Джон Хауърд Нортроп
Джон Хауърд Нортроп (на английски: John Howard Northrop) е американски биохимик, който печели Нобелова награда за химия през 1946 г. заедно с Джеймс Съмнър и Уендъл Стенли. Наградата им е връчена за усилията им по изолирането, кристализирането и изучаването на ензими, протеини и вируси.[1]
| Джон Хауърд Нортроп John Howard Northrop | |
| американски биохимик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Колумбийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | биохимия |
| Работил в | Калифорнийски университет, Бъркли Колумбийски университет Рокфелеров университет |
| Награди | Нобелова награда за химия (1946) |
| Джон Хауърд Нортроп в Общомедия | |
Биография
редактиранеНортроп е роден в Йонкърс, Ню Йорк, син на Джон Нортроп, зоолог и преподавател в Колумбийския университет, и Алис Нортроп, учителка по ботаника. Баща му умира по време на лабораторен взрив две седмици преди да се роди малкия Джон. Той получава образованието си в средното училище Йонкърс, а след това в Колумбийския университет, където защитава докторска степен по химия през 1915 г. През Първата световна война той провежда изследвания за американския химически корпус върху производството на ацетон и етанол чрез ферментация. Това го кара да започне да работи върху ензимите.
През 1929 г. Нортроп успява да изолира и да кристализира стомашния ензим пепсин[2] и открива, че той е всъщност протеин. През 1938 г. изолира и кристализира първия бактериофаг (малък вирус, който напада бактерии) и определя, че той е нуклеопротеин. Нортроп също изолира и кристализира пепсиноген (предшественика на пепсина), трипсин, химотрипсин и карбоксипептидаза.
За книгата си от 1939 г. Crystalline Enzymes: The Chemistry of Pepsin, Trypsin, and Bacteriophage Нортроп е награден с медал Даниъл Жиро Елиот от Националната академия на науките на САЩ.[3] Избран е за член на Американската академия на изкуствата и науките през 1949 г.[4] Нортроп работи за Рокфелеровия институт по медицина в Ню Йорк от 1916 г. до пенсионирането си през 1961 г. През 1949 г. се присъединява към Калифорнийския университет, Бъркли в качеството си на професор по бактериология, а по-късно е назначен за професор по биофизика.[5]
Личен живот
редактиранеПрез 1917 г. Нортроп се жени за Луиз Уолкър, от която има две деца: Джон, който става океанограф, и Алис, която се омъжва за нобеловия лауреат Фредерик Робинс. Семейството живее в малка къща близо до Маунт Вернон, Ню Йорк. Докато децата порастват, а Нортроп се стреми към по-хубаво работно място, семейството се мести в крайбрежен район в Масачузетс. Това скъсява пътуването до лабораторията на Нортроп в Принстън, Ню Джърси, а също така го доближава до природата, на което той особено се наслаждава.[6] Нортроп се самоубива в Уикънбърг, Аризона през 1987 г.[7]
Източници
редактиране- ↑ The Nobel Prize in Chemistry 1946 – Preparing Pure Proteins // Посетен на 14 декември 2008.
- ↑ Northrop, J. H. Crystalline Pepsin. Т. 69. 1929. DOI:10.1126/science.69.1796.580. с. 580.
- ↑ Daniel Giraud Elliot Medal // National Academy of Sciences. Архивиран от оригинала на 2010-12-29. Посетен на 16 февруари 2011.
- ↑ Book of Members, 1780 – 2010: Chapter N // American Academy of Arts and Sciences. Посетен на 15 април 2011.
- ↑ John H. Northrop – Biographical // Nobel Foundation. Посетен на 29 април 2017.
- ↑ Biographical Memoirs. 1 януари 1994. DOI:10.17226/4560.
- ↑ Herriott, R. M. John Howard Northrop: July 5, 1891-May 27, 1987. Т. 63. 1994. с. 423 – 50.