Джон Хауърд Нортроп

американски биохимик

Джон Хауърд Нортроп (на английски: John Howard Northrop) е американски биохимик, който печели Нобелова награда за химия през 1946 г. заедно с Джеймс Съмнър и Уендъл Стенли. Наградата им е връчена за усилията им по изолирането, кристализирането и изучаването на ензими, протеини и вируси.[1]

Джон Хауърд Нортроп
John Howard Northrop
американски биохимик
Роден
Починал
27 май 1987 г. (95 г.)
Учил вКолумбийски университет
Научна дейност
Областбиохимия
Работил вКалифорнийски университет, Бъркли
Колумбийски университет
Рокфелеров университет
НаградиНобелова награда за химия (1946)
Джон Хауърд Нортроп в Общомедия

Биография

редактиране

Нортроп е роден в Йонкърс, Ню Йорк, син на Джон Нортроп, зоолог и преподавател в Колумбийския университет, и Алис Нортроп, учителка по ботаника. Баща му умира по време на лабораторен взрив две седмици преди да се роди малкия Джон. Той получава образованието си в средното училище Йонкърс, а след това в Колумбийския университет, където защитава докторска степен по химия през 1915 г. През Първата световна война той провежда изследвания за американския химически корпус върху производството на ацетон и етанол чрез ферментация. Това го кара да започне да работи върху ензимите.

През 1929 г. Нортроп успява да изолира и да кристализира стомашния ензим пепсин[2] и открива, че той е всъщност протеин. През 1938 г. изолира и кристализира първия бактериофаг (малък вирус, който напада бактерии) и определя, че той е нуклеопротеин. Нортроп също изолира и кристализира пепсиноген (предшественика на пепсина), трипсин, химотрипсин и карбоксипептидаза.

За книгата си от 1939 г. Crystalline Enzymes: The Chemistry of Pepsin, Trypsin, and Bacteriophage Нортроп е награден с медал Даниъл Жиро Елиот от Националната академия на науките на САЩ.[3] Избран е за член на Американската академия на изкуствата и науките през 1949 г.[4] Нортроп работи за Рокфелеровия институт по медицина в Ню Йорк от 1916 г. до пенсионирането си през 1961 г. През 1949 г. се присъединява към Калифорнийския университет, Бъркли в качеството си на професор по бактериология, а по-късно е назначен за професор по биофизика.[5]

Личен живот

редактиране

През 1917 г. Нортроп се жени за Луиз Уолкър, от която има две деца: Джон, който става океанограф, и Алис, която се омъжва за нобеловия лауреат Фредерик Робинс. Семейството живее в малка къща близо до Маунт Вернон, Ню Йорк. Докато децата порастват, а Нортроп се стреми към по-хубаво работно място, семейството се мести в крайбрежен район в Масачузетс. Това скъсява пътуването до лабораторията на Нортроп в Принстън, Ню Джърси, а също така го доближава до природата, на което той особено се наслаждава.[6] Нортроп се самоубива в Уикънбърг, Аризона през 1987 г.[7]

Източници

редактиране
  1. The Nobel Prize in Chemistry 1946 – Preparing Pure Proteins // Посетен на 14 декември 2008.
  2. Northrop, J. H. Crystalline Pepsin. Т. 69. 1929. DOI:10.1126/science.69.1796.580. с. 580.
  3. Daniel Giraud Elliot Medal // National Academy of Sciences. Архивиран от оригинала на 2010-12-29. Посетен на 16 февруари 2011.
  4. Book of Members, 1780 – 2010: Chapter N // American Academy of Arts and Sciences. Посетен на 15 април 2011.
  5. John H. Northrop – Biographical // Nobel Foundation. Посетен на 29 април 2017.
  6. Biographical Memoirs. 1 януари 1994. DOI:10.17226/4560.
  7. Herriott, R. M. John Howard Northrop: July 5, 1891-May 27, 1987. Т. 63. 1994. с. 423 – 50.