Работнически младежки съюз

младежка комунистическа организация в България
(пренасочване от РМС)

Работническият младежки съюз (РМС, произнася се ремс) е младежка комунистическа организация от първата половина на XX век. Членовете ѝ се наричат ремсисти.

Работнически младежки съюз
Информация
Основанамай 1928 г.
Закританоември 1989 г.
СедалищеСофия, Народна република България

Работническият младежки съюз е създаден на учредителна конференция на 24 май 1928 г. по инициатива на БКП като легална форма на Българския комунистически младежки съюз. Ръководи се от Централен комитет. Негов печатен орган е вестник „Младежка искра“. Първото му ръководство е в състав П. Станчев, Н. Иванов, Я. Петров, Ц. Цачев, Ас. Трайчев. Н. Янев и Ат. Трайчев. РМС е масова организация в работническите, ученическите и студентските среди. Взаимодейства със студентската организация БОНСС от 1930 г.[1]

РМС е забранен от правителството на Кимон Георгиев след преврата от 19 май 1934 г. и преминава в нелегалност. През 1938 година към него се присъединява нелегалният Български комунистически младежки съюз.

По време на Втората световна война организирано се включва в комунистическото съпротивително движение. Негови членове са в основния състав на партизанските отряди на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия, както и ятаци. За тази дейност са преследвани по ЗЗД. Основният състав на ръководството на РМС, известен като Петимата от РМС, загива по време на конфликта: Адалберт Антонов (Малчика), Александър Димитров (Сашо), Лиляна Димитрова (Блага), Йорданка Николова (Катя) и Свилен Русев (Бойко).

След 9 септември 1944 г. РМС е легализиран. На 5-ия му конгрес през 1945 г. за секретар на ЦК е избран Живко Живков. От декември 1947 г. РМС влиза в Съюза на народната младеж и прекратява самостоятелното си съществуване.[2]

Източници

редактиране
  1. Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, България, С., 1983, с. 353
  2. Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, България, С., 1983, с. 354