Джон Лий Хукър

американски музикант

Джон Лий Хукър (на английски: John Lee Hooker) е американски блус музикант – певец и китарист, роден през 1917 година, починал през 2001 година.

Джон Лий Хукър
американски музикант
1978 г.
Роден
Кларксдейл, САЩ
Починал
21 юни 2001 г. (83 г.)
Етносафроамериканци
Награди„Грами“ за цялостен принос (2000)
Зала на славата на рокендрола (1991)
Музикална кариера
Стилблус, ритъм и блус
Инструментикитара, вокал, комплект барабани
Активностот 1942 г.
ЛейбълCharly Records, „Чес Рекърдс“, Flair Records, Modern Records
Уебсайтwww.johnleehooker.com
Джон Лий Хукър в Общомедия

Роден и израсъл в един от южните щати на САЩ, Джон Лий Хукър развива свой уникален стил наречен „Говорещ блус“ (Talking blues) на базата на течението „Делта блус“. Името му се превръща в еталон за „черната“ блус музика заедно с това на другия голям майстор на жанра – Б.Б.Кинг. Песните му „Boogie Chillen“ (1948) и „Boom Boom“ (1962) са включени в специалния списък – „500 Songs that Shaped Rock and Roll“ (500 песни, които оформиха рокендрола), изготвен в „Рокендрол залата на славата“.[1][2]

Животът на музиканта, хроникиран от няколко негови ученика, често се разглежда като класически пример за расизма в музикалната индустрия, въпреки че в крайна сметка, благодарение на забележителното си творчество той достига статут на световна звезда повлиявайки на поколение от музикални изпълнители.

Носител е на няколко награди „Грами“.

Биография и кариера

редактиране

Ранни години

редактиране

Джон Лий Хукър е роден на 22 август 1917 година (има твърдения и за 1920 година) близо до град Кларксдейл в Коахома Каунти, Мисисипи.[3] Той е най-малкото от 11 деца на Уилям Хукър (1871 – 1923) и Мини Рамзи (1875 – 19??). Баща му е баптистки проповедник и изполичар. Децата в семейството са домашно-обучавани. Като малки им е разрешено да слушат само религиозни песни. През 1921 година, родителите му се развеждат. Една година по-късно, майка му се омъжва за Уилям Мур – блус певец, който прави първото запознаване на малкия Джон с китарата. След години, Хукър посочва именно него като главна причина за отличителния си начин на свирене.[4] На 15-годишна възраст, Хукър избягва от къщи, като никога повече не вижда майка си и втория си баща.

През 1930-те, Джон Лий Хукър живее в Мемфис, Тенеси, където работи в „The New Daisy Theatre“ на прочутата с блусарските клубове – улица „Beale Street“. От време на време той свири и по домашни празненства.[3]

През време на втората световна война, той работи из фабриките на различни градове докато накрая, през 1948 година, се установява в Детройт като работник във „Форд Мотър Къмпани“. Тук, Хукър се чувства в свои води близо до блус салоните на улица „Hastings Street“ – сърцето на „черните“ забавления в детройския „Ийст Сайд“. В известния с пианистите си град е имало дефицит на китаристи. Свирейки по клубовете на Детройт, популярността на Джон започва бързо да нараства. Музикантът започва да търси по-шумен и мощен инструмент от грубоватата си акустична китара. Така по това време той си купува първата електрическа китара.[5]

Дискография

редактиране
 
В Торонто през 1978 година.

Награди и признание

редактиране

Награди „Грами“:

Източници

редактиране
  1. www.knowledgerush.com, архив на оригинала от 8 февруари 2010, https://web.archive.org/web/20100208012908/http://www.knowledgerush.com/kr/encyclopedia/The_Rock_and_Roll_Hall_of_Fame's_500_Songs_that_Shaped_Rock_and_Roll/, посетен на 1 септември 2010 
  2. rockhall.com
  3. а б Palmer, Robert. Deep Blues. United States, Penguin Books, 1982. ISBN 0-14-006223-8. с. 242 – 243.
  4. Conversation with the Blues By Paul Oliver, p. 188
    See also: Guitar Facts By Bennett Joe, Trevor Curwen, Cliff Douse, Joe Bennett, p. 76
  5. Wogan, Terry. Shoes Off the Record. New York City, NY, Da Capo Press, 1984. ISBN 0-306-80321-6. с. 116 – 118.

Външни препратки

редактиране