Джоузеф Ърлангър
Джоузеф Ърлангър (на английски: Joseph Erlanger); роден на 5 януари 1874 г. в Сан Франциско, Калифорния, починал на 5 декември 1965 г. в Сейнт Луис, Мисури) е американски физиолог.
| Джоузеф Ърлангър | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 5 декември 1965 г.
|
| Учил в | Калифорнийски университет – Бъркли Уисконсински университет |
| Награди | Нобелова награда за физиология или медицина (1944)[1][2] |
| Научна дейност | |
| Работил в | Университет „Джонс Хопкинс“ |
| Джоузеф Ърлангър в Общомедия | |
Получава заедно с Хърбърт Гасер Нобеловата награда за физиология или медицина за откриването на различни типове високодиференцирани нервни клетки през 1944 г.
Биография редактиране
Баща му Херман Ърлангър произхожда от малко село във Вюртемберг и емигрира напълно сам (на 16 години) в САЩ през 1842 г. Неговите сънародници му помагат и го изпращат в Ню Орлеанс. Работи по река Мисисипи като пътуващ търговец без особен успех. По време на златната треска пробва в тази област, но няма успех. Установява се в Калифорния. Там среща сестрата на своя търговски партньор Сара Селинджър, която също е от Вюртемберг, и се жени за нея.
Джоузеф е 6-то дете на семейството, което е от еврейски произход. Започва да учи химия в University of CaliforniaJohns Hopkins University, където става бакалавър (на английски: Bachelor of Science). По-късно следва медицина в Johns Hopkins University, където завършва като доктор по медицина.
След година работа в Johns Hopkins Hospital става асистент по физиология в медицинското училище там. Жени се за Еме Хирстъл през 1906 г. Двамата имат 3 деца.[3]
Научни постижения редактиране
От 1922 г. работи заедно с Херберт Гасер повече от 10 години по изследването и представянето на потенциала на действието на нервния импулс. В тази нова област за времето, след като не успяват със свои собствени конструкции, те успяват да преработят катоднолъчева тръба за работа с ниски потенциали и да покажат изображението на нервния импулс. При своите изследвания доказват, че има различни видове неврони с различни прагове на възбудимост. Доказват, че скоростта на придвижване на нервния импулс е в пряка зависимост от дебелината на нерва.