Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Бояджиев.

Димитър Иванов Бояджиев е български поет, един от първите майстори на елегията в българската литература, наред с Димчо Дебелянов.

Димитър Бояджиев
Dimitar Boyadzhiev.jpg
Псевдоним Димитър Ивчов, Ех, Ех поет, Б-в, Ивч.
Роден 18 май 1880 г.
Починал 12 юли 1911 г. (31 г.)
Професия писар, преводач, поет
Националност Флаг на България България
Жанр поезия

БиографияРедактиране

Димитър Бояджиев е роден на 18 май 1880 година в Пазарджик, в бедно и многочислено семейство. Негов по-малък брат е банкерът и политик Коста Бояджиев. [1]

Останал сирак на 13 години, поема издръжката на голямото си семейство и напуска училище. Постъпва в общината като писар, самообразова се, пише стихове в духа на социалистическото увлечение. Първите си творби праща на Димитър Благоев, публикува преводи на Семьон Надсон. През октомври 1901 година заминава за София и чрез ходатайството на Константин Величков започва работа в Отделението за печата при Министерство на външните работи. Едновременно е уредник на сп. „Летописи“ (издавано от Константин Величков), в което сътрудничи със стихове и преводи от руски език – творби на Михаил Лермонтов, Иван Тургенев, Максим Горки, Леонид Андреев, Иван Бунин, Фьодор Тютчев и други.

Секретар е на българското консулство в Марсилия (1907 – 1909), работи в Дирекция на печата. Сътрудничи на списанията „Ново време“, „Съвременна мисъл“, в. „Българан“ и др.

Самоубива се заради нещастна любов на 12 юли 1911 г. в София.[2]

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране