Джон I
Джон (на английски: John of England; на френски: Jean d'Angleterre) известен още под името Джон Безземни (John Lackland, Jean Sans-terre)[1] е крал на Англия (от 1199), владетел на Ирландия и херцог на Аквитания от династията на Плантагенетите. Той е най-малкият син (пети по ред) на Хенри II и Алиенор Аквитанска.[2] Известен е с това, че губи властта над Нормандия и Анжу във Франция и подписва Великата харта на свободите.
| Джон | |
|---|---|
| крал на Англия | |
 Джон Английски надгробна статуя от катедралата в Устър |
|
| Лични данни | |
| Управление | 6 април 1199 – 19 октомври 1216 |
| Коронация | 27 май 1199 |
| Други титли | херцог на Аквитания и Нормандия, владетел на Ирландия |
| Роден |
24 декември 1166 г.
|
| Починал |
19 октомври 1216 г.
|
| Погребан в | катедрала в Устър |
| Предшественик | Ричард Лъвското сърце |
| Наследник | Хенри III |
| Семейство | |
| Баща | Хенри II |
| Майка | Алиенор Аквитанска |
| Потомци | Хенри III |
| Джон в Общомедия | |
Роден е на 27 декември 1166 г., деня на Йоан Богослов и поради това е наречен Джон (Йоан). За разлика от по-големите си братя, въпреки че е любимец на баща си, той не получава от него нито едно от обширните владения на Плантагенетите във Франция, поради което и се появява прозвището му „Безземни“.
В края на 12 век Джон съзаклятничи с по-големите си братя Жофроа Бретански и Ричард срещу баща си и и първородния си брат Хенри под натиска на майка им Алиенор. В избухналия бунт надделява кралят на Англия, който опрощава неподчинението на синовете си, но затваря майка им. По-късно, докато новият крал Ричард е на кръстоносен поход, влиза в тайно съглашение с бившия му съюзник – френския крал Филип ІІ Август и дори предлага сума на императора на Свещената Римска империя, за да задържи Ричард в плен.
Провъзгласяване за наследник и управлениеРедактиране
Джон печели доверието на брат си Ричард отново и е провъзгласен за наследник на короната вместо племенника им Артур Бретански. Става крал на Англия през 1199 г. и в периода от 1202 г. до 1204 г. води редица неуспешни войни с Франция и изгубва много владения на английската корона на континента, което също допринася за прозвището му.
През 1215 г. крал Джон е принуден от бароните си да подпише Великата харта на свободите, а една година по-късно умира от дизентерия и е наследен от малолетния си син Хенри III, под регентството на Уилям Маршал.
Джон Безземни е един от най-малко обичаните английски крале, познат от литературата като „злия“ принц Джон (в легендите за Робин Худ, Айвънхоу и др.)
ИзточнициРедактиране
- ↑ John king of England. // Енциклопедия Британика, 27 декември 2017. Посетен на 15 януари 2018. (на английски)
- ↑ Warren, W. Lewis. (1991) King John. London: Methuen. ISBN 0-413-45520-3.