Дийп Спейс 2 (на английски: Deep Space 2) е мисия на НАСА, част от програма Ню Милениум изстреляна през януари 1999, съствена от две високотехнологични миниатюрни космически сонди изпратени към Марс. Сондите били наречени „Скот“ и „Амундсен“ в чест на Робърт Скот и Руал Амундсен, първите изследователи достигнали Южния полюс на Земята.

Дийп Спейс 2
DS-2 probes with mounting.jpg
Двете сонди Дийп Спейс 2 заедно с топлинните си щитове.
Общи данни
По програма на Flag of the United States.svgНАСА/JPL
Основни изпълнители Локхийд Мартин Спейс Систъмс
Тип 2 спускаеми модула
Основни цели изследване на Марс
Дата на изстрелване 3 януари 1999 г. от Космически стартов комплекс 17, военновъздушна база Кейп Канаверал
Стартова установка Делта II 7425
Маса 2,4 kg (всяка от двете сонди)
Орбита/траектория около Марс
Международно означение DEEPSP2
Оборудване
* Акселерометър
  • Апарат за засичане на вода
  • Сонда за проводимост на почвата
Дийп Спейс 2 в Общомедия

Те трябвало да бъдат първите космически кораби, които ще проникнат през повърхността на друга планета. Двата апарата също са първите кацнали на друга планета, използвайки въздушна обвивка, а не парашути или ракети, за да намалят своята скорост при удар.

Сондите достигнали Марс без инциденти, но комуникацията никога не била установена след приземяването и на 13 март 2000 г. мисията била обявена за провал. Не се знае причината за неуспеха.[1]

Профил на мисиятаРедактиране

Всяка сонда тежала само 2,4 kg и била поставена в защитна въздушна обвивка. Те пристигнали на Марс на борда на друг кораб, Марс Полър Лендър.[2] Космическите апарати кацнали на южния полярен регион на Марс на 3 декември 1999 г.[2] Сондите били спуснати от главния космически кораб във въздушните овивки с големина на баскетболни топки. Те се спуснали през марсианската атмосфера и ударили повърхността със скорост 179 m/s. Всяка въздушна обвивка е били конструирана така че при удара с повърхността тя да се разпадне и сондата с големина на грейпфрут да се разбие на две части. Долната част наречена „предно тяло“ е трябвало да пробие марсианската почва в дълбочина 0,6 m. Горната част от сондата или „задното тяло“ е проектирана така, че да остане на повърхността и да предава информация към Марс Глобъл Сървейър, който се намира в орбита около Марс. Орбиталният апарат е щял да изпраща получената информация от сондите на Марс към Земята. Двте отделни части на сондите е трябвало да останат свързани посредством кабел за данни.[1]

Провал на мисиятаРедактиране

Сондите достигат Марс без проблем, но след кацането наземния екип не успява да установи връзка с тях. Не е известна каква е причината за това. Наземният екип има няколко предположения:[3]

  • оборудването за предаване на радио сигналите е имало малък шанс да остане невредимо при сбълъска с марсианската повърхност
  • има вероятност сондите да са се ударили в прекалено каменистта почва, която ги е повредила
  • батериите на сондите, които са заредени година по-рано преди самото изстрелване може би са се изтощили преждевременно[4]

ГалерияРедактиране

Инструмента за пробиване на почва  
Анимация показваща функционирането на Дийп Спейс 2  
Компоненти на сондата  

ИзточнициРедактиране

  1. а б Deep Space 2 (DEEPSP2). // NSSDC Master Catalog. NASA - National Space Science Data Center, 2000. Посетен на 19 декември 2013.
  2. а б Missions to Mars: Deep Space 2 - Key Dates. // Solar System Exploration. NASA, 23 януари 2009. Посетен на 19 декември 2013.
  3. Report on the Loss of the Mars Polar Lander and Deep Space 2 Missions. // Jet Propulsion Laboratory, 22 март 2000.
  4. Young, Thomas. Mars Program Independent Assessment Team Summary Report. // {{{journal}}}. House Science and Technology Committee, 14 март 2000. Посетен на 19 декември 2013.

Външни препраткиРедактиране

Уикипедия разполага с
Портал:Космически полети