Димитриос Цалопулос

гръцки юрист и политик

Димитриос Цалопулос (на гръцки: Δημήτριος Τσαλόπουλος) е гръцки юрист, революционер, общественик и политик от Народната партия в първата половина на XX век.

Димитриос Цалопулос
Δημήτριος Τσαλόπουλος
гръцки политик
Роден
1871 г.
Починал
Учил вАтински университет
Депутат в Гръцкия парламент:
Цалопуловата къща в Катерини

Биография редактиране

Роден е в 1871 година в бедно семейство в южномакедонската гръцка паланка Литохоро, тогава в Османската империя. Учи в Литохоро, след това в Сярската гръцка гимназия, а после в Солунската турска гимназия.[1] Учи право в Атинския, а после прави докторат в Истанбулския университет. Установява се в Катерини в 1902 и работи като адвокат пред османския съд. Член е на гръцкия Национален комитет в Катерини, създаден, за да противодейства на румънската пропаганда и на сътрудничеството на румънците с българите и турците. Сътрудничи на организаторите на гръцката въоръжена пропаганда консула Ламброс Коромилас, капитан Матапас и епископ Партений Вардакас.[2]

Жени се за Анастасия Киряни, дъщеря на първия гръцки кмет на Катерини – Василиос Кирянис от Агиос Димитриос, който има големи недвижими имоти. Семейството на Цалопулос има четири деца – Мария, Навсика, Амфитрири и Йоанис.[3]

Член е на комитета, който предава Катерини на гръцката армия на 16 октомври 1912 година.[1][3] Депутат е в парламента от 31 май 1915 до 29 октомври 1915 година и от 12 юли 1917 до 20 септември 1920 година и отново от 1915 до 1917 и от 1920 до 1922 година.[4] На изборите през май 1915 година е избран от роялистката Народна партия в ном Солун срещу Георгиос Адамандиос от Колиндрос. Избран е за депутат на 6 декември 1915 година от националната листа на правителствените кандидати на крал Константинос срещу Периклис Кралис от Катерини на избори, които се отличават с ниска избирателна активност – от 25 013 души с право на глас в ном Солун, в епархия Катерини гласуват 1546.[5] На изборите през 1920 година е избран с 21 129 гласа „да“ и 13 238 „не“. Също така от Катерини е избран Спиридон Папас, а не са избрани венизелистите Димитриос Динкас (15 708 „да“ и 18 659 „не“) и Димитриос Димадис (13 350 „да“ и 17 412 „не“).[6] След изтичане на мандатът му в парламента в 1922 година с решение на Общинския съвет е назначен за адвокат на община Катерини заедно с Георгиос Папарасхос.[7]

След Малоазиатската катастрофа се оттегля от обществена дейност.

Умира на 13 октомври 1962 година в Катерини.[8]

Къщата му – Цалопуловата къща, в Катерини в 1979 година е обявена за паметник на културата.[3]

Бележки редактиране

  1. а б Νέα Εποχή. 1962-10-20. σ. 2.
  2. Βαρδάκας, Παρθένιος. Η Κατερίνη κατά την εποχήν της απελευθερώσεως. Αθήναι, Περιγραφή κυρίως εννέα ετών τουρκοκρατίας της περιφερείας Επισκοπής Κίτρους από του 1903 – 1912, 1918.
  3. а б в Αρχοντικό Τσαλόπουλου // 5ο Γυμνάσιο Κατερίνης. Посетен на 23 август 2015.
  4. Μητρώο Πληρεξουσίων, Γερουσιαστών και Βουλευτών 1822 – 1935. Αθήνα, Βουλή των Ελλήνων, 1986. σ. 286 – 287 (№ 1627). Посетен на 23 август 2015.
  5. Ντόντος, Δημοσθένης. Οι Εβραίοι της Θεσσαλονίκης στις εκλογές του ελληνικού κράτους 1915 – 1936. Αθήνα, Σαββάλας, 2005. ISBN 9789604237807. σ. 224, 227.
  6. Μακεδονία. 1920-11-05. σ. 1.
  7. Καζταρίδης, Ιωάννης. Κατερίνη: Από τη μικρή κώμη στην πολύτροπη πόλη. Κατερίνη, Μάτι, 2006. ISBN 960-8042-72-0. σ. 128.
  8. Κηδείαι. Μακεδονία, 1962-10-14. σ. 3. Посетен на 23 август 2015.