Максим Горки
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Максим Горки.
Максим Горки, литературен псевдоним на Алексей Максимович Пешков (1868 – 1936), е руски писател, основоположник на социалистическия реализъм.
Максим Горки Алексей Максимович Пешков | |
---|---|
Руски писател | |
![]() | |
Роден | Алексей Максимович Пешков
|
Починал | |
Погребан | Некропол на стената на Кремъл, Москва, Русия |
Религия | атеизъм |
Националност | ![]() |
Работил в | писател, драматург |
Награди | Орден „Ленин“ |
Литература | |
Псевдоним | Максим Горки |
Период | от 1892 г. до 1936 г. |
Жанрове | драма |
Известни творби | „На дъното“ |
Подпис | ![]() |
Уебсайт | |
Максим Горки в Общомедия |
Биография и творчествоРедактиране
Роден е на 28 март 1868 г. в Нижни Новгород. Баща му е дърводелец и умира от холера, когато Алексей е на 4 години. Горки живее при дядо си, където става свидетел на груби човешки отношения, на скъперничество и разправии. Единственият радостен лъч в детството му внася неговата баба Акулина Ивановна. Тя му разказвала приказки и му пеела народни песни. Когато е на 6 години, дядо му започва да го учи да чете и пише, после постъпва в първоначално училище, но по това време дядо му се разорява и невръстният Алексей е принуден сам да си изкарва хляба. Работи в магазин за обувки, служи при чертожник, попада в ателие за икони, работи като статист в театър и хамалин на пристанището. Още от малък се научава да се вглежда в живота, в хората, да анализира и обобщава явленията. Поглъща жадно всяка книга, която му попадне.
През 1884 заминава за Казан, с желанието да се учи в Казанския университет, но вместо това попада в свърталищата за босяци. Там започва и неговото идейно оформяне. В кръга на революционни другари, той чете „Манифест на комунистическата партия“ и „Капитала“ на Маркс. Често се чувства самотен и отчаян и през 1887 Алексей Пешков прави опит за самоубийство. След това напуска Казан и предприема голямо странстване из Русия, по време на което написва първата си творба – поемата „Песен на стария дъб“.
В края на 1891 Пешков е в Тифлис, където влиза в среда на революционно настроени интелигенти, работници и интернирани революционери-марксисти. Появява се и първият разказ на Максим Горки „Макар Чудра“. През 1898 са публикувани два тома „Очерци и разкази“. Това издание има голям успех и бързо печели широко признание. Толстой и Чехов дават висока оценка на постиженията му, а Ленин го нарича „европейски знаменит писател“.
Най-голямото постижение на Горки е, че той успява да отрази мощното движение на революционната борба в народните недра, да предскаже народната победа. Чрез романтичната символика на картините и образите той постига вътрешна динамичност на повествованието, забележителна персонификация на природата. Романът „Майка“, написан през 1906, е едно от най-хубавите произведения в дореволюционното творчество на Горки, едно от класическите произведения в руската и световната литература. Той е вдъхновен от истинска случка и включва впечатленията на Горки от тежкия живот на сормовските работници, от тяхната революционна борба. Това е роман за работническата класа в Русия, за нейния героичен път, за високия ѝ идеал. Писателят внушава, че бъдещето принадлежи на революционните сили. В романа си Горки за пръв път прилага обоснования от Ленин принцип на комунистическата партия.
С романа си „Майка“, Горки става основоположник на социалистическия реализъм в руската литература. Създава легендарно-героични и романтични образи – „Старицата Изергил“, „Песен за сокола“, „Песен за буревестника“. Автор на романите „Тома Гордеев“, „Майка“, драмата „На дъното“. На неговото перо принадлежат литературните статии и портрети за Пушкин, Лев Толстой, Сергей Есенин, Тарас Шевченко. Помага на Алексей Толстой, Михаил Пришвин и Владимир Маяковски да се утвърдят.
Той си кореспондира с професора Т. Г. Масарик, който го посещава на остров Капри през 1912. По време на революцията през 1917 г. се срещат в Санкт-Петербург. [1]
През 1930-те години той създава пиесите „Егор Буличов и другите“, „Васа Железнова“. Започва да публикува романа-епопея „Животът на Клим Самгин“. Създава и редактира много списания и литературни поредици. Организира издателство „Световна литература“.
Критическият му поглед върху съветската действителност постоянно дразни болшевиките и самият Ленин оказва върху Горки огромен натиск да напусне страната. Горки най-после приема и заминава за Германия, където след революционния хаос вече има огромна руска общност от 600 000. Той живее в Германия две години и половина и след това по здравословни причини заминава за Италия, откъдето следи активно развитията в Русия.
И ето тук става нещо, което поставя живота му на съвсем други везни: в 1928 Сталин прави опит да привлече Горки обратно в Русия. За повод той използва 60-годишнината на писателя.
Горки приема и се връща в Съветския съюз. Неговото пристигане в Русия е съпроводено от екстравагантни празненства. От този момент неговият живот става съвсем различен. Той се оказва в среда на висши болшевики.
Горки умира през 1936 г. след силна простуда и заболяване. При аутопсията се изяснява, че белите му дробове са били „в ужасяващо състояние“.
ИзточнициРедактиране
- ↑ PRECLÍK, Vratislav. Masaryk a legie (Masaryk and legions), váz. kniha, 219 pages, first issue vydalo nakladatelství Paris Karviná, Žižkova 2379 (734 01 Karviná-Mizerov, CZ) ve spolupráci s Masarykovým demokratickým hnutím (in association with the Masaryk Democratic Movement, Prague), 2019, ISBN 978-80-87173-47-3, pp.17 – 25, 33 – 45, 70 – 96, 100 – 140, 159 – 184, 187 – 199, 200
Външни препраткиРедактиране
- Венцеслав Константинов: „Чехов през погледа на Максим Горки“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
- В Общомедия има медийни файлове относно Максим Горки
- Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Максим Горки