Джон Байрон
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Байрон.
Джон Байрон (на английски: John Byron) е английски мореплавател, вицеадмирал, пътешественик-изследовател, дядо на великия английски поет Джордж Гордън Байрон.
| Джон Байрон John Byron | |
| английски мореплавател и изследовател | |
 Джон Байрон, портрет от Джошуа Рейнолдс, 1759 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Лондон, Великобритания |
| Погребан | Туикънъм, Великобритания |
| Националност |  Великобритания |
| Семейство | |
| Баща | Уилям Байрон |
| Съпруга | София Треваниън |
| Джон Байрон в Общомедия | |
Ранни години (1723 – 1764) редактиране
Роден е на 8 ноември 1723 година в Нотингамшър, Великобритания. През 1740, едва 17-годишен, участва като мичман на кораба „Сандър“ в околосветската експедиция на английския пират Джордж Ансън. Корабът е разрушен през 1741 на изхода на Магелановия проток. Екипажът е заловен от испанците, които ги отвеждат в Чили в испански затвор. Три години по-късно Байрон успява да избяга и на кораб от Сен Мало се завръща в Европа.
През 1760 командва английска ескадра по време на Седемгодишната война (1756 – 1763) между Англия и Франция за териториално надмощие в Канада. По време на престоя си в канадски води корабите командвани от Джон Байрон нанасят значителни поражения на френския флот покрай източните брегове на Канада.
Околосветско плаване (1764 – 1766) редактиране
От 21 юни 1764 до 1766, на корабите „Делфин“ и „Томар“, Байрон извършва околосветско плаване, като инструкциите на Адмиралтейството са търсенето на неизвестни земи между протока Магелан и нос Добра Надежда и проучване на Фолкландските о-ви и о-в Пепи. По пътя към о-вите Мадейра и Кабо Верде, Байрон е принуден да спре в Рио де Жанейро за лекуването на болни моряци. Едва след като напускат бразилското пристанище Байрон информира екипажа си за действителната цел на пътуването, което преди това е пазено в тайна. Екипажът с ентусиазъм посреща новината заради обещаните ползи и награди.
Корабите продължават на юг и след като не успяват да намерят о-в Пепи се отправят към Фолкланските о-ви. Достигайки до Магелановия проток се запасяват с вода и дърва за огрев. На 5 януари 1765 достигат до Фолкландките о-ви, завладяват ги за английската корона, което става причина за изострянето на дипломатическите отношения между Англия и Испания и за малко не се стига до война. Оттам през февруари 1765 през Магелановия проток навлиза в Тихия океан.
На 7 юни 1765 в архипелага Туамоту открива атолите Напука (8 км2, ) и Тепото Северен (2 км2, ), числящи се към о-вите Кинг Джордж и вторично атола Манихи (Уилсън, 13 км2, ). На 21 юни вторично открива остров Пукапука (Дейнджър, 1,3 км2, ) в Северните Кукови острови и атола Атафу () в северната част на о-вите Токелау.
На 9 май 1766, след 23 месеца, екипажът се завръща в Лондон. Пътешествието си Байрон описва в книга публикувана през 1768.
Следващи години (1766 – 1786) редактиране
От 1769 до 1772 е губернатор на остров Нюфаундленд. През 1775 става контраадмирал, а през 1778 – вицеадмирал, когато е назначен за главнокомандващ британския флот в Карибско море по време на Американската война за независимост.
Умира на 10 април 1786 година в Лондон на 62-годишна възраст.
Памет редактиране
Неговото име носят:
- залив Байрон – на източното крайбрежие на п-ов Лабрадор;
- остров Байрон – край бреговете на Чили;
- остров Байрон в Тихия океан;
- атол Байрон – атол от о-вите Тувалу
- плитчина Байрон – в Атлантическия океан, край бреговете на Аржентина;
- проток Байрон в Новогвинейско море.
Трудове редактиране
- The narrative... containing an account of the great distresses suffered by himself and his companions on the coast of Patagonia (2 ed., 1768).
Източници редактиране
- Historical Dictionary of the Discovery and Exploration of the Pacific Islands Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine..
- Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966 г., стр. 151 – 152.