Димитриос Динкас

Димитриос Георгиу Динкас (на гръцки: Δημήτριος Γεώργιου Δίγκας) е гръцки политик от първата половина на XX век.[1][2]

Димитриос Динкас
Δημήτριος Δίγκας
гръцки политик

Роден
Починал
1974 г. (98 г.)

Образование Атински университет
Политика
Партия Либерална партия
Депутат в Османския парламент
(1908 – 1912)   
Депутат в Гръцкия парламент
Семейство
Баща Георги Динков

БиографияРедактиране

Роден е като Димитър Динков в семейството на видния български възрожденец Георги Динков, работещ като адвокат в Атина. Баща му обаче умира няколко месеца след раждането на Димитър. Майка му е Евдокия Алексиаду. През 1869 година когато баща му става учител в Загоричани и е основната причина за събуждането на българщината там, той се сгодява за гръкоманката Евдокия, която има гръцко образование и не знае български език. Годеникът поставя условие, а годеницата приема, да се венчаят едва след като тя научи български. По този повод той пише до Стефан Веркович:

„Господ знае веке каква ке излезе, мома, родом от майка чиста българка от Валовища, а от татко ѝ полу-българка, но погръчена.”

Съвсем скоро вече като съпруга на Георги Динков, тя учи на български селските момичета в Загоричани. За нея Димитър Благоев пише, че е симпатична и привлекателна натура, която със забележително търпение помага на своя мъж.

След смъртта на мъжа си, тя се връща към гърчеенето като се премества в Солун, където в отглеждането на Димитър ѝ помага брат ѝ Константинос Алексиадис, епитроп на църквата „Рождество Богородично“, главен счетоводител на Солунската митрополия и секретар на Солунското благотворително мъжко общество.[3]

 
Харисиос Вамвакас, Димитриос Динкас и Георгиос Бусиос като депутати в Османския парламент

Димитър учи в начално училище в Солун и в Солунската гръцка гимназия. За да се препитава работи при книжаря Стефанос на улица „Егнатия“. През 1897 г. постъпва в Юридическия факултет на Атинския университет и в 1905 година се дипломира с тезата „Екстериториалността в Турция“. В 1906 година се връща в Османската империя и практикува в Солун при Филотас Папагеоргиу. След Младотурската революция в 1908 година е изпратен от гръцката община заедно с Димитриос Занас и Периклис Хадзилазару за преговори с младотурците по текущите политически въпроси, възникнали след победата на тяхното движение. На последвалите избори за османски парламент е избран за единствен гръцки депутат от Сяр. В парламента до 1912 година сътрудничи с другите гръцки депутати в парламентарна група, чието действие, в сътрудничество с Цариградската патриаршия, е насочено към утвърждаване на елинизма в Империята.[3] На свои разноски отваря и издържа гръцко училище в Загоричани, където по ирония на съдбата през 1869 година баща му е открил първото българско училище. Заради това той е преследван и малтретиран от местни българи.[4]

На 5 януари 1912 година в Цариград заедно с Харисиос Вамвакас започва да издава на френски език вестника „Трибюн де Насионалите“ (La Tribune des Nationalites) с подзаглавие Седмичен политически вестник.[5]

Сред присъединяването на Сярско към Гърция е избран за депутат на изборите на 31 май 1915 година от партията на Елевтериос Венизелос, с когото стават близки приятели. В 1915 – 1917 година взима дейно участие в движението на национална отбрана на Венизелос и става министър на правосъдието в преходното правителство в Солун. След установяването на временното правителство в Атина става министър на вероизповеданията и общественото образование и остава на поста до 4 ноември 1920 година. Проблемите, с които се занимава са Църковния въпрос, създаване на училища в Новите области и въвеждането на димотики в началните училища и създаването на скаутска организация.[3]

В 1920 година оглавява кампанията на Либералната партия в Солун, но не е избран на изборите с 15 708 гласа „да“ и 18 659 „не“[6] и до 1928 година отново се занимава с адвокатство. На изборите от 21 април 1929 година за образуване на втори законодателен орган, е избран за сенатор от Солун и е назначен от Венизелос за министър на правосъдието. На 22 декември 1930 г. след промени в правителството поема Министерството на съобщенията. На 26 януари 1936 г. е избран за депутат от Солун, а в 1938 година е заточен по политически причини на Миконос. Завръща се в Солун през 1939 г. и отново започва да практикува право.[3]

По време окупация на страната през Втората световна война участва в антибългарската борба като член на патриотичните организации Комитет за народно просвещение и Приятели на селото. В същото време системно се занимава с превод на османските солунски архиви като член на специално учредената с тази цел комисия.[3]

След Освобождението на страната взима участие в изборите през 1946 г. и е избран за депутат от Солун. В правителството на Софулис – Цалдарис е министър на авиацията от 7 септември 1947 до 7 май 1948 година. По време на изборите в 1950 г. не получава достатъчно подкрепа да бъде избран, което го подтиква да се оттегли от активна политическа дейност. Установява се в Атина и в периода 1951 – 1966 година работи като юрисконсулт за Бритиш Претролиум до пенсионирането си през 1966 година.[3]

Динкас е председател на Управителния съвет Солунското благотворително мъжко общество от 13 юни 1926 до 17 юни 1928 година и от 17 юни 1928 до 22 юни 1930 година.[3]

Умира през 1974 г. на 98 години.[3] Името му носи малка улица в Сяр.[1]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
Динка
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Киряк Държилов
(? — 1877)
 
 
 
Константин Държилов
(? — 1890)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Динков
(1839 — 1876)
 
Славка Динкова
(1848 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитриос Динкас
(1876 — 1974)
 


ЛитератураРедактиране

  • Αναστασιάδης, Γεώργιος, Ευάγγελος Χεκίμογλου. Δημήτριος Γ. Δίγκας (1876-1974). Η ζωή και το έργο του πρώτου Μακεδόνα Υπουργού. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2002.

БележкиРедактиране

  1. а б Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 56. Посетен на 25 юни 2014.
  2. Δαρδαβέσης, Θεόδωρος Ι. Φιλοπτώχου Αδελφότητος Ανδρών Θεσσαλονίκης. Τα Διοικητικά Συμβούλια και οι διατελέσαντες Πρόεδροι (1871 - 2008), Δεύτερη Έκδοση. Θεσσαλονίκη, Φιλοπτώχου Αδελφότητος Ανδρών Θεσσαλονίκης, 2010. σ. 160-164. Посетен на 14 юли 2014.
  3. а б в г д е ж з Δαρδαβέσης, Θεόδωρος Ι. Δημήτριος Γ. Δίγκας. // Φιλοπτώχου Αδελφότητος Ανδρών Θεσσαλονίκης. Посетен на 28 юни 2014.
  4. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 14.
  5. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 29 ноември 2014.
  6. Μακεδονία. 1920-11-05. σ. 1.
Константинос Стефану Татис председател на Солунското благотворително мъжко общество
(13 юни 1926 – 22 юни 1930)
Димитриос Маргаропулос