Димитър Димитров (климатолог)

български климатолог
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Димитров.

Димитър Йорданов Димитров е български географ, климатолог и университетски преподавател, професор в Софийския университет.[1][2]

Димитър Димитров
български географ
Роден
Починал
Националностбългарин
Учил вСофийски университет
Научна дейност
Областклиматология
Работил вСофийски университет
Титлапрофесор

Биография

редактиране

Роден е на 10 ноември 1914 г. в Бранковци. През 1938 г. завършва география в Софийския университет. До 1956 г. работи като метеоролог във Военновъздушните сили на България. Започва работа в Софийския университет. От 1958 г. е доцент, а през 1967 г. е избран за професор по климатология.[2]

Почива на 13 декември 1999 г.[2]

Научна дейност

редактиране

Димитър Димитров проучва пролетните и есенните мразове, работи по изясняване генезиса на климата в България, климатичната подялба на България и градския климат. По-известни негови научни трудове са:[2]

  • „Метеорологията в служба на родината“ (1952)
  • „Времето в България“ (1960)
  • „Стихийни атмосферни явления“ (1966)
  • „Обща климатология“ (1970, 1976, 1986)
  • „Климатология на България“ (1972, 1979)
  • „Климатични ресурси на България“ (1974)

Източници

редактиране
  1. Климатология // Кратка енциклопедия на науките: математика, физика, химия, биология, геология, география, медицина, селско стопанство. София, Държавно издателство „Петър Берон”, 1989. с. 391.
  2. а б в г Кираджиев, Светлин. Мореплаватели пътешественици географи-изследователи. София, книгоиздателска къща „Труд“, 2007. ISBN 978-954-528-725-1. с. 32.

Външни препратки

редактиране