Димитриос Вулгарис (на гръцки: Δημήτριος Βούλγαρης) е новогръцки политик от XIX век, осем пъти министър-председател на Гърция. Носи прякора „Артаксеркс“. Екстравагантният му за времето си начин на обличане (отрича костюма) и маниери не му пречат да изповядва и ориенталска управленска философия, заради която основателно или не е нарочен от своите политически врагове за най-корумпирания новогръцки политик.[1]

Димитриос Вулгарис
Dimitrios Voulgaris.jpg
Роден
Починал
Погребан Гърция

Религия Църква на Гърция
Партия Френска партия
Подпис Dimitrios Voulgaris - ypografi.JPG
Димитриос Вулгарис в Общомедия

БиографияРедактиране

Димитриос Вулгарис е родом от остров Идра. Той става член на френската партия и доверено лице на Йоани Колети, а след смъртта на последния да бъде член на английската партия, оглавявайки вътрешнопартийната опозиция на Александрос Маврокордатос. Носи името на дядо си по бащина линия, който се е казвал Димитриос и е известен като Димос Вулгарис. Баба му по бащина линия е Елени Гика, представителка на видната фанариотска фамилия Гика.[2][3][4] Баща му Георгиос Вулгарис е моряк и командир в състава на османския флот. Георгиос е кандидат за капудан паша и взема участие в кампаниите срещу Осман Пазвантоглу в Румелия и срещу египетския поход на Наполеон Бонапарт. [5][6] За заслуги османският султан му предоставя във владение-апанаж остров Ангистри. По време на руско-турската война (1806 – 1812) баща му не оказва съпротива на действията на руската флота в Егейско море, поради което е осъден, а впоследствие и амнистиран, като успява да опази Архипелага от плячкосване от силите на Вели паша. Майка му Мария Гика също е представителка на видния фанариотски род Гика.

Политическа дейностРедактиране

Димитриос Вулгарис е в решителна опозиция на Йоан Каподистрия. Преди това не взема почти никакво участие в т.нар. гръцка война за независимост, обаче по време гръцката гражданска война е военен министър в правителството на Александро Маврокордато. [7]

След завръщането на Йоани Колети от почетно изгнание в Париж, е министър на флота в първото конституционно гръцко правителство. Сближава се с Колети и става член на т.нар. френска партия и минава в опозиция на Маврокордато. Остава такъв и след смъртта на Колети в следващото правителство на Кицос Тзавеллас. В правителството на Константин Канарис (от т.нар. руска партия) е министър на финансите, като след събитията последвали пролетта на народите напуска политиката през април 1849 г. [7]

Начело на ГърцияРедактиране

Избухването на кримската война поставя Гърция в сложна вътрешна и външна ситуация. Като цяло гръцкото обществено мнение е настроено решително в полза на Русия.

Вулгарис е компромисна фигура и приемлив за Отон I Гръцки, понеже е лоялен към династията, като същевременно е с произход из средите на старата клика. Съпартиец на Маврокордато, който иска да замени управляващата Гърция монархическа династия с друга – проанглийски настроена. Въпреки това, Вулгарис не успява да предотврати последвалите събития с абдикацията на Отон. В крайна сметка застава в решителна опозиция както срещу авторитаризма на Отон, така и срещу радикалните действия на Теодорос Гривас във Воница, влизайки в тричленката с Константин Канарис и Руфос Бенизелос, която успява са предотврати нова гражданска война в Гърция. Гривас вдигайки бунт срещу краля е и заповядал ареста на 25 видни фигури от гръцкия политически живот, сред които е и Вулгарис (нарочен за корумпиран). Вулгарис предприема контрадействия и възглавява военната опозиция срещу заговорниците, заставяйки начело на гръцките артилеристи в техните казарми в нощта на 10 октомври 1862 г. [8]

В годините до смъртта си се превръща в най-известния протагонист на гръцката политическа сцена, като е обвинен от правителството на Александрос Кумундурос в симония, а е и нарочен от новата демократична преса в страната за „най-корумпирания гръцки политик на всички времена“. Често е окарикатуряван, заради екстравагантния си външен вид.

Племенникът му Петрос Вулгарис застава като компромисна фигура начело на гръцкия военноморски флот по време на известния метеж в гръцката армия в Близкия Изток (1944) по време на ВСВ, последвал от гражданска война в Гърция.

БележкиРедактиране

  1. Τεγόπουλος-Φυτράκης, Ελληνικό Λεξικό, σελ. 763, ISBN 960-7598-00-8
  2. Αγαπητού Σ. Αγαπητού, Οι ένδοξοι Έλληνες του 1821 ή οι πρωταγωνισταί της Ελλάδος, τ. Α', Εν Πάτραις, 1877, σ. 389.
  3. Σύγχρονος Εγκυλοπαιδεία Ελευθερουδάκη, τόμος 5, σ. 458.
  4. Αναστασίου Ν. Γούδα, Βίοι Παράλληλοι των επί της αναγεννήσεως της Ελλάδος διαπρεψάντων ανδρών, τόμος ΣΤ', Πολιτικοί άνδρες, Εν Αθήναις, 1874, σ. 87 – 88.
  5. Λιγνού, 1946, σ. 48.
  6. Γούδα,1874, σ. 89 – 91.
  7. а б Στέφανος Παπαγεωργίου, Από το Γένος στο Έθνος 1821 – 1862, ISBN 960-02-1769-6
  8. Douglas Dakin, The Unification of Greece 1770 – 1923, ISBN 960-250-150-2