Димитър Димитров (партизанин, 1915)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Димитров.

Димитър Йорданов Димитров е български партизанин, генерал-майор.

Димитър Димитров
български партизанин
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Роден е на 1 февруари 1915 година в старозагорското село Дълбоки. Завършва прогимназиално образование в родното си село. От 1930 година членува в РМС, а от 1940 и в БКП. Между 1933 и 1935 е член и секретар на ОК на РМС. След провал на Окръжния комитет излиза в нелегалност. Арестуван през 1936 г. от полицията. Изключен от РМС поради държанието си там и поради левосектантските си позиции. Осъден е на 15 години затвор. В периода 1936 – 1941 година лежи в затвора заради политическите си убеждения. Помилван е през 1941 г. и започва работа като магазинер. От 1942 до 1943 г. е трудовак. През 1943 е интерниран в Демирхисар. От април 1944 при опит да бъде арестуван се включва в Съпротивителното движение през Втората световна война като партизанин в партизански отряд „Хаджи Димитър“. Бил е началник-щаб на отряда.

На 11 септември 1944 с чин капитан е назначен за помощник-командир на единадесети пехотен сливенски полк, с който участва във Втората фаза на българското участие във войната. Завръща се със звание майор. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас и съветския орден „Червена звезда“. След войната постъпва в българската армия[1]. Между 1945 и 1946 г. учи във Военното училище[2]. След това е командир на граничен участък в Сливенград. От 1954 г. е генерал-майор.

Учи във Военната академия в София (1947 – 1950), както и Академията на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР в Москва. След завършването на Военната академия през 1950 г. е началник на Оперативния отдел на Гранични войски. След това е началник-щаб (от 1951), а накрая и заместник-командващ Гранични войски[3]. От 1955 г. е началник-щаб в Управление на войските на МВР. В периода 1968 – 1975 г. е военно аташе в Югославия и Австрия.

ОбразованиеРедактиране

  • Курс за старши офицери Военно народно училище „Васил Левски“ – (1945 – 1946)
  • Военна академия „Георги Раковски“ – (1947 – 1950)
  • Академия на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР

ИзточнициРедактиране

  1. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 50
  2. Протокол № 320 от 14 септември 1954 г., с. 76
  3. Димитър Йорданов Димитров