Максим Горки

Руски писател
Вижте пояснителната страница за други личности с името Максим Горки.

Максим Горки, литературен псевдоним на Алексей Максимович Пешков (1868 – 1936), е руски писател, основоположник на социалистическия реализъм.

Максим Горки
Алексей Максимович Пешков
Руски писател
Maxim Gorky LOC Restored edit1.jpg
Роден
Алексей Максимович Пешков
Починал
18 юни 1936 г. (68 г.)
Горки Ленинское, Москва, СССР
ПогребанНекропол на стената на Кремъл, Москва, Русия
Религияатеизъм
НационалностFlag of Russia.svg Русия
Работил вписател, драматург
НаградиОрден „Ленин“
Литература
ПсевдонимМаксим Горки
Периодот 1892 г. до 1936 г.
Жанроведрама
Известни творбиНа дъното
ПодписMaximGorkySignature.svg
Уебсайт
Максим Горки в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

Роден е на 28 март 1868 г. в Нижни Новгород. Баща му е дърводелец и умира от холера, когато Алексей е на 4 години. Горки живее при дядо си, където става свидетел на груби човешки отношения, на скъперничество и разправии. Единственият радостен лъч в детството му внася неговата баба Акулина Ивановна. Тя му разказвала приказки и му пеела народни песни. Когато е на 6 години, дядо му започва да го учи да чете и пише, после постъпва в първоначално училище, но по това време дядо му се разорява и невръстният Алексей е принуден сам да си изкарва хляба. Работи в магазин за обувки, служи при чертожник, попада в ателие за икони, работи като статист в театър и хамалин на пристанището. Още от малък се научава да се вглежда в живота, в хората, да анализира и обобщава явленията. Поглъща жадно всяка книга, която му попадне.

През 1884 заминава за Казан, с желанието да се учи в Казанския университет, но вместо това попада в свърталищата за босяци. Там започва и неговото идейно оформяне. В кръга на революционни другари, той чете „Манифест на комунистическата партия“ и „Капитала“ на Маркс. Често се чувства самотен и отчаян и през 1887 Алексей Пешков прави опит за самоубийство. След това напуска Казан и предприема голямо странстване из Русия, по време на което написва първата си творба – поемата „Песен на стария дъб“.

В края на 1891 Пешков е в Тифлис, където влиза в среда на революционно настроени интелигенти, работници и интернирани революционери-марксисти. Появява се и първият разказ на Максим Горки „Макар Чудра“. През 1898 са публикувани два тома „Очерци и разкази“. Това издание има голям успех и бързо печели широко признание. Толстой и Чехов дават висока оценка на постиженията му, а Ленин го нарича „европейски знаменит писател“.

Най-голямото постижение на Горки е, че той успява да отрази мощното движение на революционната борба в народните недра, да предскаже народната победа. Чрез романтичната символика на картините и образите той постига вътрешна динамичност на повествованието, забележителна персонификация на природата. Романът „Майка“, написан през 1906, е едно от най-хубавите произведения в дореволюционното творчество на Горки, едно от класическите произведения в руската и световната литература. Той е вдъхновен от истинска случка и включва впечатленията на Горки от тежкия живот на сормовските работници, от тяхната революционна борба. Това е роман за работническата класа в Русия, за нейния героичен път, за високия ѝ идеал. Писателят внушава, че бъдещето принадлежи на революционните сили. В романа си Горки за пръв път прилага обоснования от Ленин принцип на комунистическата партия.

С романа си „Майка“, Горки става основоположник на социалистическия реализъм в руската литература. Създава легендарно-героични и романтични образи – „Старицата Изергил“, „Песен за сокола“, „Песен за буревестника“. Автор на романите „Тома Гордеев“, „Майка“, драмата „На дъното“. На неговото перо принадлежат литературните статии и портрети за Пушкин, Лев Толстой, Сергей Есенин, Тарас Шевченко. Помага на Алексей Толстой, Михаил Пришвин и Владимир Маяковски да се утвърдят.

Той си кореспондира с професора Т. Г. Масарик, който го посещава на остров Капри през 1912. По време на революцията през 1917 г. се срещат в Санкт-Петербург. [1]

През 1930-те години той създава пиесите „Егор Буличов и другите“, „Васа Железнова“. Започва да публикува романа-епопея „Животът на Клим Самгин“. Създава и редактира много списания и литературни поредици. Организира издателство „Световна литература“.

Критическият му поглед върху съветската действителност постоянно дразни болшевиките и самият Ленин оказва върху Горки огромен натиск да напусне страната. Горки най-после приема и заминава за Германия, където след революционния хаос вече има огромна руска общност от 600 000. Той живее в Германия две години и половина и след това по здравословни причини заминава за Италия, откъдето следи активно развитията в Русия.

И ето тук става нещо, което поставя живота му на съвсем други везни: в 1928 Сталин прави опит да привлече Горки обратно в Русия. За повод той използва 60-годишнината на писателя.

Горки приема и се връща в Съветския съюз. Неговото пристигане в Русия е съпроводено от екстравагантни празненства. От този момент неговият живот става съвсем различен. Той се оказва в среда на висши болшевики.

Горки умира през 1936 г. след силна простуда и заболяване. При аутопсията се изяснява, че белите му дробове са били „в ужасяващо състояние“.

ИзточнициРедактиране

  1. PRECLÍK, Vratislav. Masaryk a legie (Masaryk and legions), váz. kniha, 219 pages, first issue vydalo nakladatelství Paris Karviná, Žižkova 2379 (734 01 Karviná-Mizerov, CZ) ve spolupráci s Masarykovým demokratickým hnutím (in association with the Masaryk Democratic Movement, Prague), 2019, ISBN 978-80-87173-47-3, pp.17 – 25, 33 – 45, 70 – 96, 100 – 140, 159 – 184, 187 – 199, 200

Външни препраткиРедактиране