Дилма Русев
Дилма Вана Русев (на португалски: Dilma Vana Rousseff, браз. произношение: [ˈdʒiwmɐ χuˈsɛf])[бел. 1] е бразилски икономист, политик, 36-ият поред президент и първата жена-президент на Бразилия.
| Дилма Русев Dilma Vana Rousseff | |
|---|---|
| бразилски политик | |
.jpg) | |
| Родена |
14 декември 1947 г.
|
| Религия | Католическа църква |
| Награди | Стара планина |
| Политика | |
| Партия | Партия на работниците |
| 36-и президент на Бразилия | |
| 1 януари 2011 – 31 август 2016 | |
| Семейство | |
| Баща | Петър Русев |
| Подпис |  |
| Уебсайт | dilma.com.br |
| Дилма Русев в Общомедия | |
През декември 2015 г. федералния сенат на Бразилия започва гласуване за нейния импийчмънт по обвинения за нарушаване на бюджетните закони. В началото на август 2016 г. е обявена за виновна след гласуването, завършило с 61 на 20 гласа за свалянето ѝ от власт.[1] Вицепрезидентът ѝ, Мишел Темер, встъпва във власт като президент на 31 август 2016 г.
СемействоРедактиране
Нейният баща Петър Русев от Габрово е бил близък приятел на Елисавета Багряна. Като активен член на БКП през 1920-те години е принуден да емигрира от България през 1929 г. във Франция, където започва да изписва фамилията си с Rousseff. Вече овдовял, със син Любен, пристига в Бразилия през 1930-те години. Преселва се в Буенос Айрес, Аржентина, за няколко години. Завръща се и се установява в Бразилия, където постига успехи като юрист и строителен предприемач.
В Бразилия се жени за Дилма Жане Силва, от която има 3 деца: Дилма Русев, Игор (юрист) и Жана (1951 – 1977). В България Дилма Русев има заварен брат – инженер Любен Русев (починал в София през 2007 г.), с когото никога не се е срещала.
Политически пътРедактиране
Присъединява се към младежката организация на Социалистическата партия през 1967 г. Участва в нелегалната съпротива срещу военната диктатура. Заедно с втория си съпруг Карлуш Араужо основава групата „Палмарес“ и се научава да борави с оръжие и експлозиви. Макар и да не участва във военни операции, през 1969 г. ръководи обир на бижута за 2,5 млн. долара от дома на бивш губернатор. Арестувана е през 1970 г., измъчвана е 22 дни и е осъдена от военен съд. Освободена е от затвора в края на 1972 г.
По-късно се отказва от радикалните методи на политическа борба. Записва (1973) и завършва (1977) „Икономика“ във Федералния университет на Рио Гранде до Сул.
В края на 1980-те работи в кметството на гр. Порту Алегри, а през 1990-те оглавява недържавния Фонд по икономика и статистика и работи в Министерството на енергетиката на щата Рио Гранде до Сул. Занимава се с легална политическа дейност. Дълго време е член на Демократическата работническа партия, а в края на 1990-те год. преминава в Партията на работниците.
В периода 2003 – 2005 г. Дилма Русев е министър на мините и енергетиката на Бразилия. От 21 юни 2005 г. е началник на канцеларията на бразилския президент Луис Инасиу Лула да Силва;[2]
През октомври 2010 г. се кандидатира за президент на Бразилия от управляващата Партия на работниците. В своята предизборна кампания се обявява за аграрна и политическа реформа, расови квоти, свобода на вероизповеданията и хомосексуални граждански съюзи, против смъртното наказание и узаконяването на леките наркотични вещества. На първия тур на 3 октомври събира 46,9% от гласовете срещу основния си опонент, социалдемократа Жузе Сера (32,6%). Вторият тур на изборите е проведен на 31 октомври 2010 г. и е спечелен от Дилма с 56,05% от гласовете.
Основни политически възгледиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Произнася се Джѝума Русѐв, с гърлено „р“.
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.bbc.com
- ↑ Лула да Силва номинира Дилма Русев за наследник, 13.11.2008
- ↑ 'Sou a favor da união civil gay', diz Dilma Roussef Архив на оригинала от 2012-07-01 в archive.today. A Capa. 29 юни 2010.
- ↑ AFP. "Nos EUA, Dilma se manifesta contra privatização de empresas do setor elétrico e da Petrobras". Zero Hora. 21 април 2010.
- ↑ Dilma and Free Press
- ↑ Dilma and Religion
- ↑ Sobrinho, Wanderley Preite. "Dilma pede „punição exemplar“ a envolvidos na morte de Eliza Samudio e classifica crime como „bárbaro“". R7. 8 de julho de 2010.
- ↑ Dilma promete reforma tributária a empresários se eleita
- ↑ Dilma and Democracy
- ↑ Dilma and Racial Quotas
- ↑ Araújo, Rosa. "Dilma defende união civil entre gays e se diz contra a legalização da maconha"[неработеща препратка]. Roma Negócios. 22 юли 2010.
- ↑ Dilma and Agrarian Reform, архив на оригинала от 6 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110706154320/http://www.redebomdia.com.br/Noticias/Politica/24749/Dilma+reafirma+necessidade+de+reforma+agraria+e+ataca+Serra, посетен на 2010-12-03
- ↑ Dilma and Political Reform, архив на оригинала от 17 май 2011, https://web.archive.org/web/20110517154658/http://veja.abril.com.br/blog/eleicoes/veja-acompanha-dilma-rousseff/dilma-diz-ser-favoravel-a-reforma-politica/, посетен на 2010-12-03
- ↑ A Presidenta Dilma Rousseff apoia Software Livre
БиблиографияРедактиране
- Жамил Шаде, Момчил Инджов. Дилма Русеф. С., Синева, 2011.
Вижте същоРедактиране
- Списък на президентите на Бразилия (от 1889 г. до днес)
Външни препраткиРедактиране
- ((pt)) Официален сайт в Twitter
- ((pt)) Официален блог
- ((pt)) Галерия със снимки във Flickr
- ((pt)) Официална биография на сайта на президента на Бразилия ((pt))
- Биография на Дилма Русеф на сайта на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България