Уикипедия

Анжуйска династия

Вижте пояснителната страница за други значения на Анжу.

Анжуйска династия е кралска династия в редица европейски държави. Произхожда от графовете на област Анжу, днешна Франция. Съществували са четири последователни дома на Анжу, носещи името си от Графство и впоследствие Херцогство Анжу – първите две през феодалния период, а последните два като апанажни клонове на Капетингите.

Първи анжуйски дом: ИнгелгерингиРедактиране

  Основна статия: Ингергеринги

Първият дом Анжу (Ингелгеринги) е основан от Ингелгер, виконт на Анже, в края на IX век. Той изчезва през 1060 г. със смъртта на Годфроа II, чиито притежания са наследени от децата на сестра му Ерменегарда и нейния съпруг Жофроа II дьо Гатине, граф на Гатине и Шато Ландон, който става родоначалник на Втория анжуйски дом.

Втори анжуйски дом: Гатине-АнжуРедактиране

  Основна статия: Дом дьо Шато-Ландон

Дом Гатине-Анжу или Дом Шато-Ландон, известен като Втори дом Анжу, се формира от брака около 1035 г. на Жофроа II дьо Гатине с Ерменегарда Анжуйска, наследница на Графство Анжу. По-специално той дава Плантагенетите и по-младия клон на кралете на Йерусалим. Клонът на кралете на Йерусалим изчезва през 1185 г. с Балдуин IV от Йерусалим. Графство Анжу е завоювано от Филип II от краля на Англия Джон I Безземни през 1202 г., по същото време като Графство Мен и Херцогство Нормандия.

Анжуйската династия в Йерусалимското кралствоРедактиране

Внукът на Жофроа II дьо Гатине – Фулк V става през 1131 г. крал на Йерусалим чрез женитба с Мелисенда, наследница на Балдуин II.

Анжуйската династия в Англия: ПлантагенетиРедактиране

  Основни статии: Плантагенети и Анжуйски крале на Англия

Синът на Жофроа II дьо Гатине от първия му брак – Жофроа V Красивия († 1151) взима от баща си, който заминава на изток, Графство Анжу. Чрез успешен брак с Матилда, дъщеря на Хенри I от Англия, Жофроа (Джефри) получава шанса да наследи английската корона. Синът им Хенри II става първият крал на Англия от Анжуйската династия. В Англия тази династия е наречена Плантагенети на името на бойната емблема на Жофроа - клонка жълтуга (на лат. planta genista).

След Ричард II управляват представителите на кадетските линии на Плантагенетите - Ланкастър и Йорк:

Трети анжуйски дом: Сицилиански АнжуйциРедактиране

  Основна статия: Сицилиански Анжуйци

Капетингският дом Анжу-Сицилия или Трети анжуйски дом е кадетски клон на преките Капетинги, основан от Шарл I Анжуйски, син на Луи VIII Лъва и Бланш Кастилска, и получен с апанаж през 1246 г. от по-големия му брат Луи IX. През 1250 г. Шарл I Анжуйски получава като зестра Прованс, през 1266-1268 г. завладява Неапол и Сицилия. През 1282 г. Сицилия сваля властта му и Шарл I Анжуйски остава крал на Неапол. Неговото необикновено пораснало потомство, разделено на няколко клона, заема троновете на кралствата Неапол, Унгария, Полша, както и редица държави от по-нисък ранг - Княжество Ахея, Херцогство Дуръс (Драч).

Графство Анжу е прикрепено към короната през 1328 г. от неговия наследник, станал крал на Франция – Филип VI дьо Валоа. Няколко кадетски клона обаче са увековечени по мъжка линия до 1414 г.

Крале на НеаполРедактиране

От Старшата линия
От кадетската линия Анжу-Дуръс

Анжуйска династия в УнгарияРедактиране

Анжуйска династия в ПолшаРедактиране

Четвърти анжуйски дом: Валоа-АнжуРедактиране

  Основна статия: Валоа-Анжуйци

Дом Валоа-Анжу или Четвърти анжуйски дом е кадетски клон на Дом Валоа, основан от Луи I Анжуйски, втори син на краля на Франция Жан II Добрия, взет с апанаж през 1351 г. от баща му. Луи I Анжуйски е осиновен от кралицата на Неапол Джована I и би трябвало да я наследи на престолал. Но Джована I е свалена от своя роднина Шарл III Анжуйски-Дуръс, нар. Малкия, и Неапол преминава към кралете от рода Дуръс (Драч) на Сицилианските Анжуйци, а след това към принцовете от Дом Арагон. Луи и неговите наследници многократно се опитват да си върнат Неапол, но всичките им опити завършват неуспешно. От неаполитанското наследство те успяха да си осигурят Прованс

През 1360 г. Графство Анжу е издигнато в Херцогство Анжу. Херцогство Анжу е присъединено към короната на Франция от Луи XI през 1481 г. след смъртта на последния му носител Шарл V Валоа-Анжуйски.

Шарл IV има полубрат, извънбрачен син на баща им Шарл IV, графът на Мен, на име Луи дьо Мезиер. Той е узаконен и дава началото на анжуйска извънбрачна линия, носеща титлата на барон, а след това и на маркиз дьо Мезиер. Рене Анжуйска-Мезиер (* 1550, † ок. 1586), дъщеря и наследница на последния маркиз, се омъжва през 1566 г. за Франсоа дьо Бурбон-Монпансие (* 1542, † 1592)[1] – най-големият син на херцога на Монпансие Лудвиг III дьо Бурбон-Вандом. За нея през 2010 г. е заснет филм на Бертран Таверние „Принцесата на Монпансие" (на фр. Lа Princesse de Montpensier) по едноименната творба от 1662 г. на Мадам дьо Лафайет. Внучката на тази двойка – Мария дьо Бурбон-Монпансие, наследница на Мезиер и Монпансие, е съпруга на Гастон Орлеански и майка на „Великата мадмоазел" Анна-Мария-Луиза Орлеанска, най-богатата жена в Кралство Франция.

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ d'Anjou-Mézières. // Посетен на 8 януари 2023.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Анжуйская династия“ и страницата „Maisons d'Anjou“ в Уикипедия на руски и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анжуйска_династия&oldid=11644859“.