Дилма Русев

бразилски политик
(пренасочване от Дилма Русеф)

Дилма Вана Русев (на португалски: Dilma Vana Rousseff, браз. произношение: [ˈdʒiwmɐ χuˈsɛf])[бел. 1] е бразилски икономист, политик, 36-ият поред президент и първата жена-президент на Бразилия.

Дилма Русев
Dilma Vana Rousseff
бразилски политик
Dilma Rousseff - foto oficial 2011-01-09 2 (cropped).jpg
Родена

Религия Католическа църква
Политика
Партия Партия на работниците
36-и президент на Бразилия
1 януари 2011 – 31 август 2016
Семейство
Баща Петър Русев

Подпис Signature of Dilma Rousseff.svg
Уебсайт dilma.com.br
Дилма Русев в Общомедия

През декември 2015 г. федералния сенат на Бразилия започва гласуване за нейния импийчмънт по обвинения за нарушаване на бюджетните закони. В началото на август 2016 г. е обявена за виновна след гласуването, завършило с 61 на 20 гласа за свалянето ѝ от власт.[1] Вицепрезидентът ѝ, Мишел Темер, встъпва във власт като президент на 31 август 2016 г.

СемействоРедактиране

 
Снимка от детските години на Дилма Русев. От ляво надясно: брат ѝ Игор, майката Дилма Жане Силва, Дилма Русев (горе) и бащата Петър с малката ѝ сестра Жана

Нейният баща Петър Русев от Габрово е бил близък приятел на Елисавета Багряна. Като активен член на БКП през 1920-те години е принуден да емигрира от България през 1929 г. във Франция, където започва да изписва фамилията си с Rousseff. Вече овдовял, със син Любен, пристига в Бразилия през 1930-те години. Преселва се в Буенос Айрес, Аржентина, за няколко години. Завръща се и се установява в Бразилия, където постига успехи като юрист и строителен предприемач.

В Бразилия се жени за Дилма Жане Силва, от която има 3 деца: Дилма Русев, Игор (юрист) и Жана (1951 – 1977). В България Дилма Русев има заварен брат – инженер Любен Русев (починал в София през 2007 г.), с когото никога не се е срещала.

Политически пътРедактиране

Присъединява се към младежката организация на Социалистическата партия през 1967 г. Участва в нелегалната съпротива срещу военната диктатура. Заедно с втория си съпруг Карлуш Араужо основава групата „Палмарес“ и се научава да борави с оръжие и експлозиви. Макар и да не участва във военни операции, през 1969 г. ръководи обир на бижута за 2,5 млн. долара от дома на бивш губернатор. Арестувана е през 1970 г., измъчвана е 22 дни и е осъдена от военен съд. Освободена е от затвора в края на 1972 г.

По-късно се отказва от радикалните методи на политическа борба. Записва (1973) и завършва (1977) „Икономика“ във Федералния университет на Рио Гранде до Сул.

В края на 1980-те работи в кметството на гр. Порту Алегри, а през 1990-те оглавява недържавния Фонд по икономика и статистика и работи в Министерството на енергетиката на щата Рио Гранде до Сул. Занимава се с легална политическа дейност. Дълго време е член на Демократическата работническа партия, а в края на 1990-те год. преминава в Партията на работниците.

В периода 2003 – 2005 г. Дилма Русев е министър на мините и енергетиката на Бразилия. От 21 юни 2005 г. е началник на канцеларията на бразилския президент Луис Инасиу Лула да Силва;[2]

През октомври 2010 г. се кандидатира за президент на Бразилия от управляващата Партия на работниците. В своята предизборна кампания се обявява за аграрна и политическа реформа, расови квоти, свобода на вероизповеданията и хомосексуални граждански съюзи, против смъртното наказание и узаконяването на леките наркотични вещества. На първия тур на 3 октомври събира 46,9% от гласовете срещу основния си опонент, социалдемократа Жузе Сера (32,6%). Вторият тур на изборите е проведен на 31 октомври 2010 г. и е спечелен от Дилма с 56,05% от гласовете.

Основни политически възгледиРедактиране

Еднополов съюз  [3] Приватизация  [4] Свободна преса  [5] Религиозна свобода  [6] Смъртно наказание  [7] Данъчна реформа  [8]
Демокрация  [9] Расова квота  [10] Узаконяване на наркотични вещества  [11] Аграрна реформа  [12] Политическа реформа  [13] Подкрепа за свободен софтуер  [14]

БележкиРедактиране

  1. Произнася се Джѝума Русѐв, с гърлено „р“.

ИзточнициРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • Жамил Шаде, Момчил Инджов. Дилма Русеф. С., Синева, 2011.

Вижте същоРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препраткиРедактиране