Джуро Даничич е сръбски езиковед и привърженик на т.нар. вукова реформа.[1]

Джуро Даничич
Ђуро Даничић
сръбски езиковед
Роден
Починал
17 ноември 1882 г. (57 г.)
ПогребанБелград, Сърбия
Учил въвВиенски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Учил приФранц Миклошич
Работил вВеликата школа, днес Белгардски университет
ПубликацииВойна за сръбския език и правопис
Джуро Даничич в Общомедия

Джуро Даничич е професор в Белград във „Великата школа“ и секретар на „Дружеството за сръбска словесност“, както и главен редактор на списание „Гласник“ – издание на дружеството. През 1866 г. е поканен в Загреб за член и секретар на новоучредената Югославска академия на науките и изкуствата.[2]

Даничич играе ключова роля в полагането на основите на сръбската филология, граматика, историческа лексика и диалектология на базата на принципите на Вук Караджич.[2] Даничич е преводач и на сърбохърватски език на стария завет, докато Вук Караджич превежда новия завет.[2]

Българският учен Йордан Иванов се отнася резервирано към „чужди“ открития, и в частност сръбски, свързани с предположения, касаещи българската история. Това се отнася най-вече към сръбските преводи на средновековна литература от периода след Виенския книжовен договор.[3] Обичаите и обредите в Кюстендилския край са неотделими от общобългарските и в много отношения излизат извън територията на България и се разпростират в западните български земи, което говори, че населението в тези области, освен многовековната обща културно-историческа съдба, има и етнически идентитет с българския народ. [4]

Източници

редактиране
  1. Hrvatski biografski leksikon
  2. а б в Croatian Encyclopedia. Leksikografski zavod Miroslav Krleža, 1999 – 2009. Посетен на 19 януари 2014. (на хърватски)
  3. Кюстендил и Кюстендилско, София. Издателство на Отечествения фронт, стр. 252, 1973.
  4. Кюстендил и Кюстендилско, София. Издателство на Отечествения фронт – Някои черти от духовната култура на Кюстендилския край, стр. 239, 1973.

Библиография

редактиране