Кабо Верде
Република Кабо Верде (на португалски: República de Cabo Verde), известна и като Зелени нос, е островна държава в Северния Атлантически океан на запад от бреговете на Африка с площ 4033 km² и население от 539 560 души.
| Република Кабо Верде | |
|---|---|
| República de Cabo Verde | |
|
Девиз: Unidade, Trabalho, Progresso („Единство, работа, прогрес“) |
|
| Химн: Cântico da Liberdade | |
 Местоположение на Кабо Верде |
|
| Столица | Прая |
| Най-голям град | Прая |
| Официален език | португалски език |
| Религия |
християни (85,3%) нерелигиозни (10,8%) |
| Демоним | кабо верданец |
| Климат | тропичен |
| Управление | |
| Форма | унитарна полупрезидентска република |
| • Президент | Жоржи Фонсека |
| • Министър-председател | Юлис Силва |
| Организации | ООН, Африкански съюз |
| История | |
|
Независимост – обявена |
от Португалия 5 юли 1975 г. |
| География | |
| Площ | |
| • Общо | 4033 km2 (166-о) |
| • Води (%) | незначителен |
| Население | |
| • 2018 |
 543 767 (172-ро ) |
| • оценка, 2016 | 539 560 |
| • Гъстота | 138 души/km² (89-о) |
| • Градско нас. | 66,7% (84-то) |
| Икономика | |
| БВП (ППС) | ≈ 2019 |
| • Общо | 4,323 млрд. щ.д. (170-о) |
| • На човек | 7320 щ.д. (125-о) |
| БВП (ном.) | ≈ 2019 |
| • Общо | 1,979 млрд. щ.д. (163-то) |
| • На човек | 3578 щ.д. (124-то) |
| ИЧР (2018) |
0,651 среден · 126-о |
| Джини (2008) |
47,2 висок |
| Прод. на живота | 73,3 години (93-то) |
| Детска смъртност | 14,9/1000 (29-о) |
| Грамотност | 83,8% (125-о) |
| Валута | Ескудо (CVE) |
| Други данни | |
| Часова зона | CVT (UTC-1) |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | CV |
| Интернет домейн | .cv |
| Телефонен код | +238 |
| ITU префикс | D4 |
| Република Кабо Верде в Общомедия | |
Архипелагът включва островите Сантяго, Сао Николау, Санто Антао, Сао Висенте, Боа Вища, Фого, Майо, Сал и Брава.
Столицата на страната е Прая и се намира на най-големия остров – Сао Тиаго. Официалният език на републиката е португалският. В страната се говорят още креолски и местни африкански езици.
ГеографияРедактиране
Кабо Верде обхваща 10 големи острова с вулканичен произход и 5 малки, разположени на около 500 km западно от африканския бряг. Архипелагът е разделен на 2 района: Барлавенту острови (на север) с главен град Минделу и Сотавенту острови (на юг) с главен град Прая. Те имат предимно планински релеф с многобройни вулканични конуси, кратери и калдери, и стръмни и скалисти брегове. На остров Фогу се намира действащият вулкан Пику ду Фогу. На същия остров е и най-високата точка – 2829 m.
Климатът е тропичен, пасатен – горещ и сух (валежите са под 250 mm).
ИсторияРедактиране
Островите са били необитавани до откриването им от португалеца Антонио Фернандеш през 1445 г. (някои източници посочват 1456 или 1460 г., съответно – други откриватели). Архипелагът е кръстен „Острови Зелен нос“ през 1461 г. Португалия ги превръща в своя колония и ги заселва с роби африканци и с португалски селяни. Островите дълго време са били център на търговията с роби, пращани в Америка. До 1869 г.(откриването на Суецкия канал) архипелагът е имал ролята на важен пункт за корабите, пътуващи от Америка и Европа за Азия. След като морският път за Азия е отбит през Средиземно море, островите загубват предишното си значение. След Втората световна война националосвободителното движение на островите се активизира под ръководството на Африканската партия за независимост на Гвинея и островите Зелени нос (ПАИГК), създадена през 1956 г. През 1951 г. метрополията обявява колонията за „отвъдморска територия“, а през 1972 г. ѝ предоставя статут на „местна автономия“. След свалянето на фашисткия режим в Португалия през 1974 г. новото португалско правителство признава ПАИГК за законен представител на населението и страна в преговорите за предоставяне на независимост. На 5.07.1975 г. е обявена независимостта и на островите е създадено преходно правителство на Република Острови Зелени нос. След преврата в Гвинея-Бисау, извършен на 14.11.1980 г., когато властта преминава в ръцете на Революционния съвет, партията ПАИГК се реорганизира и преименува в партия само на Островите Зелени нос – ПАИКВ.
Първото постоянно селище се създава през 1462 г., името на селището е Рибейра Гранде (днес: Прая).
Островите са официално португалска колония от 1532 г.
Държавно устройствоРедактиране
Кабо Верде е действаща правова демократична държава. Кабо Верде е единствената африканска държава, получаваща максимална оценка в годишните доклади на Freedom House по отношение нивото на политическите и гражданските свободи.
Кабо Верде е парламентарна република. Парламентът се състои от 72 депутати, избирани по пропорционална система за 5-годишен мандат.
- Президенти
| Име | Дата на раждане | Мандат | Политическа принадлежност |
|---|---|---|---|
| Аристидеш Перейра | 1924 | 1975 – 1991 | ляв център |
| Антонио Маскарняш Монтейро | 1944 | 1991 – 2001 | десен център |
| Педро Пиреш | 1934 | 2001 – 2011 | ляв център |
| Жоржи Карлус Фонсека | 1950 | 2011 - |
- Министър-председатели
| Име | Дата на раждане | Мандат | Политическа принадлежност |
|---|---|---|---|
| Педро Пиреш | 1934 | 1975 – 1991 | ляв център |
| Карлош Вейга | 1949 | 1991 – 2000 | десен център |
| Гуалберто до Росариу | 1950 | 2000 – 2001 | десен център |
| Жозе Мария Невеш | 1960 | 2001 - | ляв център |
Административно делениеРедактиране
Кабо Верде е разделена на 22 общини, а общините са поделени на общо 32 енории.
- Общините са:
- Тарафал (1)
- Сао Мигел (2)
- Сао Салвадор до Мундо (3)
- Санта Круз (4)
- Сао Домингос (5)
- Прая (6)
- Рибейра Гранде (7)
- Сао Лоренсо дос Оргаос (8)
- Санта Катарина (9)
- Брава (10)
- Сао Филипе (11)
- Санта Катарина (12)
- Моштейрос (13)
- Майо (14)
- Боа Виста (15)
- Сал (16)
- Рибейра Брава (17)
- Тарафал на Сао Николау (18)
- Сао Висенте (19)
- Порто Ново (20)
- Рибейра Гранде на Санто Антао (21)
- Паул (22)
СтопанствоРедактиране
На 18 декември 2007 г. Общото събрание на Световната търговска организация одобрява Кабо Верде за член на организацията. Членството влиза в сила на 23 юли 2008 г., 30 дни след ратификацията от Кабо Верде, която се извършва на 23 юни.
Селското стопанство е относително по-развито. Произвеждат се тютюн, кафе, банани, сладки картофи и др., предназначени главно за износ. Отглеждат се още царевица, маниока, фъстъци, цитрусови плодове за вътрешни нужди. Честите периоди на суша затрудняват селскостопанското производство. Животновъдството се развива за прехрана на местното население. Териториалните води са богати на риба и риболовът се развива интензивно. За борба със сушата се строят съоръжения за задържане на дъждовна вода и се правят артезиански кладенци.
НаселениеРедактиране
Съставено е главно от креоли с португалско-африкански произход (63%), народността банту (35%) и малко европейци (2%), най-вече португалци. Гъстотата на населението е 68 д./km². Най-гъсто населен е остров Сан Туго. Официалният език е португалски, местното население говори креолски. Религия – католици 78,7%, други християнски деноминации 10,4%.
КултураРедактиране
Особено известна личност от страната е певицата на музикалния стил морна Сезария Евора.
ДругиРедактиране
Дипломатически отношения с България се установяват през 1980 г.