това, в първия кръг, побеждава френския Стад Реймс с 4:3 (2:0 и 2:3). Освен това Виненочервените играят полуфинал за ФА Къп и финишират на четвърто място в класирането. През сезон 1961/1962 отборът завършва втори след Ипсуич и губи на финала за купата от Тотнъм с 3:1.
Спада в играта на Бърнли съвпада с продажбата на Макилрой (1962) и края на кариерата на Адамсън (1964). Освен проблясъци като третото място през 1966, последвано от четвъртфинал за Купата на Панаирните градове и полуфинал за Купата на лигата, до края на десетилетието отборът се движи в средата на таблицата. В турнира за Купата на панаирните градове Бърнли отстранява Щутгарт с общ резултат 3:1 (1:1 и 2:0), Лозана с 8:1 (1:3 и 5:0) и Наполи с 3:0 (3:0 и 0:0), преди да отпадне от Айнтрахт Франкфурт с 2:3 (1:1 и 1:2).
През сезон 1970/1971 Бърнли завършва на предпоследно място в класирането и изпада във Втора дивизия, но само два сезона по-късно печели титлата там и отново се изкачва в елита. Следва шесто място и още един полуфинал за Купата на Англия (загуба от Нюкасъл), после десето място, за да се стигне до сезон 1975/1976, когато отборът пак изпада в по-долна дивизия.
Сезон 1975/1976 е последният, през който Бърнли играе в най-елитното ниво на английския футбол. Следват три сезона във Втора дивизия, преди отборът да изпадне в Трета дивизия през 1979/1980, след като не успява да постигне победа в първите и последните 16 мача през сезона. През 1981/1982 отборът печели титлата на Трета дивизия и отново отива едно ниво нагоре, но радостта е кратка и само година по-късно Бърнли отново е в Трета дивизия. Въпреки несгодите, по време на краткотрайното завръщане във Втора дивизия Виненочервените играят четвъртфинал за ФА Къп и полуфинал за Купата на Лигата. Пропадането продължава и през сезон 1985/1986 Бърнли вече играе в Четвърта дивизия, а през 1986/1987 едвам се спасява от изпадане от професионалния фитбол, като печели мач бараж за оставане в Четвърта дивизия срещу Лейтън Ориент с 2:1. През тези години са сменени много треньори.
През 1988 г. отборът на Бърнли отново играе мач на Уембли. Това е финалът за Трофея на футболната лига (тогава наречен Шерпа Ван Трофи) – турнир в който участват отбори от трето и четвърто ниво на английския футбол – срещу Уулвърхемптън. Уулвърхемптън побеждава с 2:0 в мач, наблюдаван от 80 000 зрители, рекорд за среща между отбори от Четвърта дивизия. Все пак това не е голяма изненада, защото и Бърнли и Уулвърхемптън са отбори с традиции, борещи се излизане от моментната криза в играта им.
През сезон 1991/1992 г. Бърнли става шампион на Четвърта дивизия. След този сезон първенствата в Англия са реорганизирани: създадена е Висшата лига, бившата Втора дивизия вече се нарича Първа дивизия и т.н. Така Виненочервените вече играят във Втора дивизия. През 1993/1994 те завършват на шесто място и печелят баража за влизане в Първа дивизия. Там остават само една година, преди отново да попаднат във Втора дивизия. През 1996/1997 отборът се спасява от изпадане в Трета дивизия в последния кръг след победа с 2:1 над Плимут Аргайл. Две години по-късно Бърнли става вицешампион на Втора дивизия и влиза в Първа дивизия, където играе и до днес.
През следващите два сезона (2000/2001 и 2001/2002) Бърнли завършва на седмо място, само на една позиция от класиране, даващо правото на участие в бараж за влизане във Висшата лига.
Това са последните класирания в челото. Оттогава отборът завършва сезона в средата или в дъното на класирането. Почти винаги сезонът започва обещаващо за Виненочервените, но впоследствие качеството на играта на отбора спада, а с това идват и негативните резултати. През 2006/2007 Бърнли записва клубен антирекорд от 19 поредни мача през един сезон без победа (предишното слабо постижение е 17 мача през 1889/1890). В сезон 2008/2009 отборът се класира за плейофите на Чемпиъншип, и след победа във финала с 1:0 срещу Шефийлд Юнайтед печели промоция за Висшата лига.