Нобелова награда за химия
Нобеловата награда за химия (на шведски: Nobelpriset i kem) се присъжда ежегодно от Кралската шведска академия на науките на учени в разни области на химията.
Нобелова награда за химия | |
Златен медальон с изобразен Алфред Нобел в ляв профил. | |
Присъждана за | значими приноси към химията |
---|---|
От | Кралската шведска академия на науките |
Държава | Швеция |
Първо връчване | 1901 |
Уебсайт | nobelprize.org |
Нобелова награда за химия в Общомедия |
Тя е сред 5-те Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел.
Списък на лауреатите
редактиране1900 – 1909
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
1901 | Якоб Хендрик Вант Хоф | „В знак на признание за огромното значение на откриването на законите за химичната динамика и осмотичното налягане в разтворите“. |
1902 | Херман Емил Фишер | „За експериментите му в областта на синтеза на вещества със захаридни и пуринони групи“. |
1903 | Сванте Август Арениус | „Премията се присъжда в знак на признание за особеното значение на неговата теория на електролитната дисоциация за развитието на химията“. |
1904 | Сър Уилям Рамзи | „В знак на признание за откритите от него инертни газове в атмосферата и определянето на техните места в периодичната система“. |
1905 | Адолф фон Байер | „За приноса му в развитието на органичната химия и химичната промишленост, благодарение на неговите изследвания в областта на органичните оцветители и хидроароматните съединения“. |
1906 | Анри Моасан | „За изолирането на елемента флуор и за въвеждането в лабораторната и промишлената практика на електрическата пещ, носеща неговото име“. |
1907 | Едуард Бухнер | „За проведената научноизследователска работа в областта на биохимията и откритието на извънклетъчната ферментация“. |
1908 | Ърнест Ръдърфорд | „За проведените от него изследвания в областта на радиоактивния разпад на елементите в химията на радиоактивните вещества“. |
1909 | Вилхелм Оствалд | „В знак на признателност за работата му по катализата, а също и за изследването на основните принципи за регулиране на химичното равновесие и скоростта на реакциите“. |
1910 – 1919
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
1910 | Ото Валах | „Заради достиженията за развитието на органичната химия и химическата промишленост, както и за пионерския му труд в областта на алициклените съединения“. |
1911 | Мария Кюри | „За откриването на елементите радий и полоний, за изолирането на радия и изучаването на природата на този забележителен елемент“. |
1912 | Виктор Гриняр | „За откриването на гриняровия реактив, способствал развитието на органичната химия“. |
Пол Сабатие | „За метода на хидрогениране на органичните съединения в присъствието на финодиспергирани метали, рязко стимулирал развитието на органичната химия“. | |
1913 | Алфред Вернер | „За изучаването природата на връзките между атомите в неорганичните молекули“. |
1914 | Теодор Ричардс | „За точното определяне атомната маса на повечето химични елементи“. |
1915 | Рихард Вилщетер | „За изследването на растителните пигменти и най-вече на хлорофила“. |
1916 | Не се присъжда награда. | |
1917 | Не се присъжда награда. | |
1918 | Фриц Хабер | „За синтеза на амоняка от съставните му елементи“. |
1919 | Не се присъжда награда. |
1920 – 1929
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
1920 | Валтер Нернст | „В знак на признание за неговата работа по термодинамиката“. |
1921 | Фредерик Соди | „За приноса му в химията на радиоактивните вещества и за изследването на произхода и природата на изотопите“. |
1922 | Франсис Астън | „За отриването на голям брой изотопи на нерадиоактивни елементи, с помощта на изобретения от него мас-спектрометър, както и за формулирането на правилото за целочисленост“. |
1923 | Фриц Прегл | „За изобретяването на метода за микроанализ на органичните вещества“. |
1924 | Не се присъжда награда. | |
1925 | Рихард Зигмонди | „За установяването на хетерогенната природа на колоидните разтвори и за разработените в тази насока методи, имащи фундаментално значение за колоидната химия“. |
1926 | Теодор Сведберг | „За неговата работа в областта на дисперсните системи“. |
1927 | Хайнрих Виланд | „За изследването на жлъчната киселина и сходните ѝ вещества“. |
1928 | Адолф Виндаус | „За работата му по изучаването строежа на стеролите и тяхната връзка с витамините“. |
1929 | Артър Хардън и Ханс фон Ойлер-Келпин | „За техните изследвания върху захарната ферментация и ферментните ензими“. |
1930 – 1939
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
1930 | Ханс Фишер | „За изследванията му върху хемина и хлорофила и особено за синтеза на хемина“. |
1931 | Карл Бош и Фридрих Бергиус | „Заслуга за въвеждането и развитието на химичните технологии с високо налягане“. |
1932 | Ървинг Лангмюр | „За откритията и изследванията в областта на химията на повърхностните явления“. |
1933 | Не се присъжда награда. | |
1934 | Харолд Юри | „За откриването на тежкия водород – деутерий, използван за получаването на тежка вода, както и като индикатор на биохимичните реакции в живите тъкани“. |
1935 | Фредерик Жолио-Кюри и Ирен Жолио-Кюри | „За техния синтез на нови радиоактивни елементи“. |
1936 | Петер Дебай | „За приноса му в разгадаването на молекулната структура в хода на изследванията на диполния момент и дифракциите на рентгенови лъчи и електрони в газ“. |
1937 | Уолтър Хауърт | „За изследванията върху въглехидратите и витамин C“. |
Паул Карер | „За изследването на каротиноидите и флавините, а също и за изучаването на витамините А и В2“. | |
1938 | Рихард Кун | „В знак на признание за трудовете му върху каротиноидите и витамините“. |
1939 | Адолф Бутенант | „За работата му върху половите хормони“. |
Леополд Ружичка | „За работата му върху полиметилените и висшите терпени“. |
1940 – 1949
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
1940 | Не се присъжда награда. | |
1941 | Не се присъжда награда. | |
1942 | Не се присъжда награда. | |
1943 | Георг фон Хевеши | „За работата му по използването на изотопи като индикатори в изучаването на химичните процеси“. |
1944 | Ото Хан | „За това, че открива разпадането на тежките ядра“. |
1945 | Артури Виртанен | „За неговите изследвания и научни достижения в областта на селското стопанство и химията на хранителните вещества, и най-вече метода за консервация на фураж“. |
1946 | Джеймс Съмнър | „За откриване на явлението ензимна кристализация“. |
Джон Хауърд Нортроп и Уендъл Стенли | „За получаването на вирусни белтъци в чист вид“. | |
1947 | Робърт Робинсън | „За изследването на растителните продукти – и особено на алкалоидите“. |
1948 | Арне Тиселиус | „За изследването на електрофорезата и адсорбционния анализ, и най-вече за неговото окритие, свързано с комплексната природа на белтъците в кръвната плазма“. |
1949 | Уилям Джиок | „За приноса му в химичната термодинамика, особено в тази нейна област, която изучава поведението на веществата при екстремно ниски температури“. |
1950 – 1959
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
1950 | Ото Дилс и Курт Алдер | „За откриването на диеновия синтез (реакция на Дилс-Алдер)“. |
1951 | Едуин Макмилан и Глен Сийбърг | „За техните открития в областта на химията на трансурановите елементи“. |
1952 | Арчър Мартин и Ричард Синг | „За откриването на метода разпределителна хроматография“. |
1953 | Херман Щаудингер | „За изследванията в областта на химията на високомолекулните съединения“. |
1954 | Лайнъс Полинг | „За изследването природата на химичната връзка и нейното приложение за определянето структурата на съединенията“. |
1955 | Винсент дю Виньо | „За работата му с биологично-активни съединения и преди всичко за първия осъществен синтез на полипептиден хормон“. |
1956 | Сирил Хиншълуд и Николай Семьонов | „За изследването механизма на химичната реакция“. |
1957 | Александър Тод | „За работата му върху нуклеотидите и нуклуотидните коензими“. |
1958 | Фредерик Сангър | „За определянето структурата на белтъците и особено на инсулина“. |
1959 | Ярослав Хейровски | „За откриването и развитието на полярографските методи на анализ“. |
1960 – 1969
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
1960 | Уилърд Либи | „За въвеждането на метода за радиовъглеродно датиране в археологията, геологията, геофизиката, както и в други научни области“. |
1961 | Мелвин Калвин | „За изследване усвояването на въглероден диоксид от растенията“. |
1962 | Макс Перуц и Джон Кендрю | „За изследване структурата на глобуларните белтъци“. |
1963 | Карл Циглер и Джулио Ната | „За откриване на изотактния полипропилен“. |
1964 | Дороти Кроуфут Ходжкин | „За определяне структурата на биологично активни вещества с помощта на рентгенови лъчи“. |
1965 | Робърт Бърнс Удуърд | „За огромния принос в изкуството на органичния синтез“. |
1966 | Робърт Мъликен | „За фундаменталния му труд върху химичните връзки и електронната структура на молекулите, проведена с помощта на ММО“. |
1967 | Манфред Айген | „За изследването на свръхбързи химични реакции, стимулирани чрез нарушаване на равновесието с кратки енергийни импулси“. |
Роналд Нориш и Джордж Портър | „За проведеното от тях изследване на свръхбързи химични реакции, с помощта на смущение в молекулното равновесие чрез множество кратки импулси“. | |
1968 | Ларс Онсагер | „За откриване принципа на реципрочност в необратимите процеси, имащ съществено значение за термодинамиката на тези процеси“. |
1969 | Дерек Бартън и Од Хасъл | „За техния принос в развитието на конформационната концепция и нейното приложение в химията“. |
1970 – 1979
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
1970 | Луи Лелоар | „За откриване на първия захарен нуклеотид и изследването на неговата функция да се превръща в захар и в биосинтезата на сложни въглехидрати“. |
1971 | Герхард Херцберг | „За неговия принос в разгадаването на електронната структура и строеж на молекулите и особено на свободните радикали“. |
1972 | Кристиан Анфинсен | „За работата му по изследването на рибонуклеазата“. |
Станфорд Мур и Уилям Стайн | „За приноса им в изясняването на връзката между химичната структура и каталитичното действие на активния център в рибонуклеазната молекула“. | |
1973 | Ернст Ото Фишер и Джефри Уилкинсън | „За новаторската им работа в областта на химията на органометалните съединения“. |
1974 | Пол Флори | „За фундаменталните достижения в теорията и практиката на макромолекулната физикохимия“. |
1975 | Джон Корнфорт | „За изследване стереохимията на ензимно катализираните реакции“. |
Владимир Прелог | „За изследванията му в областта на стереохимията на органичните молекули и реакции“. | |
1976 | Уилям Липскъм | „За неговото изследване структурата на бораните, изясняващо проблемите на химичната връзка“. |
1977 | Иля Пригожин | „За приноси в неравновесната термодинамика и по-специално за теорията на дисипативните структури“. |
1978 | Питър Мичъл | „За приноса му в разгадаването на процесите с пренос на биологична енергия, извършено благодарение на неговата хемиосмотична теория“. |
1979 | Хърбърт Браун и Георг Витиг | „За разработката на нови методи за органичния синтез на сложни бор- и фосфорсъдържащи съединения“. |
1980 – 1989
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
1980 | Пол Бърг | „За фундаменталните изследвания на биохимичните свойства на нуклеиновите киселини, в частност рекомбинантните ДНК“. |
Уолтър Гилбърт и Фредерик Сангър | „За приноса им в определянето последователността на базите в нуклеиновите киселини“. | |
1981 | Кеничи Фукуи и Роалд Хофман | „За разработването на теорията за протичането на химичните реакции“. |
1982 | Аарон Клуг | „За разработването на метода на кристалографската електронна микроскопия и изясняването структурата на комплексите нуклеинова киселина – белтък“. |
1983 | Хенри Таубе | „За изучаване механизма на реакциите с пренос на електрон, особено при комплексите с метали“. |
1984 | Робърт Мерифийлд | „За предложената методология за химичен синтез на пептиди върху твърдофазни матрици“. |
1985 | Хърбърт Хауптман и Джеръм Карл | „За техните отличителни достижения в разработването на директен метод за разшифроване на кристалните структури“. |
1986 | Дъдли Хършбак, Ли Юан Цъ и Джон Полани | „За приноса им в изучаването на динамиката на елементарните химични процеси“. |
1987 | Доналд Крам, Жан-Мари Лен и Чарлз Педерсън | „За разработването и прилагането на молекули със структурно-специфични взаимодействия с висока избирателност (технология домакин-гост)“. |
1988 | Йохан Дайзенхофер, Роберт Хубер и Хартмут Михел | „За определянето на тримерната структура на реакционния център при фотосинтезата“. |
1989 | Сидни Олтман и Томас Чек | „За откриване на каталитичните свойства на РНК“. |
1990 – 1999
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
1990 | Елайъс Кори | „За развитието на теорията и методологията на органичния синтез“. |
1991 | Рихард Ернст | „За приноса му в развитието на методите за ЯМР с висока разделителна способност“. |
1992 | Рудолф Маркъс | „За приноса му в теорията на реакциите с пренос на електрони в химичните системи“. |
1993 | Кари Мълис | „За откриването на метода на полимеразната верижна реакция“. |
Майкъл Смит | „За фундаменталния му принос в създаването на метода на насочената мутагенеза, основан на олигонуклеотидите, и неговото използване за изучаване на белтъците“. | |
1994 | Джордж Ола | „За приноса му в химията на карбокатионите“. |
1995 | Паул Крутцен, Марио Молина и Шерууд Роуланд | „За работата им в областта на химията на атмосферата и по-специално за изучаването на образуването и разлагането на озона“. |
1996 | Робърт Кърл, Харолд Крото и Ричард Смоли | „За откриването на фулерените“. |
1997 | Пол Бойер и Джон Уокър | „За изясняването на механизма на ензимния процес, лежащ в основата на синтеза на аденозинтрифосфата (АТФ)“. |
Йенс Скоу | „За откриването на първия йонно-транспортен ензим: натриево-калиева-аденозинтрифосфатаза (натриево-калиева помпа)“. | |
1998 | Валтер Кон | „За развитието на теорията на функционала на плътността“. |
Джон Поупъл | „За развитието на изчислителни методи в квантовата химия“. | |
1999 | Ахмед Зеуаил | „За изследванията му върху преходните състояния на химичните реакции, използвайки фемтосекундна спектроскопия“. |
2000 – 2009
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
2000 | Алан Хийгър, Алан Макдайърмид и Хидеки Ширакава | „За откриването проводимостта на полимерите“. |
2001 | Уилям Ноулс, Рьоджи Нойори и Карл Бари Шарплес | „За приложимите във фармацевтичната промишленост изследвания – създаването на хирално-катализарани реакции на окисление и хидрогениране“. |
2002 | Джон Фен и Коичи Танака | „За разработването на методи за идентификация и структурен анали на биологични макромолекули и в частност на разработката на методи за мас-спектроскопски анализ на биологични макромолекули“. |
Курт Вютрих | „За употребата на ЯМР-спектроскопия за определянето на триизмерните структури на биологичните макромолекули в разтвор“. | |
2003 | Питър Агре | „За откриването на канали в клетъчните мембрани“ |
Родерик Маккинън | „За изучаването структурата и механизма на каналите в клетъчните мембрани“. | |
2004 | Аарон Цихановер, Аврам Хершко и Ъруин Роуз | „За откриването на убиквитин-зависимото разграждане на белтъци“. |
2005 | Робърт Гръбс, Ричард Шрок и Ив Шовен | „За приноса в развитието на метода на метатезиса в органичния синтез“. |
2006 | Роджър Корнбърг | „За изследването на механизма, по който клетките копират генетична информация“. |
2007 | Герхард Ертъл | „За изследвания на химичните процеси на твърди повърхности“. |
2008 | Осаму Шимомура, Мартин Чалфи, Роджър Циен | „За откритието и разработката на зеления флуоресцентен белтък (GFP)“. |
2009 | Венкатраман Рамакришнан, Томас Щайц, Ада Йонат | „За изследванията на структурата и функциите на рибозомите“. |
2010 – 2019
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
2010 | Ричард Хек, Еичи Негиши и Акира Сузуки | |
2011 | Дан Шехтман | |
2012 | Робърт Лефковиц, Брайън Кобилка | |
2013 | Мартин Карплус Майкъл Левит Ари Варшел |
„За разработването на многомащабни модели за комплексни химични системи“ |
2014 | Ерик Бециг Щефан Хел Уилям Мьорнър |
„За разработването на флуоресцентна микроскопия със свръхвисока разделителна способност“ |
2015 | Томас Линдал Пол Модрич Азиз Санджар |
„За изследванията на механизма на възстановяване на ДНК“ |
2016 | Жан-Пиер Соваж Фрейзър Стодарт Бен Феринга |
„За разработването и синтеза на молекулярни машини“ |
2017 | Жак Дюбоше Йоахим Франк Ричард Хендерсън |
„За разработването на криоелектронната микроскопия за високорезолюционно определяне на структурата на биомолекули в разтвор“ |
2018 | Франсис Арнолд | „За насочената еволюция на ензимите“ |
Джордж Смит Грег Уинтър |
„За фаговия дисплей на пептиди и антитела“ | |
2019 | Джон Гудинаф Стенли Уитингам Акира Йошино |
„За разработването на литиево-йонните батерии“ |
2020 – 2029
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
2020 | Еманюел Шарпантие Дженифър Даудна |
„за разработването на метод за редактиране на генома“ |
2021 | Бенямин Лист Дейвид Макмилан |
„за разработването на асиметрична органокатализа“ |
2022 | Керълин Бъртози Мортен Мелдал Карл Бари Шарплес |
„за разработването на клик химията и биоортогоналната химия“ |
2023 | Мунги Бауенди Луис Брус Алексей Екимов |
„за откриването и синтеза на квантовите точки“ |
2024 | Дейвид Бейкър | „за изчислителния дизайн на протеини“ |
Демис Хасабис Джон Джъмпър |
„за предсказване на структурата на протеини“ |